В последно време „кръстосват шпаги“ две Истини срещу две партийни опорки, т.е. Лъжи. Истина на Слави Трифонов, лидер на „Има такъв народ“ (ИТН), срещу Лъжа на Кирил Петков, лидер на „Продължаваме промяната“ (ПП). И обратно…
Истината на К. Петков: ЗАРАДИ ПАРИ Слави Трифонов зарязал коалицията. Истината на Слави Трифонов: ЗАРАДИ СКОПИЕ К. Петков готвел сваляне на ветото въпреки системното и безцеремонно нарушаване от Скопие на българо-македонския договор (1.08.2017 г.).
Где е квинтесенцията на разрива! ПП лъжовно отрече наличието на две външни политики и нарече казуса със Северна Македония „димка“, акцентирайки върху основния мотив ИТН да напусне коалицията. Златният телец, парите. Когато ИТН поиска секретено заседание на парламента, дето министър Генчовска да изнесе факти, уличаващи К. Петков и външнополитическата му съветничка Весела Чернева в паралелна на МВнР външна политика, шефът на парламента Н. Минчев „се жертва“ за партията и отказа. Това му коства поста.
(23.06.2022 г.)
ЗА „ДИМКАТА“ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
Довчерашните коалиционни партньори на ИТН, въпреки съмнително честите визити на премиера Петков в Скопие, при все по-нарастващи проблеми в държавата ни, не подозираха кашата, която забърква лидерът на ПП във външната политика.
„Северна Македония беше димка“ – каза в деня след падането на кабинета шефът на Парламентарнага група на ПП Андрей Гюров. В предаването „Лице в лице“ по bТV Корнелия Нинова буквално повтори: „Македония беше абсолютно измислена димка“.
Фактите опровергаха лъжовните клетви на премиера. Външният министър Генчовска, при всичките й кусури (безхарактерност, неадекватност и пр.) разкри факти на двойнствена външна политика. На 13 юни подаде оставка, след като лидерът на ИТН обяви, че изтегля министрите си. На 15 юни в парламента документално доказа наличието на две външни политики. Разкри: „На 5 април Весела Чернева, съветник на премиера Кирил Петков, изпрати нова рамкова позиция, която по-скоро променя националната позиция и изключва договора за приятелство и добросъседство с РС Македония от 2017 г.“. По думите й рамковата позиция, изработена от съветническия екип на премиера, предлага ревизия на българската национална позиция. „В тази нова рамкова позиция не фигурира българска позиция по македонския език“, каза тя.
Запозна депутатите с друг случай. На 24 май съветник [Чернева!] праща електронно писмо на Генчовска, в което предлага да се извади въпросът за правата на македонските българи от преговорите и да се търсят европейски гаранции за защитата им. „Същото мнение е изказано пред първия ни дипломат от еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи. При това сякаш вече е постигната договорка с българската страна. Създаде се впечатление, че България е готова на отстъпки“.
Опозицията плюс ИТН реши да изслуша на закрито заседание Генчовска. „Откакто поех този пост и по време на първата ми среща с външния министър на Република Северна Македония, първото ми изречение към него беше да комуникира само с мен. За съжаление това не се случи. Представителите на Северна Македония продължиха да търсят контакт у нас извън Външно министерство с цел постигане на пробив в основно ключово българско искане: механизма за проследяване изпълнението на договора от 2017 г. Както и по отношение референцията за македонския език. На 10 януари в доклада си за заседанието на КСНС Външно министерство алармира, че в рамките на процеса РСМ ще продължи да следва няколко основни линии на поведение: ще продължи да разчита предимно на външния натиск, ще демонстрира деконструктивност и ще отправя множество обещания. Ще търси неформални отстъпки и създава прецеденти, ще се стреми да разделя институциите в България по темата Северна Македония, като търси начин да се ангажира само с отделни български представители, с цел да изолира от процеса българските институции с експертиза (разбирай МВнР) по темата“.
