Илонка Белева е главен учител по български език и литература в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ – Благоевград и дългогодишен оценител на държавния зрелостен изпит. Разговаряме с нея за резултатите от матурата по БЕЛ, формата, появилите се коментари и твърдения, че зрелостници са ощетени при оценяването. Специалистът коментира и редица важни въпросиq като вдигането на минималния праг за „Среден“ /3/ на 30 точки, защо успеваемостта по английски е по-добра от тези по български, предложението на омбудсмана Диана Ковачева зрелостниците, получили оценка, различна от „Слаб” / 2/, да могат да се явят втори път на ДЗИ по български език и литература , като се вземе по-благоприятният за тях резултат.
– Г-жо Белева, от провеждането на държавния зрелостен изпит по български език и литература изминаха близо два месеца, но въпреки това коментарите за формата и резултатите не стихват. Така например група зрелостници от столично училище изпратиха отворено писмо до министъра на образованието, омбудсмана… смятайки, че са били ощетени при оценяването.
– Разбирам реакцията на зрелостниците. Със сигурност са имали по-високи очаквания, но те не се припокриват с резултата, който са постигнали на държавния зрелостен изпит. Запознах се с въпросното протестно писмо. Мотивите на учениците се изразяват в това, че по тяхна преценка ощетяването е в задачите със свободен отговор, тъй като при оценяването на такива задачи няма как да има конкретен, точно определен отговор, който да трябва да се даде, и според това дали ученикът е отговорил по дадения начин, или не, да получи съответния брой точки.
При осмислянето на това как са отговорили, самите зрелостници се ръководят, от една страна, от примерните отговори, които Министерството на образованието публикува в деня на Държавния зрелостен изпит. От друга страна, съвсем правилно е и разбирането, че на такива задачи не може да се очаква близо 50 хил. зрелостници да отговорят по абсолютно един и същ начин. В този смисъл се разширяват възможностите за оценяването на тези отговори в максимална степен. На база на впечатленията си мога да кажа, че нагласата на оценителите е наистина да бъде поощрено всяко знание, всяко умение, което може да се открие в отговорите на зрелостниците. В отговора обаче трябва да се намери и логика, за да бъде оценен положително. Няма как всеки отговор, даден от зрелостник, да се приема за верен само защото е „оригинален“, „креативен“ или нещо подобно. Тогава задачата напълно се обезсмисля. Затова и при оценяването на свободните отговори е логично да се дава някаква рамка, колкото и да е широка тя.
Не знам какви са отговорите на конкретните зрелостници, за които те считат, че са ощетени, за да изразя мнение. Някои от примерите обаче, които бяха посочени в протестното писмо – за това, че верни отговори не са оценени, всъщност са неправилни. Въпросните примери показват един от проблемите при изпълняването на задачи със свободен отговор, а бих казала – дори и на задачите с избираем отговор.
Съвременните ученици все по-често не разчитат правилно условието на задачата или пропускат някои елементи от условието. Поради това дават грешни отговори. Мисля, че Националната комисия за оценяване на държавните зрелостни изпити наистина полага усилия по достойнство да бъдат оценени постиженията на учениците, но и това оценяване да бъде обективно, според това какъв труд и усилия са положили зрелостниците през годините, колко успешно са се справили със съответната задача.
Бих искала като дългогодишен оценител на Държавния зрелостен изпит да заявя категоричната си позиция, че не приемам нападките и обвиненията, отправени към оценителите, заради по-ниските резултати от ДЗИ, които не удовлетворяват зрелостниците, техните учители и родителите им. Проверката и оценката на писмените работи от ДЗИ е отговорна и трудна работа и аз не мога да приема лекотата, с която някак лавинообразно се стовари огромен негативизъм върху оценителите, което, за съжаление, все още продължава.
– Интересно ми е наложи ли се да арбитрирате повече изпитни работи, тоест имаше ли по-голямо разминаване между оценители в сравнение с предишни години?
– Колко работи са арбитрирани реално – това е статистика /ако изобщо им такава/, с която аз не разполагам. Супероценителите работят с темпото на оценителите. В повечето случаи се арбитрират отделни задачи, а не цялата изпитна работа.
Не знам колко точно задачи съм проверила, но със сигурност не са повече от предишни години, дори и в сравнение със стария формат.
