На Академичен съвет обявиха имената на спечелилите конкурсите за млади учени и постдокторанти със заплати от 1200 до 3000 лв., представителите на Съвета на настоятелите Г. Муртова и П. Байкушев гласуваха наравно с професорите
Нова магистърска програма „Социология, антропология на религията” към Философския факултет със срок на обучение от два семестъра дистанционна форма утвърдиха в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. Учебният план и квалификационната характеристика бяха приети на състоялия се Академичен съвет, като процедурата е предшествана от гласуване на факултетен съвет и постъпила докладна записка с предложение от декана проф. д-р Борис Манов. Зам. ректорът по учебната дейност доц д-р Ицка Дерижан посочи и че към документацията е приложено становище от доц. д-р Елена Каращранова, директор на центъра за дистанционно обучение към университета, където също е проведено заседание и е одобрена новата магистърска програма.
Като отделна точка в дневния ред бяха одобрени резултатите от проведените конкурси за млади учени и постдокторанти.
Както „Струма” писа, в началото на месец август от ЮЗУ обявиха конкурсите, които са в различни професионални направления. Процедурата е по национална програма на Министерството на образованието и науката, като целта е да насърчи провеждане на качествени фундаментални научни изследвания от млади учени и постдокторанти, повишаване квалификацията им и получаване на високи научни постижения. Финансирането е единствено в подкрепа на осъществяване на нестопанска научна дейност за фундаментални научни изследвания, за придобиване на нови знания, за насърчаване участието на младите учени и постдокторанти в научноизследователска дейност. Междувременно вчера от просветното министерство съобщиха, че над 100 изследователи вече са класирани от висшите училища и научните организации, получили средства по национална програма „Млади учени и постдокторанти – 2“ на Министерство на образованието и науката.
Първият й етап стартира през лятото на 2022 г. с обща финансова подкрепа в размер на 7,5 млн. лв. Средствата са разпределени между 25 висши училища от различни области на страната.
По първия модул „Млади учени“ новоназначените изследователи получават възнаграждение поне 1200 лв. на месец. По втория – „Постдокторанти“, средствата за новоназначените са от 2000 до 3000 лв. на месец, с включени осигуровки за сметка на работодателя. Възможност за финансиране имат също и вече назначените в организациите, като по първия модул допълнителните възнаграждения са между 300 и 800 лв., а по втория – между 400 и 800 лв.
„Предлагам на Академичния съвет да утвърди колегите, които са спечелили конкурсите, защото предстои тяхното назначаване и те трябва да започнат да изпълняват своята програма. Задължително сме направили анекс към трудовия договор, като изискваме от младите учени да имат поне една публикация в международно списание, не по-малко от две участия – в български и международен форум. За постдокторантите в допълнителното споразумение е записано, че трябва да имат не по-малко от две публикации в базите данни SCOPUS и „Web of Science” и също участия в научни форуми”, обърна се към членовете на Академичния съвет и разясни част от спецификата в работата, изискванията към младите учени и постдокторанти зам. ректорът по научноизследователската дейност и докторантското обучение проф. д-р Иванка Станкова.
Изключително важна и най-обсъждана бе следващата точка, свързана с проект на документация по процедурата за следакредитационно наблюдение и контрол за изпълнение препоръките на акредитационния съвет при институционалната акредитация на ЮЗУ „Н. Рилски”.
Самата инстуционална акредитация е най-същественият фактор за съществуването, развитието на висше училище в страната ни. Казано в обобщен вид и ненаучно, ако даден университет няма акредиатация, означава, че е нелигитимен. Даваната оценката пък е показател за съпоставимостта с европейските стандарти, качество на учебните планове, програми и методи на преподаване, за високата квалификация на преподавателския състав, за постиженията на преподавателите, студентите и докторантите в научните и приложни изследвания, за осигурените условия на материалната и технологичната учебна среда.
През 2018 г. НАОА /Националната агенция по оценяване и акредитация/ присъди оценка от 9.30 от максимална 10 на Югозападния университет „Неофит Рилски”. Това е най-високата оценка в историята на благоевградския ВУЗ и при това е получена за максимално допустимия срок от 6 години.
Сега, по време на Академичния съвет, заместник-ректорът по „Информационно обслужване, медии и кариерно развитие“ проф. д.изк. Йордан Гошев съобщи, че препоръката на НАОА от 30 октомври 2018 г. е всички професионални направления да се осигурят с договори по „Еразъм +” /водеща програма за образование, обучение и практика, включваща мобилност на студенти, преподаватели, административен състав, която регламентира международното сътрудничество между университетите и други ключови партньори от публичния и частния сектор/ и на тази основа ЮЗУ да повиши изходящата студентска мобилност. От изказването на проф. Гошев стана ясно, че въпреки пандемичната обстановка и предизвикателствата в Югозападния университет многократно са повишили сключените договори, споразумения с чуждестранни университети и мобилностите. Така например за периода 2018-2022 г. са реализирани 344 броя студентски мобилности, при положение че за 2017- 2018 г. са били едва 35.