Косвено потвърждение за наличие на паралелни разговори на премиера и екипа съветници зад гърба на Външно дойде от Скопие. „Плановете на премиера бяха още тази седмица да поиска обсъждане в парламента, което да му позволи вдигане на ветото срещу гаранции от ЕС, че българските условия стават част от преговорите за присъединяване на РСМ. За това му намерение вчера потвърди и бившият македонски премиер Владо Бучковски в интервю за македонската телевизия „Телма”.
Скандалът се разраства, когато Генчовска заговори за уличаващи премиера паметни записки, доказващи: съветническият екип води паралелни разговори със Скопие.
Тогава от ИТН поискаха закрито заседание на парламента, на което Генчовска да изчете тези паметни записки. „Дали пък там няма еврокомисар, който разказва как Петков предава интересите ни” – лукаво подхвърли зам. шефът на ИТН Тошко Йорданов. Намекна за еврокомисаря по разширяването Вархеи. За чиято роля Генчовска разкри факт с давност от февруари: „Министър-председателят е поел ангажимент до края на френското председателство да свали ветото за започване на преговори на РС Македония за ЕС. Това станало по време на среща с еврокомисаря Оливер Вархеи“. Тя уточни: става на 17 февруари, за която има открита паметна бележка, т.е. не е засекретена.
И още… „Съветникът по външна политика Чернева, е изпратила на 24 май имейл до Министерството на външните работи, като текстът предвижда правата на българите, включването им в Конституцията на РСМ да бъдат извадени от преговорната рамка и бъдат включени в необвързващи изявления на френското председателство. Които, неясно как, вменяват на ЕК ангажимент да следи състоянието на българското малцинство“. Това Генчовска каза на 15 юни. Външно е само информирано. Нещата се решават между 12 чифта очи в кабинета на премиера с еврокомисаря. Там е шефката на политическия кабинет на премиера Лена Бориславова. От Външно – никой!
Генчовска изнесе любопитен факт: „На 31 март по време на среща с комисаря по разширяването Оливер Вархеи тази позиция била представена от него като вече договорена по инициатива от българска страна. Този проект не фигурира в българската позиция по т.нар. македонски език. Така изискването за европейски гаранции за Договора за добросъседство стана несъстоятелно“.
Еврокомисар Вархеи е известен като лобист на Скопие. Непрекъснато снове в триъгълника Брюксел-Скопие-София; сърди се, тюхка и оплаква от твърдата позиция на София. Затова твърдо защитава Скопие. На 17 юни от Охрид за кой ли път показа пристрастие. „Така както Гърция и Северна Македония успяха да преодолеят спора си и да го решат по взаимно съгласие, ние очакваме България да засили усилията си и да направи същото”, заяви във видеообръщение пред Преспанския форум за диалог в Охрид.
Премиерът Петков (не за пръв път езикът изпреварва разума!) също се изпуска и признава: разговорите със Скопие се водят на две писти – официална (на МВнР) и задкулисна – от премиерския екип. „След месеци на спекулации и взаимни обвинения между коалиционните партньори – разкри медия (БГНЕС) премиерът Петков призна, че подготвя вдигането на българското вето за почване на преговори за членство в ЕС на РСМ. В интервю пред bTV заяви: външният министър Генчовска и екипът й „абсолютно самостоятелно движат нещата със Северна Македония“. В същото време на въпрос, каква била целта му преди месец да поиска от президента свикване на КСНС, каза: искал да запознае останалите партии с нови предложения, които били идентични с постигнатото от екипа на Генчовска. „Което навежда на мисълта, че подготвяните от премиерския екип предложения са „сугестирани“ (внушени) вероятно от заинтересовани външни фактори“.
Разплитането на заверата „Петков-Чернева-Вархеи“ се дължи на технически гаф на Лена Бориславова. То бе дело на столичен вестник. „Лена Бориславова пуснала паметната записка от среща с Вархеи до главния секретар на президента и до други нежелани персони“. Премиерът побеснял. От нея ставало ясно: К.П. предал националните интереси на България за Северна Македония още на 17.02. На тази дата в Брюксел поел ангажимент пред лобиста на Скопие Вархеи до края на Френското председателство на Съвета на ЕС да свали ветото за започване преговори на РСМ за ЕС.
