Кирил Кирилов
Кирил Кирилов с Тодор Михайлов
Кирил Кирилов с Петър Янев
С Негово Светейшество патриарх Неофит в манастира "Покров на Пресвета Богородица" в село Ресилово
Кикбоксьорът Кирил Кирилов с треньора си Кирил Чакъров
Инициатива на "Патриоти - Дупница", чийто председател е К. Кирилов
Кирил Кирилов е роден в Дупница през 1989 г. Завършил е специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Работи в дирекция „Екология“ в община Дупница. Председател е на организация „Патриоти – Дупница“, тренира кикбокс от 10 години в СК „Патриот“, от година и половина свири на каба гайда. На една сцена е свирил с големите имена на българския народен фолклор като Валя Балканска, Тодор Михайлов, Петър Янев и Костадин Герджиков. Има два концерта със „101 каба гайди“.
– Г-н Кирилов, Вие сте завършили специалност „Педагогика на обучението на изобразително изкуство“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Свирите прекрасно на каба гайда. Кой откри таланта Ви и защо решихте да свирите точно на този вид гайда?
– Прадядо ми по майчина линия Спиридон Марков е бил директор на Учителския институт „Свети Иван Рилски“ в Дупница, а моята баба по майчина линия Йорданка Маркова е дългогодишна учителка в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“. Майка ми Мария Маркова е учител по английски език в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Дупница. Баща ми е шофьор по професия. Аз съм роден в Дупница през 1989 г. Завърших основно образование в ОУ „Св. Климент Охридски“, средно в ПГ „Акад. Сергей П. Корольов“ със специалност „Машини и съоръжения в шевното производство“. Завърших специалност „Педагогика в обучението по изобразително изкуство“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Работя в община Дупница, в дирекция „Екология“. Влюбих се в гайдата затова, че е пряко свързана с нашата история, с миналото ни. Има два вида гайди в България. Едната е дружа /шопска/ гайда, а другата, на която аз свиря, е каба /родопска/ гайда. Именно родопската гайда ме привлече много, тъй като тя пресъздава най-добре миналото и самите песни, които не са по-малко тежки от историята, от която идват. Всяка една песен си има история, няма случайно написани песни. Именно любовта към родината и фолклора ме накараха да се занимавам с този музикален инструмент. От една година се занимавам редовно с каба гайда. Първата ми гайда е подарък от приятел, след осем месеца я смених с професионална гайда, която също ми е подарък по случай рождения ми ден от колеги гайдари. Уча се при Тодор Михайлов от Смолян. Той е един от най-добрите гайдари в България. С него се запознах на празника на Дупница миналата година.
– Свирили сте на една сцена с голямата българска народна певица Валя Балканска. Какво е усещането?
– За първи път прекрачих сцената в курорта Боровец преди година. Оттогава досега имам над 10 участия. Имал съм честта на една сцена да свиря с големите имена на българския фолклор като Валя Балканска, Тодор Михайлов, Петър Янев, Костадин Герджиков и др. С Валя Балканска и Петър Янев свирих в началото на това лято, при откриването на крепостта в Плиска. Всичките са много истински и добри народни хора. По никакъв начин не парадират с това, че са известни и че са големи имена в тази сфера. По принцип тези хора, които се занимават с народна музика, са много земни. Имам и два концерта със „101 каба гайди“ в София и в Дупница.
– Коя е народната песен, която най-много обичате да свирите?
– Любимата ми песен е „Бела съм, бела, юначе“.
– Вие имате доста таланти – свирите на гайда, а също така тренирате усилено и кикбокс. Приличат ли си по нещо гайдата и кикбоксът?
– Преди да започна да тренирам кикбокс, тренирах футбол в детско-юношеската школа във ФК „Марек“. Тренирам кикбокс в СК „Патриот“ – Дупница от 10 години. Участвал съм в много състезания. Треньорът ми Кирил Чакъров е не само мой треньор, но и мой много добър приятел. Мой треньор е била и съпругата на Кирил – Ани Минкова. И в кикбокса, и в гайдата човек трябва да бъде упорит, да има талант и да го прави от цялото си сърце.
– Вие сте председател на организация „Патриоти – Дупница“, участвате в много патриотични инициативи.
– Организация „Патриоти – Дупница“ е създадена от година и половина с цел възраждане и съхраняване на българските празници и традиции. Също така се занимаваме с благотворителност и всичко, което е полезно за обществото – национално самосъзнание и родолюбие. Организираме на 6 януари честване на Богоявление, Йордановден, и т.нар. мъжко хоро под звуците на тъпани и гайди, като събраните средства ги даваме за благотворителност. На този ден за три години са събрани и дарени около 15 000 лева на хора със здравословни проблеми. Занимаваме се с организиране на траурни шествия на 19 февруари до паметника на Васил Левски, а на 2 юни поднасяме венци и цветя на паметника на Христо Ботев. Преди няколко дни направихме първи урок по родолюбие на най-големите деца в ДГ „Мечта“ в Дупница. Децата видяха хайдушки народни носии, български знамена. Видяха родопска гайда и им беше обяснено като приказка за живота на хайдутите и големите български имена като Васил Левски, Христо Ботев, Раковски, Бенковски, Ильо Войвода и др.
– Има ли днес личности като Ботев и Левски?
– Според мен няма личности като Ботев и Левски, защото, за да е на тяхно място, човек трябва да пренебрегне личните си интереси, трябва да се лиши от всичко материално и за това, което прави, да не очаква слава и облаги.
– Вие сте млад човек, според Вас как може да се спаси съвременното общество от тази агресия – ученик посяга на учител в клас? Нещо, което е не само срамно, но и много страшно…
– Да, за съжаление е много страшно. Според мен първо всичко идва от семейството. Много е важно родителите да възпитат децата си от най-ранна детска възраст на добродетели. Много е важно както у дома, така и в училище да се набляга на вярата и националното самосъзнание. Нашата дейност на организация „Патриоти – Дупница“ е именно да запазим българщината, родолюбието и патриотизма в младите хора.
– Какво ще пожелаете на младите хора?
– На първо място им желая смелост. За да тренира кикбокс и да се занимава с музика, на човек му трябва търпение и желание. Надявам се и все повече хора да се обърнат към миналото, защото има смисъл да се направи, а фолклорът е неизменна част от това. И само тогава човек може да разбере, че трябва да се радва и на малките неща в живота.
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
