Цар Борис III отстрелял заек в полето край Кресна навремето, но любопитното в цялата случка е друго, за него разказва кресналията Петър Петров, който макар и вече на 86 г., все още е деен и минава за един от недостижимите в района майстори по поправка на велосипеди. Петров уточнява, че не е пряк свидетел на случилото се, но чул разказа от баща си Томан Петров, който имал късмета да види лично царя.
През 1931 г., когато бил призован да отбие военната си служба в Горна Джумая в 14-и Македонски полк, Борис III се оженил за царица Йоана. Тази сватба била събитие не само за София и страната, но имала и политическа, и дипломатическа значимост в международен аспект. Като военен царят би следвало да бъде удостоен на сватбата си и с почетни войскови части. За тази задача е взето подразделение от 14-и Македонски полк, а в нея попаднал и кандидат-подофицерът Томан Петров. Той и другите войници били настанени седмици по-рано в базата на 6-и полк в София, за да потренират парадни маршировки по плаца.
По време на самото сватбено празненство дефилирали в шествието от централната жп гара до двореца. Където и да минели, народ ги обграждал в шпалир от двете страни. След ритуала имало и за войниците сватбена царска трапеза. В чиниите им било сложено предостатъчно, даже имало и по чаша вино. Получили лични поздравления и от царя.
Така видял Томан Петров царя за първи път, а за втори път го видял при пътуване на царя по шосето през Крива ливада, както тогава се наричала Долната махала на разрастващото се село Гара Пирин /сега град Кресна/. И при това царят бил сам с шофьора си в колата, което много го учудило, защото пътувал без охрана. Тогава по шосето, на което хората му казвали „джадето”, я минавали по двайсетина коли дневно и един автобус Петрич – София, наричан „Юг”, я не…
Та за въпросната случка: Ситуацията се разиграла в м. Рудината, която се намира южно от Кресна, край река Струма, и близо до село Долна Градешница. Било през 1938 година. Царят с шофьора си пътувал по „джадето” и спрял на почивка. По това време се дочул лай на ловно гонче, който идвал все по-близо. Царят извадил от багажника на колата чифте и за късмет кучето довело баш на мушката на царя заек. Той не се поколебал, стрелял и улучил заека. Не минали две-три минути, и се появил и собственикът на гончето. Оказал се известният ловец в Кресненско Тодор Шатев, брат на Веселин, Теофил и Атанас Шатеви, също известни в района със завидни ловни и рибарски умения. По онова време организираните ловни излети не са били обичайни и всеки е могъл да ловува дори и при някаква земеделска работа. Срещнали се царят и авджията, поговорили за лов, за времето… Царят му подал заека с думите: „Ваш е, защото Вашето гонче го докара на моя позиция”. „Не, не, вземете го Вие, защото го отстреляхте”, отговорил му Тодор Шатев. Поспорили малко и накрая ловецът убедил царя да вземе заека, но още докато разговаряли, така някак си не пропуснал да каже, че за него отстрелването на зайци не е проблем, че ги има в изобилие из пущините и може в някой ден и по 5-6 да натръшка, но малко е зле с „джепането”… Взел царя заека, качил се в колата и потеглили към София.
Случката обаче има продължение. И то е, че не минали две седмици, и Тодор Шатев получил голяма пощенска пратка. Отворил я и що да види – ловни патрони, барут, сачми /тогава ловците сами си правели патроните/. Имало и една кратка бележка: „Благодаря за заека! Цар Борис III!”.
Сватбата на цар Борис ІІІ с царица Йоана, в дъното са войниците от 14-и Македонски полк
Ловецът Тодор Шатев бил наясно, че е срещнал царя, но не дал вид, че го е познал. В негов разказ и в преразказ на приятеля му Томан Петров царят е бил облечен скромно, в брич, ботуши, тъмна куртка и каскет, и по нищо не личало, че това е най-големият държавен мъж на страната, а още по-смайващото било за ловеца как царят си позволява да пътува без надлежната охрана.
БОРИС САНДАНСКИ