Тогава от ИТН настояват за закрито заседание в парламента. Там Генчовска да представи паметни записки, описващи скандални ангажименти, поети от премиера пред Брюксел. ИТН иска да се изслуша и премиера. Да обясни съдържанието на „паметни записки от срещите му с Вархеи, с дипломати и висши чиновници от Брюксел.
ИТН настоява заседанието да е закрито, щото паметната записка има гриф „Строго секретно”. Напук на ИТН, след инструктаж по телефона шефът на ПГ на ПП Андрей Гюров обявява: заседанието ще е открито, „за да могат да видят всички български граждани, че няма нищо скрито-покрито, да се спрат да се правят инсинуации за това какви преговори са се водили, да се видят фактите от всички действия на премиера за това какво се случва”. От опозицията контрират: ПП се опитва да прикрие истината. По правилник на открито заседание секретните паметни записки не могат да бъдат и дискутирани. Следват дълги разправии, след които Генчовска отговори на въпроси на депутати на открито заседание.
Къдроглавият чепат шеф на ПГ на ИТН Тошко Йорданов разкри пред парламента любопитни подробности за Лениния гаф. Паметната записка, разпространена от нея, била за среща между еврокомисаря Вархеи и зам. министъра на външните работи Васил Георгиев от 31 март. Бележката носи дата 1 април. Йорданов разкри, че Кирил Петков бил „бесен” на Лена, защо пратила записката до главния секретар на президента Димитър Стоянов и посланици. Един от тях бил посланик Марин Райков. Който пък предупредил президента за действията на Петков.
От своя страна Весела Чернева си позволила без знание и съгласие на Външно да игнорира „най-горещия картоф“ на проблема – т.нар. македонски език. Столична медия писа: „На 5 април Весела Чернева, съветник на Кирил Петков, изпрати нова рамкова позиция, която по-скоро променя националната позиция. Генчовска обясни: съдържанието на проекта предполага ревизия на българската национална позиция. „Този проект не фигурира в българската позиция по т.нар. македонски език. Изискването за европейски гаранции за Договора за добросъседство стана несъстоятелно. В този проект няма ясен механизъм в преговорната рамка за изпълнение на договора”.
Разследващ екип на електронна медия се добира до документ, допълващ картината: „С цел изчистване на всички спекулации БГНЕС информира: разполага с документ, съдържащ инструкции, изпратени от българското правителство на постоянния представител на България в ЕС Румен Александров във връзка с разговорите между Скопие и София. Сред акцентите в документа се откроява липсата на чувствителния въпрос за общата история и е налице намерение за непридържане към Рамковата позиция на България от октомври 2019, подкрепена с декларация на Народното събрание и от два КСНС при президента“.
Тези разкрития възмутиха видния наш историк проф. Николай Овчаров: „Говорим за провал на политиката на правителството по отношение на РСМ. Изслушването на външния министър в оставка Т. Генчовска в парламента, независимо че бе осакатено, защото не можаха да се видят засекретените документи, а те са важни, ни показва, че е водена двойнствена политика. Много неприятни са и тези нюанси за отстъплението от езика, за които проф. Ана Кочева утре ще има специално изявление”, заяви историкът. „Става дума за крах на политиката, непоследователност и несигурност. Не смятам, че Кирил Петков е предал България, както Иванчо Хаджипенчович е предал Левски, но неумението да се води външна политика, тези дрязги в коалицията, които доведоха и до нейния разпад, се отразиха крайно негативно върху въпроса за Северна Македония“.
Именно в тази нажежена обстановка, дни преди падането на кабинета, изневиделица, сякаш по поръчка дойде „френското предложение“. Историци изтъкват, че е изготвено заедно с български експерти от Европейската комисия. „Информацията на Министерството на външните работи показва, че има активно българско участие, че има обсъждания със Скопие и тяхното МВнР“. Това изтъкна на 22 юни пред Frognews друг наш историк – проф. Пламен Павлов от Националния кръг „За Македония“. Сред тях несъмнено ролята на свързващо звено с Чернева играе постоянният представител на България в ЕС Румен Александров.
Колкото до самото „френско предложение“, то е амбициозен опит на президента Макрон да „разсече възела“ между София и Скопие, спъващ друг кандидат от Западните Балкани – Албания. Която също получи „не“ от Париж. От същия днес „загрижен“ Макрон!