„Втори факт е, че има усвоени много средства, като безвъзмездна финансова помощ. За сравнение, в периода 2011- 2017 г. Югозападният университет има усвоени средства в размер на 450 хил. евро за студентска и преподавателска мобилност, а за четири непълни години /2018-2022 г./ има усвоени 2 409 787 евро, или пет пъти повече”, анализира зам. ректорът.
И понеже препоръката е да се осигурят всички професионални направления с такива договори, проф Гошев обяви, че през 2012- 2017 г. средно на година е имало 67 договора с други университети. В момента ЮЗУ има сключени и действащи 270 договора. За същия период са се увеличили и мобилностите с цел преподаване, обучение на академичния и административен персонал, като до месец септември са достигнали 293 броя. До края на шестгодишния период на дадената инстуционална акредитация има още време, или две години. По този повод проф. Гошев изрази увереност, че процентите и показателите ще продължат да се покачват, и подчерта, че работата на отдела за „Еразъм” студенти заслужава адмирации.
Отношение по темата за акредитацията, следакредитационно наблюдение и контрол взе и ръководителят на отдел „ Оценяване и поддържане на качеството” проф. д-р Мария Кичева. Тя, както и проф Гошев разясниха, че на база изскванията на НАОА от всеки един факултет трябва да посочат и опишат какви иновации прилагат. Иновация, както стана ясно, може да е работата по отделните проекти за модернизиране качеството на образованието, преподаването посредством дигитални ресурси и платформата на ЮЗУ за обучение от дистанция „Блекборд”, първият в страната университетски СТЕМ център, който е ситуиран във факултета по Педагогика…
„Знаете, че основният документ, който определя нашето съществуване, е акредитацията на висшето училище. Затова въпросът е изключително важен. Изключително важно е и фактите, цифрите, които излагаме, да са достатъчно красноречиви за нашата дейност, да отразяват пълноценно всестраните ни постижения, за да може да акредитираме отново успешно Югозападния унивеситет”, коментира ректорът проф. д-р Борислав Юруков и препоръча на присъстващите и особено на деканите много сериозно и в най-кратни срокове да помислят какво може да се добави в докладите, документацията, която трябва да бъде изпратена в НАОА.
Думата поиска деканът на факултета по „Обществено здраве, здравни грижи и спорт” доц. д-р Миглена Симонска. Тя сподели, че разполагат с най-съвременна апаратура за научни изследвания, обучение на студентите и са лидери в това отношение в страната ни. Деканът помоли за допълнителна яснота, както точно да опишат ресурсите си като иновацията, при което получи конкретни насоки, а проф. Кичева препоръча в доклада да бъде включен и снимков материал.
В края на заседанието, при последната точка „Разни”, проф Станкова обърна внимание и на друг важен аспект. Зам. ректорът по научноизследователската дейност и докторантското обучение припомни, че от университета дават допълнителни възнаграждения за публикации в световните бази данни SCOPUS и „Web of Science“. Една част от средствата се възстановяват от МОН. „В наредбата обаче изрично е посочено, че втората година ще бъдат върнати средствата на тези университети, които са качили публикациите си в портала за отворен достъп. Ето защо ще изпратим на всички декани писма, в които ще бъде описана процедурата и стъпките за достигане до този отворен достъп. На следващия Академичен съвет ще предложим всеки преподавател да качи поне 10 публикации в своя профил“, каза проф. Станкова и изчисли, че ставайки въпрос за около 400 преподаватели, то университетът ще регистрира активност от 4000 публикации, за да може да очакват от МОН да им възстановят част от средствата.
Впечатление направи, че Академичният съвет имаше и външни хора, нещо, което поне репортер на „Струма“ за пръв път констатира. В залата бяха Гергана Муртова – директор на звено „Икономическо развитие“ в община Благоевград, и строителният бизнесмен Петър Байкушев. Те гласуваха наравно с професорите, доцентите… можеха да изразяват мнението си, да се включат в дебатираните теми, макар че не взеха думата. Оказа се, че Г. Муртова и П. Байкушев са представители на Съвета на настоятелите към ЮЗУ и в качеството си на такива са поканени да участват в заседанието.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