Често разминаването между оценителите е следствие от технически неточности. Има задачи, при които във формата на учтивост е важно дали е написана буква „а” или буква „и”, а голяма част от зрелостниците пишат с много лоша графика на буквите. Между оценителите се получава разминаване – според единия е „а”, според другия „и”, а най-често е нещо средно между двете букви. Арбитрират се и задачи със свободен отговор, както и интерпретативни съчинения и есета, но не толкова много, бих казала.
Тук бих искала да отворя една скоба – искрено вярвам, че самите учители по български език и литература във втория гимназиален етап оценяват писмените работи на своите ученици, ръководейки се от критериите на ДЗИ по БЕЛ. Лично аз така постъпвам. Обсъждаме критериите, обяснявам ги на учениците, защото те не разбират някои от тях. След това при създаването на есета, интерпретативни съчинения и при поставянето на други задачи аз оценявам учениците според тези критерии и така те са наясно какво се изисква и очаква от тях.
Мисля, че е хубаво учениците да свикнат с критериите още в 11 клас.
– Според Вас целесъобразно ли бе летвата за успешно полагане на ДЗИ по БЕЛ да се вдигне на 30 точки, още повече че се забелязват, да ги нарека, странни явления – дванадесетокласници от професионални гимназии са отличници на матурата по професия, но не могат да достигнат изискуемия минимум по български език и литература и да вземат диплома за средно образование?
– Спомням си, че в предишно интервю обсъждахме този въпрос. Промяната е цялостна и не става въпрос само за скалата и броя на точките. За мен тази промяна трябваше да се случи дори по-рано и смятам, че е абсолютно целесъобразна. Посоката е правила.
Четох коментари, анализи на резултатите от ДЗИ по БЕЛ и съпоставки. Знаем, че много отдавна в редица европейски страни, и не само, минималният брой точки за положителна оценка, тоест „Среден“ /3/, е 50, или успеваемост от 50%. При нас е 30% и само със 7 точки повече от предишния формат на изпита, който бе по старите учебни програми и по-различен формат. Да, за немалка част от зрелостниците тези точки се оказват много важни, но от друга страна, става въпрос за 7, не за 20 точки, тоест завишаването не е голямо. Щом не успяват да покрият изискуемия минимум и да достигнат до „Среден“ /3/, значи на тези зрелостници им липсват много важни, базисни знания и умения.
По отношение на разминаването между оценката от ДЗИ по БЕЛ и държавния изпит по съответната професия не бих могла да коментирам, защото аз преподавам в хуманитарна гимназия. Предполагам обаче, че има обяснение. Първо, вижда се, че на втория държавен зрелостен изпит като цяло резултатите са по-високи. Това се дължи на факта, че за втори ДЗИ зрелостниците избират предмет от профилиращата подготовка, по който предполагат, че са най-добре подготвени. Същото се отнася и за държавния изпит за придобиване степен на професионална квалификация. В професионалните гимназии, доколкото аз съм запозната, имат много часове по професионалните учебни дисциплини. Учениците се подготвят от учители, специалисти в съответните професионални направления, и всъщност те са направили своя избор да учат в училище с професионална насоченост. Защо обаче имат двойки по БЕЛ – аз няма как да знам, не познавам зрелостниците и не съм наясно как е протекъл процесът на подготовката им за ДЗИ по български език и литература.
– Споменахте за втората матура по предмет по избор от профилиращата подготовка, затова ще засегна и друга „гореща тема“. Чуват се коментари и упреци, че едва ли не младите хора не владеят родния си език за сметка на английския. Съпоставими ли са обаче като ниво на трудност, заложени критерии за оценяване… ДЗИ по БЕЛ и по чужд език?
– Тази година аз самата се впечатлих от разликата между резултатите от държавния зрелостен изпит по БЕЛ и по английски език. Това ме накара да проведа разговори с колеги, учители по английски език, и да се информирам малко повече за конкретния формат на ДЗИ по чужд език, което ме доведе до следните заключения:
В държавния зрелостен изпит по английски език голяма част от задачите се отнасят до четене с разбиране и слушане с разбиране. Практическото владеене на езика от гледна точка на нормите – правописна, лексикална, граматична, се проверява само с един текст, който се създава и е под формата на кратко есе. Съответно критериите за оценяване не се припокриват с тази по БЕЛ. Има изискване за обем, който е значително по-малък от есето за ДЗИ по български език и литература, където включените във формата задачи наистина проверяват книжовноезиковите норми. Тази проверка се осъществява както със задачи с избираем отговор, също и със създаването на собствен текст. За есето/интерпретативното съчинение условието е обемът на текста да е до 4 страници.
