Всяка криза освен сериозен проблем е и потенциална възможност
Ако има едно нещо, по което в момента всички политически формации в България имат съгласие, то това е, че сме в криза и нещо трябва да се направи. Разбира се, проблемът възниква веднага след като се стигне до въпроса КАКВО ИМЕННО да се направи, но за това след малко.
Нека първо се спрем на думата „криза“. „Криза“ идва от древно-гръцката „κρίση“ (криси) . Тази дума означава: 1. Решение, оценка; 2. Съдебен процес, присъда, обвинение; 3. Кавга, диспут; 4. Решаващ етап от развитието на болестта, моментът, в който се решава дали човек ще оздравее, или ще умре. Коренът на „κρίση“ пък е „κρίνω“ (крино) което означава “Аз решавам”. Както става ясно от етимологията на думата, кризата е съдбоносен момент, в който се налага да се правят оценки и да се взимат решения. От същия корен произлизат и думите „критика“ и „критикувам“. И оказали се в настоящата икономическа (рекордна инфлация) и политическа (липса на редовно правителство) криза пред нас стои нелеката задача да преценим критично ситуацията, да обмислим различните възможни варианти за действие и в крайна сметка да издадем своята „присъда“ за това по кой именно път за излизане от кризата смятаме, че трябва да поеме България. Тук и сега аз бих искал да предложа на вашето внимание моята оценка за някои от предложените решения и да обоснова своето предпочитание за решението, което смятам, че може да ни помогне да избегнем влошаване на „болестта“. Ще започна с критика на основната позиция, върху която повечето политици в момента базират своите подходи за справяне с инфлацията, а именно идеята за „помощи за компенсиране на инфлацията“. Представители на различните партии от сутрин до вечер говорят за: повишение на пенсиите; повишаване на минималната заплата; 25 ст. отстъпка за литър бензин (която в предизборната обстановка, в която явно навлизаме вече, се планира да стане левче за литър и да се дава и на фирмите); дотации на бизнеса за скъпия ток, замразяване на цени, облагане на печалбите на частни фирми и прочие все в този дух. Само че, според мен, всички тези „решения“ на практика не са никакво решение, а просто временно „отлагане“ на проблема с инфлацията. А всички ние от опит знаем, че
ОТЛАГАНЕТО НА ЕДИН ПРОБЛЕМ НЕ САМО ЧЕ НЕ ГО РЕШАВА, А ОБИКНОВЕНО ГО ПРЕВРЪЩА В АМИ… ПО-ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ.
В интерес на истината трябва да посочим, че този подход не е уникално български, а изглежда в момента целият западен свят се е подвел под фалшивата идея, че икономическите кризи могат да се преодолеят с „по-добро и по-справедливо“ разпределение на бюджета. Ах, този бюджет. Тази неустоима съблазън да харчиш чужди пари, за да се правиш на загрижен „спасител“ на хората. Не е случайно, че в момента у нас най-големият проблем на новоизбраните народни избраници е отказът на служебното правителство да им даде възможност да си поиграят с бюджета за 2023. Простичката истина обаче, тази която ще ви каже всеки първокурсник по икономика, е, че всяко решение на проблем с инфлацията трябва задължително да включва: фискална дисциплина от страна на държавата, свиване на потреблението и ясно осъзнаване от страна на гражданите, че се задава период на известно ограничаване на личното потребление, намаляване и дори елиминиране на някои видове разходи. И то е толкова очевидно, че би го разбрал всеки човек с капка здрав разум, който някога е управлявал семеен бюджет в трудна финансова ситуация. Интересно е обаче как всички ние като че губим този свой здрав житейски разум, когато вместо като индивиди, почваме да мислим и действаме като маса политизирани „избиратели“ – но това е тема за отделен разговор. Да, признавам че такова едно решение за свиване на разходите ще е трудно за повечето и дори болезнено за част от хората, но истинските и работещи решения на тежките кризи почти винаги са неприятни. Но са оздравяващи, а не само отлагащи проблема. Лечението на кариес е неприятно, това на пулпит е болезнено, но въпреки това отиваме при зъболекаря, защото знаем, че ако не изтърпим малко болка сега, след време ще получим абсцес и ако продължаваме да отлагаме, в крайна сметка ще загубим зъба.
