В Церово жените се вълнуват повече от изкупнaтa ценa на тютюна, отколкото от изборите, хлапетата притеснени, че 90-кг ерген им счупил люлката на новата площадка

Свирепият вятър вчера не изплаши жителите на благоевградското с. Церово и до обяд голяма част от тях вече бяха гласували за селски и общински кмет. В единствената избирателна секция – в кметството, до обяд бяха пуснали бюлетини близо половината от общо 585-те избиратели от списъка.
Повечето от хората пристигаха сами, изкатерваха стръмните стълби на кметството и без да поглеждат към изрисуваната с цинични графити фасада, влизаха целеустремено в стаята за гласуване. Никой от тях не спираше да погледне залепените до вратата ориентировъчни бюлетини за избор на общински кмет и кмет на кметство – сигурен знак, че всички идваха добре ориентирани кои са кандидатите и кого ще подкрепят. След напускане на секцията все така делово избирателите се запътваха към магазина в центъра на селото за хляб.
Церовци избираха между сегашния си кмет Лефтер Едипов, управляващ селото вече 3 мандата, и избрал за тези избори формулата „независим кмет“, и кандидата на ГЕРБ Иван Саков. На първия тур разликата между двамата беше само 13 гласа в полза на Едипов, но до балотажа се стигна заради третия кандидат за кмет – бившия селски управник Румен Виранов, издигнат от БЗНС. Виранов отцепи 93 гласа от избирателите и никой от двамата основни претенденти за кметския пост не успя да събере 50% плюс 1 гласа.
Напук на забързаните си и делови съселяни, пред сградата на кметството намираме спокойно разположила се върху перваза на прозореца и без всякакъв признак, че й е студено и некомфортно, Мирка Топалова. Жената охотно обяснява, че чака от Благоевград да пристигнат дъщерята и внуците, за да могат с щерката заедно да гласуват. На въпроса какво би искала да се промени в управлението на селото, така че щерка й да се върне да живее в Церово, Мирка отговаря логично, че един селски кмет не би могъл да направи чак такова нещо, защото неговите правомощия са ограничени до чистотата на селските улици.
„Проблемът ми е изкупната цена на тютюна“, доверява след кратко замисляне жената и започва да изплаква болката си: „3 дка тютюн гледам. По-рано бяха повече, ама вече не мога да се грижа за толкова много декари, защото дъщерята е в Благоевград, синът работи в Германия, а съпругът ми е по строителни обекти в София, понеже тук работа няма. И за селскостопанската работа останах сама. А като имаш предвид, че и градината със зеленчуците е на моите ръце, доскоро и прасенце гледах, преди да ме накарат да го заколя, та 3 декара тютюн си остава много работа за сама жена.
Само че проблемът на нас, дето гледаме тютюн, е в изкупната му цена. Аз и още няколко жени от селото сме изчислили, че за да имаме сметка, трябва да ни го купуват по 15 лв. килото. А то миналата година ми го взеха на 6, 98. Тогава изкарах 300 кг общо от 3-те декара, тоест взела съм 2100 лв. Ами като сложиш разходите: тор, 3 пъти по 30 лв. за оране, полиетилена, и то нищо не остава. Тук въобще не ми се слага трудът на сметката, защото тютюнът ми е горе над селото и за саденето нося вода с магаренцето с туби. Някои от съседите си разбиха колите по тези пътища, ама аз избрах с магаренцето да поливам, че при него няма допълнителни разходи. Да не говорим, че с тези 2000 лв. трябва да се издържам една година, защото съм на 57 и още не съм пенсионерка. То всъщност и като навърша пенсионна възраст, пак няма да получавам пенсия, защото в АПК-то не са ни водили трудов стаж. Навремето аз завърших в Благоевград Икономически техникум и имах възможност да се хвана на някаква по-добра работа, но първо реших децата да изгледам, таман го направих, и се появиха внуците, та и тях трябваше да пазя, и ей така животът си мина. И ако не е тютюнът, не виждам какво друго мога да правя. В селото има шивашки цех, ама аз не мога да шия, не става сега на тия години да се уча. Мъжът ми вика да се отказвам от тютюна, защото нямам никаква сметка от него, ама какво бих правила по цял ден? Ей го, сега нанизан е, сух е като барут и чакам първо малко слана да падне, после да духне южнякът и ще стане готов за продаване. Надявам се да дойдат да го купят преди Нова година. Сега, както е сух, си е чиста загуба да го продаде човек. Само това му е проблемът на тютюна – изкупната цена. Правила съм сметка, че в една кутия цигари, дето ви я продават за 5 лева, има 20 грама тютюн. Е, къде са тези 5 лв., къде са моите 7 лв. за килограм, от който се правят 50 кутии?“.