– Хубаво е, че акцентирате на тези детайли, все пак обществото трябва да придобие представа, а не само да се отправят критики, че българските младежи са едва ли не неграмотни.
– Ще споделя и друг факт. Редица млади хора, а даже и деца, общуват в социалните мрежи на английски език. Също така четат, включително по-кратки или по-дълги текстове на английски и изключително малко четат на български език. Този стремеж за усвояване на чужд език всъщност до голяма степен се явява предпоставка учениците действително да овладяват на определено ниво английския език. Ще се върна обаче на самия формат на държавния зрелостен изпит по единия и по другия предмет. Форматът е различен и това предполага да има разлика и в резултата, който се получава. Да не забравяме, че на ДЗИ по БЕЛ освен знанията и уменията на учениците да си служат с българския език се проверява и немалко учебен материал по литература, който се изучава две години /11 и 12 клас/. От друга страна, на английски език се явяват не всички, а определен брой зрелостници, които имат много добри знания и заради това са избрали този предмет за втория задължителен ДЗИ. Към българския език пък често учениците подхождат с нагласата, че след като им е роден език, значи го знаят и пренебрегват подготовката за ДЗИ или се сещат и я започват много късно. А и българите, и чужденците знаят, че езикът ни никак не е лесен. И за да се владее на високо ниво, наистина се изискват желание, ангажираност и целенасочени системни усилия. Ударните, но кратковременни атаки не водят до достатъчно добър резултат.
– Тази нагласа ли е причина за постигнатия на национално ниво среден успех от „Добър“ /3.93/ на матурата по БЕЛ?
– Смятам, че причината не е само една. Наистина има такава нагласа сред учениците. Голямата част от тях започват да осъзнават, че е необходима по-специална и целенасочена подготовка, когато станат в 12 клас.
Още миналата година /б.р. с въвеждането на новия формат на ДЗИ по БЕЛ/ констатирахме, че резултатите са по-ниски. Аз лично очаквах това заради промяната в оценяването. Съществуват различните мнения, които се чуват и ще продължат да се чуват, в което не намирам нищо лошо, защото тези обсъждания могат да доведат до осъзнаването на много важни фактори и обстоятелства, даващи отражение върху начина, по който протича обучението по БЕЛ, върху начина на оценяване. Смятам, че това, което беше направено по отношение на формата и оценяването, е решителна стъпка напред в правилната посока. Много съм мислила дали това е най-правилният вариант, запознах се с редица анализи и коментари, но въпреки това не бих се наела да изкажа рязко и категорични мнение по въпроса, както правят много хора.
За мен положителните неща в новия формат са свързани с увеличаване броя на задачите с отворен отговор, което доведе до тези реакции и на зрелостници, и на учители. И отново ще кажа, че разбирам разочарованието на зрелостници, родители и учители. Аз самата съм учител, мои ученици също са разочаровани от резултата си. Считам обаче, че за момента това, което можеше да се направи, е направено.
На национално ниво средният резултат в точки тази година е по-нисък с 2.5 точки в сравнение с предходната учебна 2021/22 г. Ако разминаването беше например 20 точки, това би бил много сериозен повод за изводи. И тъй като години наред правя анализи и съпоставки за нашето училище, ще изложа няколко факта. Първо: всеки випуск е различен. В собствената си работа с моите ученици намирам разлика. Случи се така, че две години подред преподавах в 8 клас и установих, че между двата випуска има разлика. Предполагам, че това ще се види най-ясно или на НВО в 10 клас или на държавния зрелостен изпит, но личи сега още и на входните, и на изходните нива. Наличието на разлики в конкретното съдържание на задачите от определен тип в новия формат също може да се отрази на резултатите в посочения диапазон.
Разбира се, и аз като учител по български език и литература искам резултатите да са по-добри, но не мисля, че на база на постигнатата успеваемост трябва да се правят изводи за образователен апокалипсис.
