Казвам се Росица Вакъвчиева, по образование съм магистър психолог, завършила съм също предучилищна и начална педагогика. Имам следните следдипломни обучения в психотерапевтични модалности и методи:
– Когнитивно-поведенческа психотерапия – Институт за екология на мисленето, преподавател: Петър Василев, председател на Българската асоциация по когнитивно поведенческа терапия.
– Обучение по психотерапия при здравна тревожност с водещ проф. Пол Салковскис.
Занимавам с е с авторско писане в областта на приложната психология и провеждам семинари и курсове за личностно и духовно развитие.
В момента живея и работя в Благоевград. Омъжена съм, с две деца. Зодия Скорпион. За себе си мога да кажа, че, от една страна, съм романтичка и мечтателка, а от друга – вечно търсеща и упорита.
От години изучавам себе си, както и древните духовни учения, и прилагам тяхната мъдрост в живота и работата си.
Това, което винаги ме е вълнувало, е ВЪТРЕШНИЯТ СВЯТ НА ЧОВЕК – неговите чувства, мисли, преживявания… всичко, което става в главата му и душата му.
Още от малка някак съвсем естествено влизах в ролята на изповедник на свои приятели, познати и дори случайно срещнати. Още тогава съзнавах способността си да съпреживявам и да усещам какво изпитва другият.
Както обичам да казвам – чувствам се ПСИХОЛОГ ПО ДУША.
Всеки от нас познава страха в една или друга степен. Той присъства навсякъде под различни форми, промъква се във всички сфери на живота ни, макар понякога да не си признаваме и дори не съзнаваме, че се страхуваме.
Страхът има много разновидности, той се преобразува и замаскира, но при всички случаи ни спъва, оковава ни на едно място, деформира характера и отношенията ни. И тъй като той заема много голямо място в живота ни, психологът от Благоевград Росица Вакъвчиева прави отделна подкатегория в психологията, посветена на страха, и разглежда различните видове страх. А те са:
– страх от отхвърляне;
– страх от провал;
– страх от загуба (на близък човек, на работа, на имущество);
– страх от взимане на решения и допускане на грешка;
– страх от бъдещето;
– страх от старостта;
– страх от смъртта;
– страх от болести и злополуки;
– страх от несигурността и промяната;
– страх от самотата;
– страх от обвързване;
– страх да сложиш край на връзка;
– страх от загуба на контрол;
– страх дори от успех и произтичащите от него отговорности;
– страх от измама и насилие;
– страх за близките и т.н., и т.н.
Страхът варира в различни степени – от тревожност и безпокойство до парализиращ страх и паник-атаки.
Страхът може да придобива различна форма. Гневът, омразата често са замаскиран страх. Когато някой човек проявява агресия и напада, дълбоко в себе си се страхува, но не си дава сметка за това. Всъщност в страха се коренят почти всички негативни емоции.
Емоциите са СТРАХ и ЛЮБОВ, а всички останали емоции са просто техни разновидности.
Страхът от отхвърляне например се проявява във всички сфери на живота – лични взаимоотношения, в работата и т.н. Човек започва да се предпазва отвсякъде, затваря се, става неуверен, започва да изпитва гняв и oмраза към тези, които го „отхвърлят“. Появява се чувство за вина, недоверие в собствените възможности, чувство за малоценност и дори негодувание към себе си. Така постепенно един такъв страх пуска пипалата си навсякъде и ни стяга в мрежата си.
Страхът е в основата и на повечето болести, защото ядосването и безпокойството са негови деца. Доктор Мотагу, автор на книгата „Язва на стомаха на нервна почва“, пише: „Вие получавате язва на стомаха не от това, което ядете, а от това, което яде вас“. В основата на всички страхове е мисълта „Няма да се справя“.
Както пише Сюзън Джефърс в книгата си „Освободи се от страха“: „В основата на всичките ви страхове стои просто страхът, че няма да се справите с онова, което животът може да ви поднесе“.
„Единственото, което трябва да направите, за да намалите страховете си, е да изградите повече доверие във вашите собствени възможности да се справите, каквото и да се изпречи на пътя ви“.
Най-често страхът се поражда от неувереност в себе си и незнанието за действителните ни възможности. Този страх:
„Ами какво ще стане, ако…“, ни спира да навлизаме в непознати територии, да общуваме свободно, ограничава креативността ни. Ние се вкопчваме в познатото, старото и не смеем да направим крачка напред. Избягваме нещата, от които се страхуваме. Но всъщност истината е, че: „Да премина през страха е по-малко страшно, отколкото да живея с постоянния страх, породен от чувството за безпомощност“ /Сюзън Джефърс/.
Винаги се страхуваме от нещо, което не се е случило, което не съществува, т.е. от нещо въображаемо. Например – страхуваме се от някаква болест. Но докато сме здрави, тя не съществува за нас и няма защо да се съсредоточаваме върху нея. Ако сме се разболели, страхът само ще отслаби защитните сили и имунната ни система, необходими за оздравяването.
Ако се страхуваме от загуба на работа – самият страх ни разконцентрира, ставаме по-неефективни, неуверени, правим грешки и в крайна сметка наистина можем да загубим работата си. Т.е. страхът може да предизвика това, от което се страхуваме.
Дали ще се сбъднат нашите страхове, или не, те са само пилеене на време, енергия и сили.
Орисън Марден пише: „Ако само можем да осъзнаем, че страхът е творение на мисълта, че съществува само в нашето въображение и не може да ни причини никакво зло, освен това, което ние си причиняваме, като се занимаваме с него, какво щастие би било за човечеството“.
Страхът се корени в навика да очакваме най-лошото. В дадена ситуация мисълта, която ни изпълва, е: Ами ако се проваля? Ами ако сбъркам? Ами ако загубя?
Но по закона на вероятностите процентът да се случи „лошото“ е по-малък от 50 на 100. Тогава защо не си кажем: АМИ АКО СПЕЧЕЛЯ? Защо по-лошото да е по-вероятно?
При различните страхове е важно:
- Да разберем от какво се страхуваме,
защото често не си даваме сметка за това.
- Да го ПРИЕМЕМ.
Това не означава да се примирим с него, а да го признаем и да приемем, че той е част от израстването ни и докато продъжаваме да израстваме и навлизаме в нови територии, ще го изпитваме. Но той може да ни стимулира, да повдига адреналина ни, вместо да ни спира. Освен това страхът е защитна реакция и се опитва да ни защити, т.е. грижи се за нас. Отричането му само го засилва. Можеш да си кажеш – „не, не ме страх“, но той си стои вътре в теб и набира сила…
Ключът е да усещаш страха, но въпреки това да го направиш. Ако успееш да „наблюдаваш“ страха сякаш отстрани, да наблюдаваш какво се случва с теб, без да се идентифицираш с емоцията, ще усетиш как преминава като вълна през теб и излиза. А когато преодолееш страха, чувството е невероятно. Едва когато го открием, признаем и приемем, можем да го освободим.