„Кашкавалът вече е 35 лв., сиренето – 25, а заплатите са същите“, това е горе-долу тонът на маса от репортажите в медиите и в пресата. И всички ние възмутено припяваме: „Ама така не може да се живее, кога най-сетне ще ни вдигнат заплатите“. Първо, ЗАПЛАТАТА НЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ЦЕНАТА НА КАШКАВАЛА В МАГАЗИНА, А ОТ ЦЕНАТА НА ТОВА, КОЕТО Е ИЗРАБОТИЛ РАБОТНИКЪТ.
Заплатата не е социална помощ, тя не се дава, тя се изработва. Нека го повторим, защото е важно: заплатата не е социална помощ!!! Това, между другото, също е нещо, което се учи в първи курс. И второ, когато държавата, загрижена от високата цена на кашкавала, започне да раздава пари на калпак, то неизбежният резултат е, че тези пари „отиват“ в магазина, където не само че цената на кашкавала не тръгва надолу, а напротив, дори може още да се покачи. И това е така, защото това са „кухи“ пари, които не са дошли в резултат на реално произведени стоки, а са от теглене на външни заеми. И този естествен иначе пазарен принцип на покачване на цените вследствие на увеличените пари в обращение е изненада само и единствено за политиците, мечтаещи си за „доброто старо време“, когато партията определяше цените на стоките и размера на заплатите на всичко и всички. От изключителна важност при всеки опит за справяне с даден проблем е да се установи къде точно е причината за възникването на проблема. И в икономиката, както и в медицината, точната диагноза е половината от лечението. Според специалистите икономисти у нас в Европа и в САЩ основни двигатели на рекордната инфлация в момента са: 1. Налагането в продължение на две години на драконови ограничения заради Ковид, което доведе до невероятно объркване, несигурност и много тежки проблеми в световната икономика 2. Милионите долари Ковид помощи и компенсации, раздавани на калпак у нас (по-малко) и по света (повече) заради глупавите политики от предходната точка, 3. „Зелената“ войната, която екоманиаците обявиха на петрола, газта, въглищата и ядрената енергия, и последвалото от това покачване на цената на енергията (това важи повече за Европа и по-малко за нас тук).
ВОЙНАТА В УКРАЙНА СЪЩО ДОПРИНЕСЕ, НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА,
така както искат да я изкарат политици и официалните медии. След краткия рязък скок през март тази година, предизвикан от инвазията на Русия, в момента цената на петрола е на нивата отпреди началото на войната. Същото е и положението с природния газ, където цените падат поголовно (70% от пика през август), а танкери с газ се редят на опашки пред европейските пристанища, но никой не ги иска. Войната обаче е удобно извинение, за да се прикрие истинската причина за нарастването на цените у нас, в Европа и по света. И тази причина са огромната маса Ковид пари, които под формата на помощи и компенсации бяха изсипани на пазара от левичарските правителства със социалистически уклон, които напоследък са доста повече и доста по-влиятелни, отколкото е здравословно за икономическото развитие на западния свят. У нас също бе нарушена многогодишната традиция да се поддържа строга фискална дисциплина. Влезлите тържествено във властта със своите дипломи от Харвард Бизнес нови управници, на които се залагаха толкова много надежди именно в икономическата сфера, сякаш забравиха всичко, на което са ги учили техните професори по икономика. Използвайки необезпечени с реално произведени стоки пари (заеми), бяха увеличени ударно пенсии и заплати на държавни служители. „Грижата за човека“ бе новият боен вик на „десните“, които в коалиция с другарите на Нинова развързаха държавния бюджет и започнаха да раздават „коледни подаръци“ насред лятото. Банките също се включиха в лудостта, отпускайки милиарди левове потребителски заеми с рекордно ниски лихви. И всичките тези пари се изсипаха на потребителския пазар. Неслучайно
ИНФЛАЦИЯТА У НАС В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МЕСЕЦИ БЕ ПОЧТИ ДВОЙНО ПО-ВИСОКА ОТ ТАЗИ В ЕВРОПА.
