Бившата учителка по литература в Благоевград Зоя Златанова събра живота си в 38-странична книжка, която нарече „Поетесата пастирка”. В краткото задъхано повествование тя умело редува настоящия си живот на пенсионерка в благоевградското селце Горно Хърсово, където отглежда животни, спомени от миналото, свързани със сложните отношения между нея и роднините й, както и размислите й за вечните теми любов, самота, приятелство и вяра, пречупени през призмата на една жена, избрала да се бори самостоятелно с живота.
Книжката е писана през 2012 г., когато синът на Зоя беше още жив, но малко преди издаването литераторката е маркирала с едно изречение годините след смъртта му: „Един човек ти липсва и целият свят е пуст”. Не събрах сили да опиша болката от загубата на прекрасното ми дете, което отгледах сама, но смъртта му ми отвори очите за бездушието на хората, обладани от златния телец, каза за „Струма” Златанова. Засега тезата си, че смърт няма, след като има любов, тя споделя само с гроба на сина си, на който често носи борови клонки и си говори с него както приживе. Нощем често го сънува, а през деня винаги го кани да се яви в съня й следващата нощ, за си поговорят за „търговците в храма” и предателството между човеците. В памет на Ради тя планира да направи национален литературен конкурс за философско есе, паричните награди за който вече е започнала да заделя от скромната си учителска пенсия.
Издаването на „Поетесата пастирка” е подарък на Зоя Златанова от най-добрия приятел на сина й – носителят на редица европейски награди за литература Калин Терзийски.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
