Деца диплят тютюн
Любомир и Красимира Димитрови са отгледали тиква гигант, 42,5 кг. в градината си
Вени Карпузова от Таваличево се представи с подправката салвия
Илиян Желев създаде тиквата на любовта
Пищна стопанка на щанда на село Жиленци
Кметът на село Цървеняно Виолета Симеонова показва чушки две педи, отгледани в Клапаровска махала, до телевизионната кула
Диана Димитрова от село Грамаждано отглежда храста физалия
На щанда на село Коняво имаше и земни ябълки
Професор Димитър Домозетов претегля ябълките на електронна везна. Крайната вляво е представителката на село Жабокрът, която грабна приза за най-едър плод
Кюстендилска девойка показва най-успешния сорт ябълка "Флорина", разработен от Института по земеделие
Кметът на село Гирчевци Александър Йорданов облече народна носия
Декорът пред щанда на Таваличево бе сърце от плодовете на годжи бери
С тиква печенка, с тегло 42,5 кг, гастарбайтерът Любомир Димитров изуми ценителите на Празника на плодородието в Кюстендил. „Семената донесох тази година от град Лорка, Испания, където работих 13 години заедно със съпругата ми. Всичко стана на шега, дори не вярвах, че ще се хване. Мисля дори, че ако имаше достатъчно вода, щеше да стане и още по-голяма. До площад „Велбъжд“ я докарах с колата си, помогна и съпругата ми“, споделя Любомир.
В Кюстендил се завърнал заради настъпилата криза в строителството в Испания. „Бяхме бригада от поне 50 човека. Започнаха да съкращават, и накрая останах без работа. Последните месеци едва връзвахме по 400 евро, Испания ми харесваше като държава, а там имах и познати. Прибрахме се в Кюстендил и се захванахме със земеделие. Имаме стари черешови дървета, които, както навсякъде тази година, не родиха нищо, нали имаше студове. Посадихме и млади овошки“, добавя Любомир. Съпругата му чистела по хотелите, и готвела вкъщи. „Прибрахме се и заради това, че децата спечелиха зелена карта и заминаха за САЩ. Нашите родители са възрастни и трябва някой да ги гледа, но от родното място по-хубаво няма“, споделя жената. „Иначе такива тикви в Испания продават, само че нарязани на парче. Испанците обичат много да ядат, и то предимно морски деликатеси – миди, октоподи, напоследък се хранят здравословно. Там и много се пие, започват с вино и завършват с уиски. За Испания замина първо Любомир, а после и аз. Той ме предупреди, че хората са много любезни, и наистина познати непознати, като вървях, винаги ми казваха „оля“ /здравей/. Имаме много приятели, с тях общуваме по скайп, по вайбър“, коментира съпругата Красимира. Двамата си живеят в село Лозно, а щанда на читалището, който представяха, получи и специалната награда за най-голяма тиква.
Екологично чиста продукция отличаваше щанда на читалището от планинското село Цървеняно. „Погледнете какви големи червени чушки, колкото две мои педи, тях ги откъснахме от една махала, Клапаровска се казва, и е чак при телевизионната кула, много високо. Реколтата от домати също е добра, от тежестта дори се бяха повалили на земята, направо се търкаляха в градината на Цветанка Панева. А гроздетото е толкова сладко, при нас се роди много, ще има и за вино“, доволна е кметицата на селото Виолета Симеонова.
Най-младият кмет в Кюстендилско – на село Гирчевци, Александър Йорданов, облечен в народна носия, представяше на щанда интересни оранжеви люти чушки, а в селото им казвали „рибки“, пред масата им беше поставена 31-килограмова тиква и огромна диня
„Тази година продукцията е по-слаба от миналогодишната, но много се постарахме да има от всичко. Отглеждам за собствени нужди. Догодина дано има повече, да е по-плодородна. Всичко, което се е родило на полето, го поставяме като експонат. Тази година се отразиха студовете. В Берсин пострада почти всичко, даже и гроздето. Нали паднаха температурите при Драгоман, отрази се на цъфтежа, което не беше добре“, споделя Марио Цветков от село Берсин.
С мини ябълка от сорта „Златна превъзходна“ украсиха масата си читалището в село Грамаждано. „Тя от сушата не успя да порасте, иначе става по-голяма“, споделя секретарят Диана Димитрова. „Произведохме и бамя, селото ни е планинско, но почти всичко се ражда. Тази година имаше студове, лятото пък ни налегна суша, но както се вижда, масата ни е отрупана, нямаме големи експонати, но имаме от всичко по-малко. Ябълките не родиха много, така че не успяхме да се доредим до конкурса за най-едър плод. Представяме няколко вида. Мисля обаче, че сме различни от другите с храста физалия. Плодчетата са малки, жълти на цвят, и от тях става много хубаво сладко. Засадихме го в нашата градина, така експериментално. Плодчето се вади от шушулката. Полезно е за пречистване на кръвта. Не изисква много грижи, присадихме го от една чепка. Само трябва да бъде на слънчево място, тъй като културата била топлолюбива. Интересни са ни и малките домати, които са за сладко. Имаме и много грозде в Грамаждано. Напълнили сме коша с различни сортове – десертно, за вино… Крушите при нас компенсират липсата на ябълки, най-сладки са т.нар. попски. Набрахме шипки, имаме и много краставички, те са такъв сорт, че се засаждат по-късно. В градината ги засяваме по редовете, те раждат много. Родиха се и сини домати, чушки камбанки в саксийка също и патладжаните родиха много“, казва Диана Димитрова. Щандът бе декориран с един прекрасен десерт със сладко от круши, подходящ за следобедното кафе. Ето и рецептата на читалищната секретарка:
2 яйца
1 чаша захар
1 кофичка кисело мляко
1 ч.л. сода
2 ч.ч. брашно
1 бурканче сладко от круши
4 с.л. олио
Всичко се обърква с миксер. Пече се в умерено загрята фурна. После се реже на ромбчета. Допълнително се украсява с пудра захар или още сладко.