Предупрежденията на финансисти и икономисти, че тегленето на кредити за непродуктивни разходи е лоша идея и ще доведе до неприятни последици, бяха арогантно игнорирани, а Кирил Петков лично се похвали по телевизията: „За една година вдигнахме пенсиите повече, отколкото за последните 10 години“. И сега, когато зимата чука на вратата и разчетите във финансовото министерство показват, че повишаване на доходи с пари на заем не е вариант за устойчиво развитие, може би е крайно време да се събудим от тази наша колективна заблуда, в която сме изпаднали, и да приемем икономическата истина такава, каквато е, а не каквато ни се иска да е. Истината е тежка и нелицеприятна, но сме длъжни да я погледнем в очите. Това е единственият начин за истинско излизане от кризата, а не просто отлагане на проблема. Политиците трябва ясно и категорично да потвърдят това, което отдавна се опитват да ни кажат икономистите – инфлацията е висока, защото има прекалено много пари на пазара. Най-добрият начин да се намали инфлацията е да се намали наличната парична маса. Причината да има кашкавал по 35 лева не са „алчни търговци“, а това, че има хора, които купуват кашкавала на тази цена. И решението не е таван на цените, както си мечтае другарката Нинова, а намаляване на паричната маса в обращение. Политиците трябва да съберат кураж и ясно да кажат: изправени сме пред сериозен проблем и ще се наложи да се взимат тежки решения и да се правят жертви. Освен това трябва честно да признаят, че произволно увеличение на доходите, необвързано с увеличена производителност на труда и раздаването на помощи „на калпак“, са всъщност проинфлационни мерки, които, както стана вече въпрос, са съществена част от причините, довели до голямата инфлация. И да използваш методите, предизвикали проблема, за да решиш този проблем, е като да гасиш огън с бензин.
„ПРИ НАЛИЧИЕ НА РИСК ОТ РЕЦЕСИЯ ЕДНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДОХОДИТЕ ЩЕ ИЗЛОЖИ ИКОНОМИКАТА НА ГОЛЯМ ШОК, КОЙТО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО СИЛНО НАРАСТВАНЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА. Повишаването на доходите на хората с минимална заплата е правилно, но ако стане сега, това може да доведе до фалит на работодателите. При такъв сценарий няма да има нито минимални, нито други заплати за неговите служители“, предупреждава икономистът Петър Чобанов. Финансово обоснованият и по-разумен в дългосрочен план курс на действие от страна на политиците е да не се увеличават доходите „на калпак“, а да се търсят начини за установяване на най-уязвимите групи хора и диференцирано и целево подпомагане именно на тях. От наша страна пък ние всички трябва да си дадем сметка, че ще се наложат някои тежки решения и известни ограничения. Този, който е купувал по кило кашкавал, сега ще купуват половинка, тези, които са купували по 200 грама, сега известно време няма да ядат кашкавал. Тези от нас, които са ходели по два пъти на море с колата, сега ще отидем само веднъж, или пък ще пропуснем почивките напълно. Фирмите, които във времената на относително благоденствие може би са занемарили качеството на продуктите или услугите си, сега ще са принудени да заработят по-упорито и да потърсят нови иновативни начини да подобрят своята ефективност и да повишат качеството на услугите си. Кризата затова се нарича криза – защото изисква лишения и носи болка. Но тази болка е и оздравителна, тя може да бъде много полезна. Всеки атлет ще ви каже, че най-ценните уроци в спорта (и живота) е получил от болката при загубите си, а не от сладостта на триумфите. Трудните периоди в живота ни помагат по-ясно да видим основните, важни неща, които в периоди на относително благоденствие често забравяме. Като например, че за да има неща, които да разпределяш, трябва преди това някой да ги произведе. Подобно на природните бедствия кризите в развитието на човешките общества имат прочистваща и подновяваща функция. Така както при буря в гората първи падат загнилите дървета и слабите клони, така и в бизнес средата кризите най-напред изчистват „загнилите“ фирми и нестабилните бизнес практики. Солидните, добре организирани и умело ръководени бизнеси (както и отделни домакинства) могат по-добре да устоят на предизвикателствата на лошите времена. Всяка криза освен сериозен проблем е и потенциална възможност. Ключовият въпрос е като какво от двете ще я възприемем и съответно как ще действаме. Отделните индивиди, както и обществата, които успяват да се мобилизират и да заработят по-усилено при среща с криза, излизат от нея по-силни, по-обогатени и по-приспособими. В книгата си „Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)“ Ницше казва: „Това което не ме убива, ме прави по-силен.“ Да се надяваме, че всеки един от нас персонално и всички ние като общество ще излезем по-силни от настоящата криза, за да може България да поеме напред и нагоре.
ИВО СТАНОЕВ