Българският президент Радев първоначално се отнесъл скептично към него. Информирал Елисейския дворец, че Скопие първо трябва да изпълни сегашните български условия и тогава да иска отпадане на ветото.
Особено сложен е езиковият казус. Наравно с идентитета, той е втората „червена линия“ на Скопие. Наистина
Т.НАР. „МАКЕДОНСКИ ЕЗИК“ Е ГОРДИЕВ ВЪЗЕЛ.
България категорично отказва да признае съществуването на такъв език. За да постигне положение, в което се постига „съгласие да няма съгласие“, във френското предложение се посочва: „ЕС отбелязва съответните намерения на България и Северна Македония да направят едностранна декларация за македонския език“. Това ще позволи позицията на София да остане непроменена, докато не се изчистят останалите спорни въпроси със Северна Македония.
Въпросът за езика среща бясна съпротива в Скопие. То отказва да коментира френското предложение, докато не бъде прието от Съвета на ЕС. Премиерът Ковачевски и външният министър Османи са категорични: в преговорната рамка трябва да бъде записан чист македонски език. За Северна Македония въпросът с езика е „червена линия“ в преговорите. Салтомортале. За Скопие самото повдигане на темата „дали съществува македонски език“ е посегателство срещу националната идентичност.
Проф. Ана Кочева, ключова фигура в НК „За Македония“: „[Във френското предложение] има една т. 11, в която се появява нов текст, който буквално гласи, че преводът на правата и задълженията, свързани с ЕС и институционалната рамка, ще се направи, след като България и РСМ дадат едностранни декларации относно македонския език. Това е записано буквално. Лично аз считам, че може би това означава, че ще има някъде под черта уговорка, че българската страна разглежда официалната норма на РСМ като писмена регионална норма на българския език или нещо такова. Сигурно ще има и македонска трактовка. Езиковият спор ми се струва непреодолим поне засега, но не бива да се води от политици, а изцяло в полето на науката. Това не е юридически казус, който трябва да се урежда с договор. Няма страна по света, която да го е направила. Но така или иначе да се знае и да се напише, че българската позиция е категорична и за мен би било уместно да се акцентира върху днешната практика за официалните езици на двете страни съгласно Конституция. Тази формулировка изразява уважение към езиковата норма там в нейното правно качество. Научно-езиковата същност не е предмет на разглеждане и трябва да се остави на филолозите. Основата на официалната норма и начинът, по който тя е наложена и квалифицирана изкуствено през 1944 г. не й дават статут на отделен език, а по-скоро на вариант. Ние нямаме никакви претенции по отношение на днешното битие на тази норма. Имаме претенции по отношение на историята на тази норма, която е българска“.
Коментар на проф. Кочева за първосигналната негативна реакция на Скопие на „френското предложение“. „Да, видяхме тази реакция и тя не ни изненадва особено. Премиерът Ковачевски се позовава на т.нар. „червени линии“, включващи езика и идентичността, и отново спекулира с тях, защото, както вече многократно посочих, никой не оспорва днешното им битие. Сам по себе си „езикът“ не е предмет на договори. Виждаме докъде стигна този спор именно поради начина, по който се „ражда“ този език във Вардарска Македония. Бедите идват заради политическото му зачатие. Що се отнася до идентичността, съвременната не е обект на спорове. Многократно сме заявявали, че днес нямаме претенции към себеизявата на който и да е гражданин на РСМ. Но да се сменя идентичността на хората, които в исторически план също така ясно са се самоопределили като българи във Вардарска Македония [Гоце Делчев – най-ярък пример] и са го написали неведнъж, прилича на нов възродителен процес със задна дата и е потъпкване на право“.
Ключова във „френското предложение“ се оказа
ТЕМАТА ЗА ПРАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ
в Северна Македония. То „предлага Скопие първо да впише българите в конституцията си, а след това да получи зелена светлина за начало на преговорния процес. Останалите български условия ще бъдат изпълнявани по време на преговорите, които могат да продължат години. На всеки етап България би могла да спре този процес, ако има аргументи“ – подчертава проф. Кочева.
