Рискове и предизвикателства пред защитата на личните данни в ЕС и трети държави дискутираха студенти, преподаватели и експерти на кръгла маса, организирана от Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград.
Форумът, който се проведе вчера, бе открит от ректора проф. д-р Николай Марин. Приветствие към участниците отправи и новият зам. ректор по научноизследователската работа и докторантското обучение доц. д-р Петрана Стойкова.
Деканът на Правно-историческия факултет проф. д-р Габриела Белова сподели, че още през 2017 г. с настоящия ректор проф. Марин и още двама колеги от ПИФ са представили научен доклад на събитие в Българската академия на науките, посветено на защитата на личните данни. „Тогава то беше посрещнато едва ли не с недоумение и се радвам, че през изминалите седем години интересът към тази проблематика вече е налице“, каза проф. Белова.
Именно за да са „в крак с времето“ и подготвяните специалисти да могат да се справят с новите предизвикателства, ЮЗУ „Н. Рилски“ е първият университет в страната, който въвежда „Защита на личните данни“ като нова дисциплина в учебните планове на специалностите „Право“, „Международни отношения“, „Национална сигурност“, „Публична администрация“ на ПИФ и специалност „Финанси“ на Стопанския факултет.
Акцентирайки на важността на темата, проф. Белова отбеляза, че преди дни управата на град Тренто, Италия, е осъдена заради защита на личните данни. Причината е, че от кметството там са вкарали изкуствения интелект за решаването на определени проблеми, свързани с паркирането, връчването на глоби за движение по пътищата… и всъщност общинската администрация на Тренто е първият публичен субект, който е санкциониран.
Деканът изтъкна, че безспорно отношение към личните данни има и „горещата“ тема за замяната на извинителните бележки на учениците с амбулаторните листове. „На практика в амбулаторните листове се съдържат данни, свързани със здравословното състояние. Би могло да става въпрос и за биометрични или генетични данни“, каза проф. Белова.
Изключително интересна бе и презентацията на ректора Н. Марин. Той е професор по „Международно право и международни отношения“, хабилитационният му труд е именно в областта на защитата на личните данни и е преподавател по новата дисциплина, въведена преди три години. Като специалист, познаващ в детайли проблематиката, ректорът отправи и чисто практически съвети, като посочи, че информацията на база личните данни може да достига до изключително важни изводи за управление на редица процеси, да се вземат решения от обществено значение…
„Може би знаете или днес ще научите: не предоставяйте вашите лицеви данни, те са изключително скъпи. Не давайте вашия венокод – структурата на кръвоносната система, както и пръстов отпечатък, освен ако не е необходимо. Това са данни с изключителна чувствителност и ако бъдат предоставени, то вие трябва да сте сигурни, че тяхната защита е установена при най-високите изисквания, произтичащи от регламента“, предупреди проф. Марин. Ректорът подчерта и че на основата на обработката на данни могат да се правят много точни, директни маркетингови проучвания.
„Когато пазарувате в дадени вериги, вие получавате отстъпка. Вашите данни се обединяват с другите и така те представляват ресурс, който при анализиране позволява на веригата да има по-добра политика и да разполага с точните продукти, необходими на потребителите от съответния регион“, разкри още проф. Марин и се спря на съдебни практики.
Сред тях е делото, по-известно като „НАПЛийкс“. Вследствие изтичането на данни на над 4.6 млн. души на Националната агенция за приходите бе наложена глоба в размер с 5.7 млн. лв. от Комисията за защита на личните данни
Ректорът изтъкна, че към изучаваната нова дисциплина има много голям и траен интерес, още повече че няма организация, колкото и малка да е, в която да не съществува фигурата на лице, отговарящо за защитата на личните данни.
„Мисля, че е необходимо дисциплината „Рискове и предизвикателства пред защитата на личните данни в ЕС и трети държави“ да се изучава във всички специалности и в нашия факултет, и при желание в другите факултети“, заключи проф. Марин.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
