Той е на 82 години, 40 години е бил учител в Кресна и района. 70 години от живота му – и любителски, и професионално, са свързани с пчеларството. Това е накратко биографията на Георги Иванов от Кресна. Имало е години, в които е имал над 50 кошера. Основно се е занимавал с добив на мед, но са му известни и технологиите по производство на пчелни продукти и използването им като лекарствени средства.
– Георги, от 82-те ти години колко от тях са свързани с пчелите?
– Ако започнем от времето, когато съм гледал другите как ги отглеждат, ще излязат поне към 70 г.
– Има един лаф за трудолюбивите хора: „Работлив като пчеличка!”. Това за тебе отнася ли се?
– Не. Аз съм от хората, за които се казва че са „средна хубост”. С пчеличка не мога да бъда сравняван, все пък съм си имал и много други задължения. Може обаче да се причисля към категорията хора, които хванат ли нещо, гледат добре да го свършат.
– Как те привлече към пчеларството?
– То ми дойде повече по родова линия, където като че ли всеки е бил и пчелар. Такъв беше и тате Веселин. Аз съм от Кресна, но корените ни са от Влахи, а там знам, че още прадядо ми Иван се е занимавал с пчели. После е предал занаята на сина си Георги, той пък на синовете си Тодор, Теофир, Атанас и Веселин. Пчеларството във Влахи било на почит и едва ли е имало къща без свои пчелини, наред с домашните животни – овце, кози, говеда. Било е време на натурално стопанство – не си ли произведеш нещо, няма да ядеш. Някъде в края на 30-те години на 20-и век почти всичките ми чичовци видели по-добри възможности за живот в развиващото се село Гара Пирин /сега гр. Кресна/ и се преселили. Пчеларството обаче не останало като спомен във Влахи, а се възродило и в Гара Пирин, а чичовците ми станали за пример с пчелините си с по над 50 кошера.
– Какво са произвеждали?
– Добивали са мед. Тогава още не е имало центрофуги, питите били изваждани с ножчета от кошера, а питата с мед се притискала върху съд с точилката, с която жените месили и хляба. Съвременните кошери, центрофуги и духалки идват след време.
– Всичките ти чичовци ли са пчелари?
– Има един, Вангел, май не е бил. През 1944 г. и той вече бил преселник в Гара Пирин. Есента обаче е бил арестуван от новата власт и убит незнайно къде и все още е в незнаен гроб. Децата му, моите братовчеди, станаха свестни хора. Най-големият, Александър, с прякор Пушкин, бе учител в Механотехникума в Благоевград и инженер в някогашната гордост на Благоевград – ЗМК. Братята му Захари и Димитър също си намериха добри професии. А синът на Александър – Ромео, извън своя бизнес стана основател и председател на Областната строителна камара и на Областната търговско-промишлена камара в Благоевград.
Но чичо ми Вангел не случи с наследници пчелари, както и чичо ми Теофил. Синът му Владимир обаче стигна до големия бизнес, фирмата му беше с лице към паметника на Гоце Делчев в Благоевград.
Чичо ми Тодор пък, който е имал ловни срещи с цар Борис III в Кресненско, бе знатен пчелар, но и от неговата челяд пчелари не се пръкнаха, но синът му Борис пък стана владетелят на киното в ония години, когато и телевизорите ги нямаше.
За тате Веселин да не говорим, все пак, дори и в скромни размери, той видя в мен наследник в занаята.
Най-известен сред пчеларите в Кресненско се оказа чичо ми Атанас. Много хора е учил на тънкости, бе и сред пионерите по производство на пчелно млечице и пчелна отрова. Наследи го синът му Ангел, който като че ли и сега няма равен в цяло Пиринско.
– Ти ползваш ли някакви субсидии?
– Не, не ми и трябва. Знам, че държавата е като мащеха за пчеларите.
– Кресненският край предлага ли условия за пчеларство?
– О, да! Тук от незапомнени времена са отглеждани пчели, а това означава, че има условия. Тукашните части на Пирин, Малешевска планина, Кресненският пролом и на юг долината на Струма са пчеларски рай.
– Известни пчелари има ли?
– Такива, които знаят почти цялата пчеларска азбука, не са много. Може да посочим Ангел Георгиев, Илия Арнаудов, Петър Иванов, Евгени Десподов, Стойчо Тодоринков, Димитър Златков и Славчо Янев.
– Ти сред тях ли си?
– Имам опит, знам какво трябва и ако някой иска нещо да знае, ще му го кажа.
– Георги, да понадникнем малко из страницата на твоите пчеларски тефтери. Как започна?
– Като дете гледах как баща ми изважда мед, той ме учеше как да не се плаша от пчели. Но след като почина, чичовците ми разпродадоха пчелите му, аз бях на 14 години. Оставиха 3 кошера при чичо ми Атанас, та и аз да си имам у дома мед. После ме взеха в казармата и позабравих за занаята, но от началото на 60-те години нещата отново се вързаха. Чичо ми Атанас ми пазеше кошерите, жарта отново пламна и така се хванах, а след по-малко от 10 г. вече имах свой пчелин с 45 кошера.
– Помощници имаше ли?
– Не ми беше лесно, защото бях учител, съпругата ми Славка пък бе директор на ЦДГ „Здраве” и нямаше много свободно време, а и строяхме къща. Но с дружен труд в съботите и неделите успяхме.
– Къде си устрои пчелин?
– Аз съм привърженик на подвижното пчеларство. Премествам се според сезоните и в зависимост какъв мед искам да произвеждам. Основно място имам в м. Раец в Кресненския пролом. Пчелини съм си устройвал високо в Пирин планина, край курорта Синаница, добро място съм си избирал и в Малешевска планина, в м. Лисичарника…
– До колко кошера си стигал?
– Около 60. Повече не са ми били нужни. При моите трудови възможности това ми беше таванът за добра грижа и добри резултати. За мен пчеларството бе и възможност за подбряване на здравето, още от дете съм болничав – равматизъм, детски паралич са ме мъчили, инсулт се е опитал да ме повали, но природата ми е помагала.
– Как лекуваш болежките?
– С медицински хапове, но и с похапване на мед и пчелно млечице.
– Познавачите на меда знаят, че има мед в чисто състояние и объркан със захар.Ти какъв произвеждащ?
– Аз произвеждам като за своя душа, а това ще рече, че при липса на паша може да подхранвам пчелите, но в меда им не се бъркам. Имам мед от акация, с борови и билкови съставки, който може да се приеме за заместител на лекарствата.
– Средно от кошер колко изваждаш?
– Може и над 20 кг, но зависи от годината. Аз обаче не съм експлоататор на пчелите, а техен помощник, гледам и те да са доволни.
– Пазар намираш ли?
– Някога беше лесно, имаше предприятие „Родопа” и всичко вземаше. Сега е на частен пазар. Не търся купувачи, чакам те да ме намерят. Внимавам какъв мед продавам, че клиентът да остане доволен и пак да ме потърси.
БОРИС САНДАНСКИ