На 19 юни по TV Bulgaria ON AIR Петър Колев северномакедонски политик, публицист, председател на политическа партия Граждански демократичен съюз, заяви: „Реалните преговори с Европейският съюз, тоест първата междуправителствена конференция ще започне, след като Македония извърши конституционните промени и вкара българите в нейната Конституция. Но това е само първа крачка, това е само едно от исканията. Защо ни е на нас да бъдем вписани в Конституцията на Македония, ако децата ни в училище продължават да ги облъчват с език на омраза и да ги наричат татаро-монголи и фашисти? За какво ни е на нас да бъдем включени в Конституцията и да можем официално да кажем, че сме българи, ако историческата истина за дядовците ни е изопачена? Как така? Аз как съм българин, ако моят дядо не е бил българин? Ако Гоце Делчев не е бил българин, откъде са тези българи в Македония? Затова искаме и настояваме всички ние“.
Малцина знаят кой пръв официално повдигна въпроса българите да присъстват в конституцията на РСМ като държавнотворен етнос. Нито е българско правителство, нито ВМРО-БНД! Дойде март 2021 г. от дипломат № 1 на РСМ – албанеца Буян Османи! Предложението бе подето от президента Румен Радев в следващите месеци. Идеята (не е ли странно!) – не присъства в български официални документи, не е гласувана в парламента, бе приемана скептично нереализуема, защото е радикална. Сега ЕС чрез „френското предложение“ предлага сам да застане зад нея. Което е реален пробив.
Срамен факт, доказващ националния нихилизъм на днешни и вчерашни управлаващи. Разкри го на 25 юни президентът Радев: „В рамките на петте часа, когато КСНС заседаваше за Северна Македония през януари, категорично настоявах македонските българи да се впишат в конституцията на страната и това да бъде задължително условие за начало на преговорите за присъединяване към ЕС. Министър-председателят Петков, неговите министри и всички участващи партии с изключение на „Има такъв народ“ обаче отхвърлиха това предложение и го приеха едва когато то дойде чрез президента Еманюел Макрон“!
За последните думи президентът не бе точен. Запознати с френското предложение: „От текста не личи да има въведено изискване за вписване на българите в Конституцията, каквото е българското искане. Формулирано е общо изискване към спазване правата на малцинствата в Северна Македония. В писмото, изпратено от Френското председателство до председателя на Комисията по външна политика Венцислава Любенова, е записано: „Преговорите за присъединяване предвиждат специално внимание да се обърне на защитата и недискриминационното отношение към граждани от малцинствените групи и общности в Северна Македония“.
Татяна Ваксберг (20.06.2022 г.) по Свободна Европа: „Никъде във френските документи не се говори за „българско малцинство“ в Северна Македония, както твърди лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов. В проекта се говори за задължението на Скопие да защитава правата на всички „малцинства и общности“ (minorities and communities), като не допуска реч на омразата и дискриминация спрямо тях“.
Вижда се, френското предложение абстрактно „замазва“ проблемите. Точно като българо-македонския договор.
Как реагираха вардарските братя? От Охрид президентът Пендаровски, перфиден противник на българо-македонското разбирателство, нагло постави условие. На 16 юни коментира: „Много е несериозно, ако влезем в такова начинание, каквото е това за промяна в конституцията, което има три фази и продължава поне три месеца, в които ние трябва да убедим нашите граждани защо го правим и че това няма да бъде във вреда на никой от тях, да излязат някакви нови искания от сегашното или бъдещото българско правителство“. Тези думи произнесе на общата пресконференция с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Проф. Ана Кочева (Институт за български език) на въпрос: „Къде са подводните камъни на френското предложение?“, отговори: „То е същият документ от 5 ноември 2020 г. и в него са направени някои редакционни промени и са включени допълнителни текстове… Има абзац, който е нов, по отношение специалното внимание, което трябва да се отдели на защитата и недискриминационното третиране на граждани, които принадлежат към малцинствата или общностите. Тук изпитвам сериозни притеснения. Българските граждани в РСМ не са малцинство. Това е просто част от българския народ, която по силата на исторически обстоятелства просто живее там. Ние нямаме малцинствени проблеми с РСМ – нито тук имаме македонско малцинство, нито там има българско. За мен това е текст, койтотрябва да се дообработи и доуреди, за да стане ясно точно това – че българските граждани не са малцинство и да няма след това проблеми“.
