Ниските цени са причината много чужденци да избират живот у нас. Разказваме ви историята на един германец, избрал да създаде дом в България, а след години решил да се върне в родината си. Как изглежда страната ни в очите на чужденците, заживели тук и защо някои от тях избират да се върнат в родните си места?
Това е история, която вероятно ще накара да се замисли всеки, който я гледа. Защото тази история представя България такава, каквото ние не я виждаме, защото просто е нашата родина и сме свикнали до болка с всичко в страната ни. Как обаче я виждат чужденците, избрали да направят България свой дом? Ще отворя само една скоба: България тук в Германия е представена като възможност за пенсионери, за които животът тук е скъп. Много от тях вече са създали дом в обезлюдяващи български села. Освен това страната ни е сочена и като прекрасна възможност за дигитални номади – хора, нуждаещи се от добър интернет и красива природа.
Това е история за две страни и два различни свята. А главният ни герой в нея е Кнут Гирдал. Той е германец, упражняващ професията си на свободна практика. Сблъсква се с класическия проблем на всички в неговото положение – високите данъци в Германия. Колкото повече печели, толкова повече пари отиват за данъци и всичко това се случва сред сиво и дъждовно германско време.
Един ден Гирдал решава, че е време да вземе ситуацията в свои ръце и да я промени. „Искахме да потърсим среда, в която можем да покрием разходите си за живот с по-малко усилия и да се радваме на повече спокойствие”. Така той решава да използва възможностите за работа онлайн от чужбина. Първата стъпка е посещение в различни страни. Една от тях е България.
„Първото ни посещение в България беше класика – Черноморието. Варна беше основната ни точка и там започнахме да разглеждаме за бъдещ дом. Много ни хареса, но преди всичко да бъде решено, получихме съвет от познат – трябва задължително да посетим Сандански. Направихме го и останахме там”.
Началото е вълнуващо и България омагьосва семейството. Те избират китното селце до Сандански Джигурово. „Като турист усещах духа на страната. Първият път, когато посетихме България, беше края на лятото. Можехме навсякъде да открием плодове, в селата можехме да ги късаме сами от дърветата, хората ни поздравяваха, можехме за много малко пари да купим плодове. Това отвори сърцата ни. Всичко, което идваше от земята, беше безценно. Помня, че стояхме с първия ни брокер до една черница, късахме плодовете и директно ги ядяхме. Беше страхотно!”
Но с времето перспективата се променя и от турист, Гирдал става жител на България. „В началото си представях нещата по друг начин. За да регистрирам фирмата си в България не беше никак лесно, а първоначално не бях мислил за това. Купихме къща, която трябваше да реновираме, защото беше негодна за живеене. Надеждността и точността в България от майстори, търговци на услуги, като цяло бизнес животът не бяха това, което очаквах. Бих казал в личния живот нещата са такива каквито са, но когато правех работни срещи те често се отлагаха, това ме разочароваше и стресираше”.
Но, разбира се, както всичко в живота, и в тази история монетата има две страни. „Живеехме в малко село и в началото нямахме почти никаква връзка, което беше неудобно, искахме удължени оптични кабели за интернета ни. Отне по-малко от седмица, за да ни ги монтират. Това беше страхотно! Имах подобна ситуация преди това в Германия, бяхме се регистрирали за услугата, беше събрано цялото село и трябваше да бъдат установени достатъчно заинтересовани, за да бъде планувана услугата. В момента живея в Кемниц и нямаме оптични кабели. Регистрирах се за услугата при доставчика ми на интернет и в момента съм в листа за чакащи. Може би след една или след четири години ще се случат нещата”.
И все пак има неща, с които дори и след пет години живот в България Гирдал не успява да свикне. „Представата колко подредено трябва да бъде, чистотата, в Германия тези неща са различни и тук това не е тема. Не успях да възприема тези неща в България”.
И така след пет години в България първоначалната романтична представа за страната избледнява, приятелите започват да липсват, настъпва пандемията и Гирдал отново решава да поеме към родната Германия. А в Джигурово остава спомена за германеца.
Въпреки усложнената комуникация, място за съмнение за германската точност в Джигурово няма. Оказва се обаче, че Гирдал съвсем не е единственият чужденец в Джигурово, селото е интернационално. „Казвам се Мариал, името ми е френско. От Люксембург съм. Живея от 14 години в Джигурово. Историята защо съм тук е дълга, но преди всичко причината е климатът, планините, морето е много близо”.
Тъга по родния Люксембург Мариал не изпитва. „Люксембург не ми липсва. Харесва ми тук. Имам добри съседи, не е опасно да живееш тук. Понякога къщата ми остава отворена, спокойно е”.
В селото живеят още семейства от Великобритания, Финландия, Белгия, Полша, Германия. Но да обърнем внимание и на местните жители на Джигурово. Появата на чужденците в селото им за тях означава едно – нужда от учене на чужди езици. Някои са по-напреднали, други по-мълчаливи. „Mоята внучка ми написа тия всекидневните изрази и на английски, и на немски. Welcome in the most beautiful town – Добре дошли в най-хубавото село!”, разказа жителка на селото. Но независимо от езика, всеки има какво да каже на Гирдал.
А Гирдал, макар и на хиляди километри от България, не забравя страната ни. В момента той работи по проект за възможностите за миграция от Германия, а профилът на хората избрали България ни описва така: „Едната група са пенсионерите, особено тези, които едва свързват двата края с пенсията си тук. Другата група са хора, които искат да живеят с по-малък бюджет. И третата група са хора, които не се вписват в германското общество. Тази тенденция се покачи в последните години”.
Едно е сигурно: който избере България и в частност Джигурово, няма да е сам. Там ще го очакват и други чужденци. Източник: НоваТВ