– Или на коментари, че тазгодишните зрелостници, цитирам, са „ударили дъното”.
– Съпоставките, и то не за една-две, а за шест-седем години назад, показват, че има вариране на резултатите. При някои випуски са по-високи, при други по-ниски. А че има проблеми, безспорно е така. Че трябва да търсим решение на тези проблеми, и това е безспорно. Както много пъти е казвано /и не съм го измислила аз, но напълно го споделям/, образованието е сравнително консервативна система. Не трябва да се правят „резки скокове“, защото това би довело до още по-лоши резултати.
И да, може да се направи и нов, по-лесен формат на ДЗИ по БЕЛ. Въпросът е – искаме ли това? И като направим по-лесен вариант, резултатите ще са по-високи. Какво ще покажат те? Това ще ни успокои ли? Ще ни даде ли самочувствие, че се справяме добре?
Четох и мнение на студент, завършил средно образование преди няколко години. Той разсъждава и излага своята гледна точка за това дали въобще трябва да има държавен зрелостен изпит по български език и литература.
В българското училище, в България да няма държавен зрелостен изпит по български език и литература, за мен е…
– …престъпление?
– Аз бих казала не само, че е нередно, но и немислимо /б.р. тук г-жа Белева прави за пръв и единствен път кратка пауза по време на разговора, продължил повече от един час/. Ние все пак сме на първо място българи. Живеем в такова време, в което всеки може да отиде където пожелае, да учи и да живее, където пожелае, но той е роден тук, завършил е българско училище. И ако не уважаваме българското, а българският език е един от определящите белези на народността и на нацията, то какви хора сме израснали? Затова аз не съм привърженик /казвам личното си мнение, което много хора може и да не споделят, и имат своето право/ на това да няма задължителен държавен зрелостен изпит по български език и литература, или да се олекотява форматът, за да се успокояваме, че всичко е наред. По-скоро трябва да се направи сериозен, но честен анализ на причините, които водят до този спад на резултатите. Мисля и че може да се направи някаква промяна на формата, така както обявява намеренията си новият министър на образованието, да се върви в посока на практичност и да се проверяват в по-голяма степен уменията и не толкова знанията. Само че тук не бива да забравяме, че умение без знание не може да се формира. В основата на всяко умение е знанието! И не споделям този извод, който е направен, ще го цитирам: „Повечето зрелостници се справят със задачите, изискващи възпроизвеждане, но задачите, изискващи разбиране, осмисляне, интерпретиране и прилагане на наученото, си остават предизвикателство за мнозина”. Аз бих казала, че по-голяма част от задачите в настоящия формат на ДЗИ по БЕЛ /включително и задачите с избираем отговор/ всъщност проверяват наличието на знания и на умения как това знание да се прилага практически. Мисля, че точно тук учениците имат слаби акценти. Голяма част са разчитали на налучкване при задачите с избираем отговор, но както много пъти съм споделяла моето мнение, тези задачи в никакъв случай не са по-лесни от задачите с избираем отговор. Ако не познаваш правописната, пунктуационната, граматичната и лексикалната норма, дори да е задача с избираем отговор, вероятността да я решиш е равна на нула или поне е много малка. Тоест, включително и тези задачи изискват на само познаване, но и разбиране на съответните езикови норми или на литературни факти, защото литературата е изкуство, преживяване, разбиране, но тя е и знание. Не може да завършиш средно образование в българско училище и да не знаеш кой е автор на стихотворението „Аз искам да те помня все така” или на „Новото гробище над Сливница”. Колкото и елементарно да изглежда, оказва се, че за голяма част от учениците обаче и това е праг. В училище ние изучаваме литература, която е изкуство на словото, а в основата на обучението е литературознанието. Тази наука ни дава възможност и насока да разберем и да осмислим творбата, но съответно трябва да получим и едни основни знания, които ще ни останат завинаги – кой автор какво е създал, за какво е писал, кои са героите в произведението, какви проблеми поставя творбата…Освен емоционалното преживяване, което всяка литературна творба ни носи.
– Според Вас притеснително много ли са получените 422 двойки, като се има предвид, че матурата по БЕЛ бе положена от 2541 зрелостници в областта? И как бихте коментирали факта, че за разлика от миналата година, когато на областно ниво имаше 4 пълни шестици, сега няма нито една?
