„Най-оптимистичната заявка България да премине към еврото е от 1 януари 2022 г.“, заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на разговор с гражданите, организиран от Европейската комисия в София. В него участва и вицепрезидентът на Европейската комисия, отговарящ за еврото Валдис Домбровскис.
Според Горанов подготовката за влизането в чакалнята на еврото върви по план, и ако страните членки и Европейската централна банка (ЕЦБ) са доволни от течащите в момента проверки, ще получим покана през лятото.
Заради валутния си борд България няма да има нужда да изчаква в чакалнята повече от минималните 2 г, тъй като курсът й е фиксиран спрямо европейската валута, затова тя ще може бързо да излезе от нея и да възприеме еврото.
Горанов съобщи, че вече са избрани външните одитори, които ще направят оценка на стабилността на шесте най-големи български за ЕЦБ. Определени са експертите и са заделени пари за стрес тестовете. Финансовият министър получил уверения от Брюксел, че те ще приключат навреме до лятото и решението дали да се допусне България до валутно-обменния механизъм ще може да бъде предложено за гласуване на министрите от Еврозоната преди лятната ваканция.
Според финансовия министър в момента няма други проблеми „освен недодялания скептицизъм на някои анализатори“ и ниската самооценка на скептици в България. „Не виждам други трудности. Всичко останало върви добре“, посочи той.
Финансовият министър отхвърли съмненията, че приемането на еврото ще оскъпи допълнително живота и ще засили бедността.
Горанов посочи, че преминаването към европейската валута е „шок, който може да бъде управляван и има достатъчно механизми за минимализирането на подобни рискове“.
„Такива цени (по-високи) са очаквани, но те ще са свързани повече с конвергенцията на доходите, като промените в цените ще следват от тях“, посочи Горанов.
Той добави, че не става дума за „инфлационни процеси, дължащи се на спекула, а за естествени процеси“.
Валдис Домбровскис изрази подобно мнение, като посочи, че в трите Прибалтийски държави инфлацията се е движела между 0,1 и 0,2 процента. Преминаването към еврото е намалило разходите за финансиране на икономиката, повишило е прозрачността на цените, намалило е значително таксите за превод и е привлякло чуждестранни инвеститори. Така трите държави, които са сред последните попълнения на Еврозоната, са останали на плюс от приемането на европейската валута.
Еврокомисарят обаче добави, че макар, че ще подпомогне развитието на българската икономика, „икономическия растеж сам по себе си не е достатъчен за увеличаване на доходите“, а изисква и целенасочена социална политика.
България сред страните с най-голямо социално неравенство, наред с Прибалтика и Румъния, и намаляването на ножицата между бедни и богати ще изисква по-активна соицална политика, каза еврокомисарят.
Домбровскис посочи, че България отговаря на почти всички формални критерии за еврото (с изключение на обменния курс), но от нея се иска едновременно да влезе и в Банковия съюз. Там страната има още работа, докато стане готова, подчерта еврокомисарят.