ДА ВЯРВА ЛИ СОФИЯ НА БРЮКСЕЛ?
Проф. Ана Кочева е скептична: „Аз самата си задавам въпроса дали Франция може да стане дългосрочен гарант за изпълняване на тези условия и не мога да намеря отговора. Точно заради това е препоръчително да се работи за постигане на конкретни срокове в договорката иЯСНА ПЪТНА КАРТА с разписани възможности за санкции. Естествено е, че във всеки един документ се уреждат правата и задълженията на преговаряща страна. Естествено, че теоретично съюзът е в състояние да прекрати дори преговорите. Възможността за ясно разписани санкции трябва да се отвоюва от страна на България. Създаде се впечатлението, че доскоро ЕС по-скоро толерира страната-кандидатка и извива нашите ръце“.
Тук ключово значение придобива двустранният Протокол между София и Скопие. Той е Пътната карта, за която говори проф. Кочева. Той не е подписан между Скопие и София. Трябва ясно да отразява Договора за добросъседство и Рамковата позиция. Ангажиментите трябва да се разпишат максимално изчерпателно, за да няма опасения, че впоследствие ще се добавят нови условия. Там има диференцирани действия, които да бъдат предприети преди първата междуправителствена конференция на Съюза и Северна Македония. Има теми като „говор на омразата“, „реабилитация на жертвите на комунистическия режим“, „история“. Този двустранен протокол би трябвало да е във Външната комисия.
Вижте обаче наште пишман парламентаристи какви ги дрънкаха, след като НС сне ветото. Над всички вдигна „юнашка“ поза партиен лидер, чиято партийка е на ръба на 4-процентната бариера. Хр. Иванов, председател на ПГ на „Демократична България“ бодряшки изрече куха, невярна фраза: „България не вдига ветото, България подсилва силата на своето вето. Ако Северна Македония не изпълнява поетите ангажименти пред ЕС, ветото ще бъде със силата на цялото европейско семейство. Като не променят конституцията – няма да видят преговори“.
Френското председателство ни напомни популярната фраза „Гаранция-Франция“. Има две значения: позитивно (символ на качество) и негативно. В навечерието на Втората световна война Лондон и Париж дават гаранции на Полша, заплашена от Хитлерова Германия. Гаранциите не са спазени и Хитлер прегазва Полша. „Гаранция-Франция“ означава несвършена или лошо свършена работа. Текстът на „френското предложение“ е същият: абстрактен, напоен с омайващ разсъдъка френски парфюм.
Затова ключово значение има друг документ – Двустранният протокол. От текста, разсекретен от Външно, стана ясно: така съставена, тази ПЪТНА карта обрича на БЕЗПЪТИЦА проблема. Текст, съставен по терка на неработещия българо-македонски договор.
От БГНЕС обясняват: „Във френското предложение за проектозаключения на Съвета се реферира към двустранен протокол, подписан между Скопие и София, който да описва ясно условията и конкретните стъпки за започване на преговори на Република Северна Македония за членство в ЕС. Наред с гаранциите за неговото изпълнение и самата преговорна рамка, този протокол е от ключово значение за София, която трябва внимателно да прецени дали неговото съдържание отговаря на условията от досегашната официална българска позиция, описани в Рамковата позиция от 2019 г. Според информациите въпросният документ е всъщност протокол от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, създаден на основа на член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония, който се проведе в началото на месец юни тази година. В него се прави оценка за свършеното от двете правителства до момента и се набелязват насоки за последващи ангажименти и действия“.
Проектопротоколът е абстрактно-пожелателен. В него „изобщо не фигурират изрично посочените в Рамковата позиция исторически теми („Гоце Делчев“, „Илинденско въстание“, „ВМРО“), които всъщност са реално спорните между двете национални историографии. Отсъствието им, както и това като цяло на по-новата история, както и на някакъв механизъм за постигане на резултати по нея в историческата комисия, е сериозният проблем на проектодокумента. ЗАМИТАНЕТО ПОД КИЛИМА на острите теми е гаранция, че ще продължава тровенето на двустранните отношения.
