Кюстендилски семейства и техни приятели обиколиха Рила планина, напук на страшните прогнози, с които ги обсипвали синоптиците преди старта на екскурзионното летуване. В продължение на 5 дни с раници и щеки те преминаха по маршрута Кирилова поляна, хижа „Рибни езера”, хижа „Грънчар”, хижа „Заврачица”, хижа „Чакър войвода”, Боровец.
Като за начало бил Рилският манастир, където запалили по свещичка за здраве и се помолили за хубаво време. Организационни неволи ги застигнали на първата нощувка, която планували в бунгалата на Кирилова поляна. Те се оказали заключени. „Почакахме около половин час и решихме да тръгнем към следващата хижа по пътя ни – „Рибни езера”. След по-малко от 5 часа под заплаха да ни застигне дъждът, бяхме в хижата. Настаниха ни в бунгалата“, разказва Любомир Младенов. На следващия ден се разходили до Смрадливото езеро, което е най- голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров. В 7.30 часа тръгнали за хижа „Грънчар”.
„Естествено, заваля дъжд. Ние обаче се снабдихме с дъждобрани – и така до хижата. Предстояха ни още два дни с прекрасни гледки. В първия тръгнахме по Кайзеровия път към хижа „Заврачица” и успяхме да изпреварим дъжда с минути. Хижарите ни посрещнаха с курбан за здраве. Настаниха ни и започна най- веселата част, релаксиращата“, коментира и Катя Хаджийска.
Подслонени в хижа „Чакър войвода”, в тъмното кюстендилци наблюдавали през прозорците разразилата се гръмотевична буря. „Музиката на душата и на дъжда се сляха в обща симфония за китара и туристи. Чувствахме се щастливи от поредното приключение, заредило ни с енергия, здраве и увереност, че щом природата може да бъде толкова грижовна и обичаща, и ние, хората, сме длъжни да правим същото…“, разказва Калина Пеева. На другата сутрин изчакали дъжда да спре и рано тръгнали към Боровец.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