– Всяка двойка е притеснителна. Няма как един учител, който и да е той, да не гледа с тревога на всяка слаба оценка, било на изпит или в училище. Знаем обаче, че учениците ни постигат различни резултати още в процеса на обучение. Знаем, че една немалка част завършват средното си образование с тройка по български език и литература. Знаем, че в немалко случаи тази резултат е вследствие на поправителен изпит, а и да не забравяме, че все пак тази оценка е комплексна. ДЗИ е еднократен изпит – в един определен ден и момент, върху един определен материал. И най-често ученици, които са били на ръба на тройката в училище, не се справят с държавния зрелостен изпит. Не отсега обаче, а откакто има НВО и ДЗИ отличните оценки са много по-малко, а слабите са много повече. Конкретно за последните две години по-малкият брой отлични оценки до голяма степен се дължи на промяната на скалата. При предишната скала 77 точки бяха необходими за „Отличен” /5.50/, сега 80 т. са за „Мн. добър” /5.30/ и 84 т. за „Отличен” /5.50/.
Липсата на пълни шестици е най-вероятно заради повечето свободни отговори. И ако на някои от тези задачи зрелостникът получи една вместо две точки, той „ще падне” под 6.00, в което не виждам драма. Както тройките от училище, така и пълните шестици са комплексни оценки и отразяват цялостната работа на ученика, напредъка му в рамките на годината или на двете години /11и 12 клас/ и не може да се очаква непременно и при всички да има пълно припокриване с резултата от държавния зрелостен изпит.
– Както акцентирахте, ДЗИ по БЕЛ е еднократен изпит. В този ред на мисли споделяте ли предложението на омбудсмана Диана Ковачева зрелостниците, получили оценка, различна от „Слаб” / 2/, да могат да се явят втори път на матурата, като се вземе по-благоприятният за тях резултат? Логиката е, че тази оценка, поне според родители, тежи като „воденичен камък” и определя бъдещето на зрелостниците, затова трябва да им се даде и втори шанс.
– Мислила съм много по въпроса. Като човек, който е ангажиран с проверката на държавния зрелостен изпит, аз не подкрепям това предложение и ще изложа своите мотиви. Никога два изпитни теста за ДЗИ не са еднакви. При такова положение зрелостниците не са равнопоставени. Наскоро получих информация за държавните зрелостни изпити в друга европейска страна. Там дори нямат право да се явяват до безкрай на ДЗИ, а само три пъти в живота си. И ако след третия път не издържат, просто не получават диплома за средно образование.
– А тук могат да ходят всяка година…
– И то по два пъти: сесия май-юни и август-септември, или както казах – могат да се явяват до безкрай, докато издържат. И когато става въпрос за по-висока оценка, то зрелостникът няма да е равнопоставен спрямо другите ученици от випуска. Защото дори форматът да е един и същ, конкретните задачи са различни като съдържание и определено може да се намери разлика в трудността им.
Има и още нещо. По новия Закон за предучилищното и училищното образование оценката от държавния зрелостен изпит не се включва в общия бал за завършено средно образование. Тя се вписва отделно и не разбирам на какво се основават коментарите, че постигнатият резултат от ДЗИ „тежи като воденичен камък“. Преди беше по-сериозно, защото тази оценка влизаше в дипломата и един по-слаб резултат можеше значително да понижи общия успех, докато сега не е така.
Бих искала да подчертая и че всеки университет, който иска, си провежда кандидатстудентски изпити и оценката от тези изпити е с по-голям коефициент при балообразуването за приема. Защо трябва толкова да се вторачваме в държавния зрелостен изпит?
– Като говорим за успеваемостта, бих искала да Ви попитам и за есето. Темата „Животът в мрежата” бе определена като много интересна от зрелостници, които коментираха, че нямат затруднения, идва им от само себе си да разсъждават по този въпрос, но резултатите показват друго.