Македонските историци от Съвместната историческа комисия категорично отказват, в разрез със съкрушителните исторически извори, да признаят: в миналото в Македония са живели и българи, а дори оспорват правото на самоидентифиция като българи на всички възрожденци и революционери.
Текстът на проектопротокола, съставен от Външно, фризиран с „безценния принос“ на съветническия екип на премиера, доказва: по него е работено с цел как да се заобиколят основните български условия от досегашната Рамковата позиция и как да се стигне до вдигане на българското вето, което да бъде представено пред българското общество като приемливо. В него, макар и да фигурират референции към основните елементи на досегашната българска позиция, на практика са изпразнени от съдържание и от конкретика. И при липсата на достатъчни гаранции за тяхното изпълнение в самата преговорна рамка, е малко вероятно да бъдат спазени някога. Отсъствието на достатъчно конкретика по отношение на обективизацията на общата история, и особено по най-проблемните исторически теми като Гоце Делчев например, представлява на практика и пълна подмяна на досегашната българска позиция.
В това се изразява ИЗМЯНАТА към обективната историческа истина от страна на партии (ПП, ДБ, БСП, ИТН), дошли на власт в името на ПРОМЯНАТА“.
След като нашето МВнР разсекрети проектопротокола, Скопие се израдва: „Во текстот на протоколот не се вклучени историските теми „Гоце Делчев“, „Илинденско востание“ и „ВМРО“ експлицитно споменати во Рамковниот став (позиция), кои се спорни теми меѓу двете национални историографии. Нивното отсуство, како и воопшто на поновата историја, како и некој механизам за постигнување резултати за тоа во историската комисија, е сериозен проблем на целиот документ“.
Може ли Франция да бъде гарант за изпълнението на така описаните взаимни задължения на Скопие и София? Проф. Ана Кочева: „Ето това е въпросът и аз не бих се ангажирала с конкретен отговор. Все пак самият президент Макрон ще е такъв още четири години. После? Въобще гаранциите от страна на Великите сили по отношение на Балканите никога не са били категоричен императив и за съжаление практиката го е показвала неведнъж досега“.
Скопие залага на окончателния текст на френското предложение. С това имплицитно подсказва: „на тихо“, с дискретно „скърцащи зъби“ оправната македонска дипломация ще се бори за по-изгоден на интересите й текст.
Буян Османи, цитиран от скопското електронно издание „Локално“, подсказа. „Затова смятам, че с това решение на България и нашата позиция, представена от Ковачевски, ще видим какъв подход ще се приеме. Нашата позиция е ясна – въпросът за езика, историческите въпроси, да не бъдат част от преговорната рамка и последователността между стъпките, тъй като промяната на конституцията и началото на преговорите са важни за нашето решение да приемем или отхвърлим предложението“.
Ясно, Скопие нема намерение да вдига „бело знаме“; фанатично повтаря „трите црвени линии“, които медии в югозападната ни съседка, съпоставиха с „четирите бугарски“ условия, дадени от наивно-невежия български парламент.
Какво предстои? Външно „обясни“ на премиера: „МВнР посочва, че „парламентът очаква Министерският съвет да одобри Преговорната рамка и заключенията на Съвета, официално предложени от настоящото Френско председателство, както и да бъде подписан протокол от второ заседание на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с РСМ, по чиито основни параметри е постигнато принципно съгласие със Скопие“. От МВнР изразяват готовност да пристъпят към подписването на протокола по член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с РСМ и призовават „отговорните фактори в нашата съседна страна да покажат не с думи, а с действия, своята ангажираност и желание за собственото си, а и за това на региона европейско бъдеще“.
Нашенци забравят друг призив. Този на националната съвест. Поднасяйки за подпис абстрактно-пожелателен протокол, приспиват собствената си съвест. Дали пък отговорът не се крие в афоризъм на полския интелектуалец Станислав Лец: „Неговата съвест е чиста. Не е употребявана“!
НИКОЛА СТОЯНОВ