Огромна стопанка жиленчанка посрещаше на щанда на село Жиленци. Обяснението било, че жената трябва да е едра, за да може да работи на полето и да мъкне чувалите. „Ние показваме плода арония, много помага за очите. Като се изсуши, може да стане и за чай“, обясняваха местни производители.
Младият Илиян Желев помогна щандът на село Коняво да бъде изцяло с карвинг. „Направил бе и тиквата на любовта, защото сигурно е влюбен. Една баба омеси много хубав сладкиш от сливи и печени ябълки. За съжаление ябълките не родиха, дори не можахме да участваме в конкурса“, коментираха от местното читалище.
Интересна подправка, която се отглежда като храст, разнасяше аромат от щанда на село Таваличево. „Това е салвия, позната още като градински чай. Показваме и плодовете на годжи бери под формата на сърце“, обясни Вени Карпузова.
Млади момичета диплеха тютюн на щанда на село Нови чифлик. Девойките бяха облечени в народни носии.
“Тая година е годината на тиквите. Круши и ябълки по-рядко се намират, но по отношение на зеленчуците е много богато Кюстендилското поле. Всичко се ражда с любов. Това е бамя, тя е характерна за нашия шишковски гювеч. С домашно свинско месо става перфектен гювеч“, казва читалищната секретарка Ваня Ризова.
Ана Янева от село Горановци демонстрира люта чушка. “Това е тригодишна люта чушка, която е един корен и расте на терасата. Сега ще я приберем у дома и цяла зима ще си имаме люти чушки”.
Гости на откриването на Празника на плодородието бяха кметът на община Кюстендил Петър Паунов, областният управител Виктор Янев, председателят на Общинския съвет Михаела Крумова, д-р Мая Игнатова – зам. председател на Селскостопанска академия в София, както и главният научен секретар на академията доц. Здравка Петрова и Димитър Домозетов, директор на Института по земеделие в Кюстендил.
„Ябълката шества по нашите земи от 19-и век и продължава и до днес, дава облика на нашето овощарство. В световен мащаб заемаме 62-ро място по площи с ябълки и 63-то по продукция, а бяхме на 18-то. Това го казваме, за да можем да се амбицираме и да произвеждаме повече плодове. Най-много плодове произвежда Китай – 30 млн. декара, и толкова продукция от декар получава. Следват Индия, Иран, Турция, Русия, САЩ и цяла Западна Европа. Днес и слънцето е с нас, след два-три мрачни дни. Обръщаме се към Бога, нека и той ни помага. Показваме сортовете, които издържаха най-добре през последната година. Тук трябва да са създаде специално овощарство с други технологии. Институтът по земеделие в Кюстендил работи по създаването на технологии, чрез които да се произвежда биологично-екологично чиста продукция. Един от най-устойчивите е „Флорина“, тя се налага в региона в продължение на 30 години. Един лев, ако вложиш, получаваш 2,90 лева. Това е френски сорт, създаден по изкуствен път „, каза професор Димитър Домозетов.
450 грама бе най-голямата ябълка на Празника на плодородието в Кюстендил. Тя е сорт „Флорина“, произведена от семейство Кадийски, като бе представена от НЧ „Пробуда 1928“ в село Жабокрът. Ябълките се мереха публично. Второ място в надпреварата за ябълка остана от НЧ „Славчо Темкин 1911“- Драговищица, която тежеше 424 грама. Читалището от Драговищица обаче спечели заслужено първа награда за най- добре аранжиран щанд. Зам. кметът на община Кюстендил Росица Плачкова връчи плакет и грамота на кмета на селото Софка Плачкова. Журито присъди шесто място за НЧ „Христо Ботев 1948“ в село Пиперков чифлик, пето място на НЧ „Съгласие 2007“ – село Жабокрът, четвърто място на НЧ „Отец Паисий 1928“ – село Багренци, трето място на НЧ „Христо Ботев 1920“ – село Таваличево, второ място на НЧ „Искра 1935“ – Нови чифлик.
Раздадени бяха и много поощрителни награди за участниците:
НЧ „Спасовица 2008“ с. Николичевци – за най-голям домат и най-малка ябълка; НЧ „Зора 1948“ – с. Ябълково – “Семейството на дините”; НЧ „Христо Ботев 1925″ – с. Горановци “ „Запазена традиция в растениевъдството“; НЧ „Светлина 1913“ – с. Раждавица – „Пресъздаване на земеделския бит“; НЧ „Отец Паисий 1936“ – с. Гърляно – “Ябълка в тесто”; НЧ „Светлина 1922“ – с. Коняво – “Земна ябълка”; НЧ „Димитър Каляшки 1920“ – с. Жиленци – “Богатата градина на стопанката Жиленка”; НЧ „П.Р.Славейков 1922“ – с. Лозно – щанд на тиквата; НЧ „Владимир Димитров-Майстора 1919″ – с. Шишковци “ „Разнообразие от плодове и зеленчуци“; ДВХФУ „Ильо Войвода“ гр. Кюстендил “ „Местни сортове круши“.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
