Земеделски производител от Селище: Отказаха ми разрешение да продавам, явно на някого не му изнася конкуренцията с истински продукти, а не химия…
Кашон с цяло котило кученца очакваше вчера стопанин на животинския пазар в Благоевград. На земята до първата сергия ги оставил мъж, казал, че майката е породиста ловджийка, но бащата е неизвестен, и си тръгнал. Който иска, да ги вземе без пари. Желаещи до обяд поне нямаше. Както нямаше и кой знае колко клиенти на тържището.
„Погледнете колко са кандидатите! Хората вече не искат да гледат кокошки“, прави широк размах с ръката си жена, която продава кокошки и ярки от микробуса си. Цената е 10 и 12 лв. на бройка.
До нея конкуренцията предлага носачки за 25 лв. и няколко вида пиленца. Кокошите са по 4 лв. бройката, пуйчета – по 15 лв., и бяха най-търсени, токачките и патетата се предлагаха по 10 лв.
Най-малкият търговец на пазара бе 8-годишният Росен от Дупница, който помага на татко си и двамата продават пиленца. Показва с охота пухкавите движещи се топчета в сиво-черно. Вече е ученик в СЕУ „Св. Паисий Хилендарски“ в Дупница, но през ваканцията с удоволствие помага на родителите си и в стопанството, и на пазара.
Специално за яйца се отби през тържището футболната легенда Методи Стоянов-Мечо, който не остана доволен от размера и се отправи към градския пазар. Цената им на животинския пазар бе по 33 ст. по-малките и по 40 ст. големите.
„Слабо върви търговията, лятно време нищо не се търси“, без да се оплаква обяснява производител от кюстендилското с. Еремия и отбелязва, че има дни, когато и пътните трудно си покрива от продаденото.
Най-често клиенти се завъртаха около сергията на Сашо, докарал да продава зайци и зеленчук от градината си в Бараково. Доматите ги предлагаше по 3 лв., а краставиците – по 1 и 2 лв. килото. „Търговията върви като на лудо куче тоягите“, пошегува се той и посочи цената на малките зайчета – 15 лв. малките и 40 лв. големите.
„Търговията ще се усили, като махнем магазините на големите вериги от града ни“, коментира клиент, с когото Сашо явно се познава. Оказва се, че и той е производител на зеленчуци, които отглежда в имота си в с. Селище. Името му е Николай и е майстор вътрешно строителство. Отбелязва, че градината изисква много време, каквото той заради работата си невинаги има излишно. „В града останахме малко плочкаджиите, на младите не им се работи такава работа“, отбелязва той. Дошъл за пуйчета на животинското тържище и се заприказвали със Сашо. „И двамата сме земеделски производители и миналата година продавахме стоката си на ул. „Марица“ заедно с още хора като нас, но някой от магазините наоколо се обадил, че сме нямали разрешителни, дойде проверка и почнаха да ни гонят“, разказва общата им история Николай.
„За какво да имам разрешение, братко, че си го произвел и си се трудил да извадиш чиста екологична продукция ли?! Имахме постоянни клиенти, но вече от страх никой не излиза да продава. Преместих се при супера в „Еленово“, клиентите много ме търсеха и казваха ,че не са яли по-сладки домати. Но от околните магазини и там сигнали почнаха да подават, защото явно им намаля търговията. Отидох да искам разрешение да продавам, но не ми дават, явно на някого не му изнася конкуренцията с истински екологични продукти. А има и друго нещо, клиентите вече са различни. На „Марица“ пазаруваха основно възрастни хора, но повечето измряха по време на Ковид епидемията. А младите не знаят да пазаруват от производител, по-лесно им е да влязат в големия магазин и да сложат всичко в количката. Не се интересуват от цената, плащат на касата и ядат, и те не знаят какво“, обобщава плочкаджията-градинар.
Сашо също се включва в разговора: „Решавам миналата година да сменя и почнах да взимам картофи за кравите от един производител, който работи за веригите. На втория ден Рошко (кучето) престана да яде млякото им. Изхвърлих тези картофи и се върнах при човека, от когото преди това купувах. Ами Рошко пак почна да яде млякото след 4-5 дни!“, разказа той.
Николай подема темата за качествената храна и признава, че от 4 месеца дори хляба си прави сам в хлебопекарна. „Приключих с химията и неясните набухватели! Брашно започнах да си взимам на чувал от РС Македония, хем е по-евтино, 80 ст. е килото, хем е по-хубаво от това тук по веригите. Вече у дома печем по два хляба на ден – един за нас, другия за животните. И препарат за подхранване на листните зеленчуци с магнезий си взимам от съседите, защото тук не намирам. Заради влагата досега годината е лоша за градините и много неща се разсипаха, но пък чушките и тиквичките добре ми вървят. А без пръскане не става. Най-често го правя с козе мляко, 10 литра вода и 20 капки йод. Сега съм заложил коприва, още не е готова, но следващия път с нея ще пръскам срещу вредители, да съм спокоен, че няма химия в зеленчука, който слагам на масата“, обяснява Николай.
Двама търговци на кози и агнета бездействаха заради липса на клиенти. „Агънцата са втори, много хубави, по12 лв. килото ги давам“, с добродушна широка усмивка рекламира стоката си Искра Стоймирска, която от години гледа стадо в с. Обел до границата.
За разлика от животинския пазар, селскостопанският в центъра на Благоевград вчера бе доста по-оживен. Най-дългите опашки традиционно бяха на щандовете за домашни млечни продукти, където цената на сиренето бе почти наполовина на това в търговската мрежа . 12 лв. за кг зряло краве, 13.50 лв. за прясно краве и 16 лв. за кг козе.
„Тая царевица бързо ли се вари?“, пита жена, докато слага в плик няколко корди по 1.50 лв. „10 минути, не повече, като мед е, пак ще се върнете!“, отговаря й продавачът.
Въпреки напредване на лятото доматите продължават да държат средна цена от 3 лв. за кг. Намират се и по 1.50 лв., както и по 4 лв. по-едрите, а сорт „Албена“ дори се предлагаше за 5 лв. Тиквичките вървят вече по 1 лв., ягодите държат цена от 8 лв., а черешите – 5 лв., за разлика от прасковите и кайсиите, които се предлагаха наполовина, та и по-евтини.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
