Тайна мисия в недрата на Странджа, ръководена от Людмила Живкова и пророчицата Ванга през 1981 г., преобръща съдбите на много хора. Цели 39 години по-късно случилото се по време на тази експедиция продължава да поставя много повече въпроси, отколкото са отговорите.
Драмите в живота на част от участниците продължават до днес и навяват за връзка с мистичната одисея от началото на 80-те. Още едно ценно свидетелство „България Днес“ открива в Нидерландия, където живее Гергана Бакалова, жената на Кръстю Мутафчиев. Той е дясната ръка на Людмила Живкова през 70-те години и ръководи групата, която работи на терен.
„Информацията, с която разполагаше екипът, беше за места, съхраняващи много големи ценности – обяснява археологът Иля Прокопов, който участва в експедицията. – Наричам ги информационни депа, които биха могли да променят коренно представите ни за света такъв, какъвто го познаваме. Не ставаше дума за злато и съкровища, а за нещо много по-глобално. За документи и предмети, завещани от други култури преди много векове. По време на мисията много пъти се коментираше, че територията, върху която днес е България, е била центърът на човешката цивилизация. Светая светих на знанието. За мен е ясно, че много от нещата, които са откривани, не са оповестявани публично. В недрата на българската земя, колкото и да са орязани нейните граници, все още има две или три огромни депа, съдържащи важна информация за цялото човечество“.
Съдбата на част от участниците в мисията на Ванга и Людмила Живкова е жестока. Ръководителят на експедицията професор Кръстю Мутафчиев умира от рак на 25 февруари 2004 г. Покосен е от болестта, преди да успее да завърши последната книга от поредицата си за тайната си мисия с Принцесата на комунизма и феноменалната гадателка от Петрич. До края на живота си дясната ръка на Людмила Живкова вярва, че в Странджа се намира гробът на древноегипетското божество Бастет.
Сега Ивайло, синът на Кръстю Мутафчиев, се бори за живота си в Нидерландия. Той страда от онкологично заболяване, а до него е само майка му, 82-годишната Гергана.
„Животът на много хора се промени завинаги от мисията в Странджа на Людмила Живкова и Ванга – признава Гергана. – Бях разведена с Кръстю, когато той пое на експедицията в Странджа през 1981 г. Но подържахме приятелски отношения. След смъртта на Людмила той беше съден по скалъпени обвинения за злоупотреби и лежа в Пазарджишкия затвор. Кръстю беше доверен човек на Людмила Живкова и ръководеше фонд „Културно наследство“. Благодарение на този фонд по различни начини от чужбина бяха откупувани безценни произведения на изкуството. В онзи момент трябваше просто да се намерят изкупителни жертви. Това бе борба по върховете на комунистическата партия и държавата. Сега синът ми Ивайло води най-страшната битка. Лечението му от рак включваше химиотерапия, но това отключи странични ефекти. Изпадна в кома. До мозъка му не достигаше достатъчно кислород. След това започна бавно подобрение, но дойде нов удар с епидемията от коронавирус. Трудно е да му се осигури най-доброто лечение в момента“.
Семейството е притиснато и от финансови проблеми. Гергана Бакалова е получавала приход от апартамент в центъра на София, който е отдавала под наем. Но сега не може да разчита на това. „Проявих наивност и прехвърлих имота на моята внучка – признава Бакалова. – Но това се оказа голяма грешка. Трудно ми е да изразя болката и огорчението от предателството на внучката ми“.
Авторските права от книгите на Кръстю Мутафчиев би трябвало да принадлежат на сина му Ивайло, но преиздаването е свързано с куп процедури, които биха отнели много време“.
Други хора, докоснали се до мистерията в Странджа, също споделят за странни преживявания.
След като Кръстю Мутафчиев излиза от затвора, той се връща на мястото, където е водил мисията на Ванга и Людмила. С него е режисьорът Марий Славчев, издателят на книгите му Веселин Гуторанов и още няколко човека.
„Кръстю ходеше с бастун, възстановяваше се от счупване на крака – спомня си Славчев. – Пътувахме с джип по едни криви пътеки и най-после стигнахме до мястото. Идеята, с която отидохме, беше да се направи документален филм за мисията от 1981 г. Както и за това, което е останало неразкрито, но предполагахме, че се намира там. Направихме снимки, но така и не можахме да довършим този проект. Всички, които бяхме в Странджа, по един или друг начин пострадахме. Аз лежах дълго в болница и трудно се възстанових. Кръстю Мутафчиев почина от рак. Всички пострадахме по един или друг начин! Явно не е дошъл моментът това нещо, което се намира в планината, да види бял свят. Един ден, когато настъпи моментът, сигурен съм, всичко ще блесне. И хората ще разберат това, за което сега не сме готови“.