– Това е краен резултат, а не броят точки, получени на есето. Да, наистина текстът, който създават учениците, избирайки есе или съчинение, им носи 30 точки от 100. Не са малко, но все пак са около една трета от общия сбор. Не знам дали изобщо има статистика само за резултатите от есето или интерпретативното съчинение и дали те са по-ниски в сравнение с минали години. И друг път съм казвала, че учениците погрешно смятат, че есе се пише по-лесно. В много случаи се явява спасителен вариант, защото в създадения текст, дори да е кратък /поне една страница/, се оценява всяко постижение на ученика, но все пак зрелостникът трябва да може да разсъждава, да притежава определени умения да заяви собствена позиция по зададената тема, да погледне на нея многоаспектно и да я аргументира убедително. Като цяло мисля, че тазгодишните зрелостници, които са писали /защото има и такива, които изобщо не са създали текст/, са се справили добре със задачата. Наистина им е близка темата за „живота в мрежата”, като за повечето това е животът, свързан с интернет и със социалните мрежи. Моите очаквания бяха, че повече от 90% от зрелостниците ще пишат точно в тази посока. Оказа се обаче, че немалка част са разтълкували заглавието философски, многоаспектно, и това ме изненада приятно. Наистина имаше много интересни гледни точки, много сериозни и задълбочени разсъждения, препратки към литературни творби, например към „Писмо” на Вапцаров, където животът е видян като капан, клетка. Към стихотворението на Дебелянов „Искам да те помня все така”, където пред погледите на влюбените, обречени на раздяла, „чертаят мрежи прилепите в мрака”… Имаше наистина приятно впечатляващи гледни точки. Като цяло мнението ми е, че зрелостниците са се справили добре, прилично добре.
– Споменахте, че не можете да дадете ясен и категоричен отговор трябва ли и какви промени да се направят във формата, но неотдавна Ваша колежка изрази мнение, че е хубаво в матурата да бъде включен въпрос, чрез който зрелостниците да разкажат за свое любимо произведение, какво ги е накарало да го обикнат, по какъв начин са припознали себе си в конкретна творба. Какво мислите за тази идея?
– Ако разсъждавам от позицията на оценяващ, бих казала, че това ще е много трудна задача. Първо, за да се оцени текст, създаден по дадено произведение, то самите оценители трябва да познават произведението. Да не говорим, че 50 хил. зрелостници могат да изберат различни творби, а и голяма част от гимназистите четат произведенията на английски език.
Второ, какво да оценим в един такъв текст освен умението за изграждане на логически последователен и смислово свързан текст, както и езиковите компетентности? Дори и аргументацията трудно ще оценим, защото вероятността да не познаваме дадения автор и конкретното произведение е много голяма и ние ще трябва да се доверим на зрелостника. Тоест да оценим всяко едно нещо, всеки един създаден текст.
Задачата би била интересна, но много трудна за оценяване на такъв изпит. Според мен би могла да се даде на писмено изпитване в училище, на класна работа дори.
– И на финала: знаем, че единадесетокласниците се вълнуват най-много от започналата лятна ваканция, но все пак догодина ще се явят на ДЗИ по БЕЛ. Какво бихте ги посъветвали?
– Бих пожелала на бъдещите дванадесетокласници да се насладят в пълноценно и в максимална степен на ваканцията. Аз и на моите ученици казвам, че тази ваканция – между 11 и 12 клас, е най-хубавата, защото е последната в ученическия живот. Но освен за забавления има достатъчно време и за други неща. Най-важното е да прочетат произведенията, които им предстои да учат в 12 клас, и ако са пропуснали някоя творба от 11 клас, сега е моментът да наваксат. Тук искам да вметна, че изпитната програма по литература за държавния зрелостен изпит по новия формат е значително олекотена. По старата учебна програма произведенията бяха 97, сега са 27. Има някои, които са по-обемни. Такива са романите „Железният светилник“, „Ноев ковчег“, повестта „Балада за Георг Хених“. Другите са разкази и поетически творби. Ще припомня, че на държавния зрелостен изпит на учениците, избрали да пишат интерпретативно съчинение, се дава откъс от произведение, който е около една страница. И ако не се познава цялото произведение, а се разчита само да дадения откъс, трудно би могло да бъде осмислено достатъчно добре, задълбочено и правилно, за да създадат интерпретативно съчинение, което да им донесе удовлетворяващ резултат .
Пак ще кажа, бих посъветвала учениците да са забавляват, но и да четат. Имат достатъчно време, стига да имат желание.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