Дъщерята на Мирка Топалова прекъсва монолога на майка си с пристигането с внучетата. Жените влизат в секцията да гласуват, а децата остават на грижите на татко им.

От долната страна на площада се задава брадясал мъж със сигнална жилетка. Альоша Овчаров работи в чистотата и обяснява делово, че съвместил сутрешните си професионални ангажименти с гласуването. „С бюлетината беше лесно, ама много мръсно, бе – търси Альоша съчувствие в нас. – И аз имам магаре, ама си го връзвам, не е като на другите от селото, дето животните им цял ден обикалят и си вършат работата където сварят“, гневи се хигиенистът, явно още под въздействие на някоя димяща прясна находка. Подканен да каже какво би искал от бъдещия кмет на Церово, мъжът простодушно си признава, че сегашният кмет се справя добре.

„Лефтеров работи, добре ръководи селото, ама ще е добре да намери вода, че цяло лято сме на сухо“, подкрепя го и съселянинът на Альошата – Топалов, който се включва в разговора мимоходом, докато крачи нанякъде с намръщена физиономия.
Изведнъж от сградата изскачат двама от членовете на секционната комисия и започват да се провикват след своя съселянка, която току-що е гласувала. Оказва се, че жената си забравила бюлетините на масата, където й ги взели да бият втория печат, и не ги пуснала в урната. Разсеяната избирателка се връща тичешком в секцията да си оправи грешката.

Пред кметството паркира тъмна кола с наблъскани вътре 5-6 момчета. Като в детективски филм са си докарали каменни физиономии, оглеждат минаващите с премрежен поглед и си говорят един друг с ъгълчетата на устата. Като пришълци веднага привличаме погледа на младежите и един от тях строго ни пита какви сме. Признаваме си, че сме журналисти, и юношата веднага се отприщва: те били застъпници на кандидат-кмета на ГЕРБ и знаем ли ние какви и колко много нарушения направил до този момент сегашният кмет Едипов – сутринта лично заплашвал селяни пред сградата на кметството, че ако хората не пуснат бюлетина за него, няма да ги пуска нито в магазина си, нито в барчето, че и за капак ще им вземе нивите, после се скарал с бащата на единия от застъпниците – Бисер Мишев, и дори му налетял на бой.

След като са си излели мъката, групата в колата отново потъва в мрачно мълчание и след малко се премества в друга точка на селското площадче, за да следи оттам за изборни нарушения.
И с тях, и без тях на улицата пред кметството е доста шумно. Врявата идва от десетина хлапета, които са окупирали видимо направената наскоро детска площадка. Хлапетата си нямат дертове с гласуване и видимо изобщо не се интересуват от това на кого ще викат утре „чичо кмет“, но си имат други проблеми – през нощта някой им е счупил люлката на площадката. Дете доверява, че го направил „един 90-килограмов ерген от селото“.

„На нас ни заръчаха да се люлеем по-внимателно, ама него никой сигурно не го е предупредил“, обяснява си ситуацията момченцето. Дори бегъл поглед върху съоръжението обаче показва, че и 60 кила да беше ергенът, белята пак щеше да стане – тъничката бетонена подложка под люлката е била вложена съвсем плитко в калта и измъкването й е било неизбежно.
В Церово вчера освен че беше изборен ден, повод за празнуване имаше и заради вятъра – той беше отвял боклуците на най-мръсното село в Благоевградска община и през целия ден то почти приличаше на място, в което живеят европейски граждани.
ВАНЯ СИМЕОНОВА