Асът на волейболните национали Цветан Соколов представи своята версия по грандиозния скандал със селекционера на България Пламен Константинов, който след решението на дупничанина да пропусне Лигата на нациите, защото се нуждае от почивка за по-отговорните изпитания, каквито си европейското и олимпийската квалификация, загатна, че може да затръшне вратата на трикольорите за техния досегашен капитан.
„Не може по време на олимпийски цикъл състезателят да решава дали иска да играе, или не, така не става. Изиграваш си цикъла и след това казваш „господа, повече без мен“. Ако всяка година няколко титуляри решат самостоятелно, че ще почиват, това руши отбора и всичко, което е изградено. Сезонът беше тежък, но за всички, не само за Цветан. Ако има проблеми, играчът е хубаво да се яви поне веднъж в залата, да обсъдим състоянието му, да му назначим терапия, лечение, фитнес“, изригна Гибона, на което Соколов реагира в профила си в интернет.
„Много неща се тиражират относно моето отсъствие от Лигата на нациите, но ми се струва редно да кажа и моята позиция. С гордост, чест и отговорност винаги съм носел националната фланелка и всички отговорности и последствия, които носи тази привилегия след себе си. Не съжалявам за нищо по пътя ми, но бих съжалявал, ако този път си замълча и не кажа нещата такива, каквито са. Г-н Пламен Константинов даде 2 интервюта, които представят мен и отсъствието ми от Лигата на нациите по определен начин. Интервюта, представящи само една гледна точка и позиция, които не са обективни. Миналата година на среща между нас той ми каза, че би искал да участвам на 2 турнира от Лигата на нациите и след това на европейското и олимпийската квалификация. На тази среща аз многократно му казах, че желание имам и винаги съм имал. Но му казах още, че всичко зависи само и единствено от физическото ми състояние. Има много обстоятелства, с които съм го запознал. Разбрахме се към края на сезона да обсъдим как се чувствам и как бих могъл да бъде полезен на националния отбор. Сезонът беше към своя край, но аз не получих позвъняване, разговор или каквото и да било от него като главен треньор. Малко след края на шампионата, в който играех, ми се обади мениджърът на отбора Стефан Чолаков, който до днес е единственият, който е разговарял с мен. На него му пресъздадох разговора, както и състоянието ми в момента. Говорихме, че аз имам желание, но по обективни причини нямам възможност да бъда полезен в първите срещи на отбора. След този разговор никой друг не ми се е обадил и не се е интересувал от състоянието ми и това, което обсъдихме с него по телефона.
Честно казано, очаквах да се чуя с главния треньор, след като научи за това, очаквах, че ще поиска да мина на преглед, да работим върху нещата, които трябва да възстановявам, че ще ми бъде изготвена програма за възстановяване и ред други неща, които са нормални и логични, но, уви! Ако е трябвало да се явя някъде или да се срещна с някого, който би искал да научи или прецени какво е моето здравословно състояние, то аз щях да отида да се срещна с него – и две мнения за това няма! Всички професионалисти, с които съм имал честта и удоволствието да работя, знаят това, защото познават много добре моето отношение не само към работата ми в залата, но и извън нея, към отборите и към хората, с които работя. Може да има разминаване в подхода, вижданията, комуникацията, но не и в желанието. Аз желание винаги съм имал, обективни и реални фактори не винаги са ми позволявали да давам максимума и да бъда винаги до отбора тогава, когато е трябвало. Това са неща, които много хора знаят, но за които си понесох много несправедливи оценки и мнения във времето. Желание и възможност са две различни неща, но медиите не са нито средство, нито начин, чрез които това трябва да бъде изяснявано. За да има изясняване на ситуацията, трябва да има комуникация, преглед на фактите, анализ на ситуацията, преценка на обстоятелствата и едва след това съгласие или разногласие. От създаването на излишно напрежение не печели никой – нито отборът, нито привържениците, нито волейболът. Винаги съм излизал да се боря за победи на България с високо вдигната глава. Давал съм всичко, което мога, за това и макар то не винаги да е било достатъчно в очите на много хора, е било онова, с което на този етап съм могъл да помогна на отбора. Винаги съм подкрепял младото поколение в залата и извън нея, и момчетата знаят това. В един отбор трябва да се търси балансът и всички да сме единни, за да има истински колектив. Ето защо и не винаги съм заемал крайни позиции и мнения, но това не бива да се бърка с липсата на такива, а трябва да кореспондира на желанието, което постоянно съм влагал – всички да се разбираме в името на това да градим едно прекрасно бъдеще за българския национален волейболен отбор. За мен е било и винаги е чест и привилегия да нося фланелката с герба на България“, написа юношата на „Марек“.
СТОЙЧО СТОИЦОВ
