„В началото на грипна епидемия сме, пикът се очаква в началото на февруари“, обяви главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
Според него от следващата седмица заболеваемостта ще започне да расте и огромната част от случаите ще са от грип. В момента хората с грип са средно около 80 на 100 000 души, което е доста под епидемичните нива. В началото на епидемия заразените са около 220-250 на 100 000, а в най-тежките пикови моменти се стига до 700-800 болни на 100 хиляди души население.
Кунчев коментира и информациите около нов вирус, който се разпространява в Китай – човешки метапневмовирус.
Той увери, че експертите нямат сериозни опасения.
„Метапневмовирусът не е нов, нито непознат, не е и от най-неприятните, т.е. от тези, които да предизвикат много висока заболеваемост, да се предава лесно и бързо и да са тежки заболяванията“, поясни пред БТВ Кунчев.
Този вирус дори и бил засечен у нас наскоро и не става дума за изненада. В Китай също заболеваемостта намалява. Няма място за паника, смята епидемиологът.
„Разбирам чувствителността на обществото към съчетанието „Китай“ и „вирус“, ама е малко несправедливо спрямо китайците“, каза здравният инспектор.
Трите щама, които тази година се очаква да причинят грипната епидемия, са тайландски, австралийски и австрийски и не всичко се случва в Китай, допълни той.
1. Какво представлява грипът и грипният вирус?
Грипът е остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология, което се изявява с повишена температура, кашлица, главоболие и миалгии (болки в мускулите). Разпространява се лесно от човек на човек, циркулира по целия свят и може да засегне всеки – от най-малките до старите хора, и да причини епидемии и пандемии (големи епидемии, обхващащи целия свят). Болестта е известна от древността. Има данни, че досега човечеството е преживяло над 30 пандемии, като само през миналия век те са три. Най-сериозната от тях, т.нар. „испански грип“, възникнал през 1918 г., е довела до смъртта на 20-50 млн. души.
Грипният вирус принадлежи към семейство Orthomyxoviridae, който има само един род – Influenzavirus, включващ вирусите, причиняващи заболяване при хората, бозайниците и птиците. Някои от грипните щамове са видово специфични (заразяват само определен вид животно или само хората), но има и щамове на грипа, които могат да се разпространи от животински видове към хората. Известни са три типа грипни вируси – тип А, тип В и С. Грипният вирус тип С, макар и сходен по морфология, се отличава от другите 2 типа по антигенните си и други основни свойства. Грип С се проявява спорадично и води до респираторно заболяване с леко протичане.
Вирусите, които причиняват сезонни епидемии, са от тип А и тип В.
2. Епидемиологични данни за грипа
Грипът настъпва с различна степен всяка година. Този епидемиологичен модел отразява променящия се характер на антигенните свойства на грипните вируси и последващото им разпространение зависи от множество фактори, включително предаване на вируса и чувствителността на населението.
Грипът достига пикова честота през зимата, и тъй като Северното и Южното полукълбо имат зима по различно време на годината, всъщност съществуват два различни грипни сезона всяка година. Ето защо Световната здравна организация отправя препоръки за две различни форми на ваксина всяка година – една за Северното и една за Южното полукълбо.
Дългогодишен пъзел е защо огнищата на грип се появят сезонно, а не равномерно през цялата година. Едно възможно обяснение е, че тъй като хората са на закрито по-често през зимата, те са в близък контакт по-често, а това спомага за предаване на вируса от човек на човек. Повишеното пътуване в Северното полукълбо поради зимния празничен сезон също може да играе роля.
Друг фактор е, че ниските температури водят до изсушаване на въздуха, което може да дехидратира мукуса, предотвратявайки тялото от ефективното отстраняване на вирусните частици. Вирусът оцелява вече на повърхности при ниски температури и аерозолното предаване на вируса е най-ефективно в студена околна среда (по-малко от 5°С) с ниска относителна влажност. В действителност по-ниската влажност на въздуха през зимата изглежда е основната причина на предаване на сезонния грип в умерените региони.
Въпреки това сезонните промени в равнищата на заразяване също се срещат в тропическите региони, а в някои страни тези пикове на инфекция се наблюдават предимно по време на дъждовния сезон.
Алтернативна хипотеза за обяснение на сезонността в грипните инфекции е ефектът на нивата на витамин D върху имунитета към вируса. Тази идея е била предложена за първи път от Робърт Едгар Хоуп-Симпсън през 1965 г. Той е предположил, че причината за грипната епидемия през зимата може да бъде свързана със сезонните колебания на витамин D, който се произвежда в кожата под влиянието на слънчевата (или изкуствена) UV радиация. Това би могло да обясни защо грипът настъпва най-вече през зимата и по време на тропическия дъждовния сезон, когато хората прекарват повече време на закрито, далеч от слънцето, и техните нива на витамин D се понижават.
3. Как може да се заразим от грип?
Грипните вируси се разпространяват по въздушно-капков път чрез малки капчици, които се отделят при кихане, кашлица, говор от хора, които са заразени и се намират около нас. Заразяване с грипен вирус става след инхалиране на тези капчици.
Ако грипните вируси не се неутрализират в горните дихателни пътища, навлизат в клетките на носа, гърлото и т.н. и започват бързо да се размножават. Болният отделя вируса от началото на развитие на симптомите или 24 часа преди развитието им. Вируси продължават да се отделят в рамките на 5-10 дни. Малките деца отделят вируса по-продължително. Пациенти с нарушен имунитет могат да отделят вируса няколко седмици до няколко месеца. Предаването на вирусите на грипа по контактен път (чрез допир) е доста по-рядко.
Предаване на грип от птици или свине на хората най-вероятно се осъществява чрез директен контакт със заразени животни. Рискът е особено висок по време на клане и подготовка за консумация. Правилната кулинарна обработка на месото не представлява риск. Птичият грип също може да се разпространява чрез излагане на вода и повърхности, замърсени с птичи изпражнения.
През цялата година могат да се наблюдават случаи на грип. В дадена област ежегодно се наблюдават сезонни подеми на инфекцията, които са най-вече сред децата, и то във времето, когато те са струпани в училищата и аерозолният механизъм на разпространение е най-ефикасен. Есенно-зимната сезонност е свързана и със способността на вируса да преживява по-добре на ниски температури. Дезинфектанти унищожават вируса за няколко минути.
Епидемиите се появяват на 1-3 години обикновено в сезона на подема. Те са в резултат на поява на нови щамове. Пандемии, обхващащи цялото население на света, възникващи през 10-20 години. Причината за това е способността на грипния вирус да изменя и да избягва имунната защита на организма.
4. Как се възпроизвежда грипният вирус?
Вирусите могат да се възпроизвеждат само в живите клетки. Репликацията на грипния вирус е процес, включващ няколко етапа: вирусът се свързва и влиза в клетката, след което пренася своя геном до място, където може да произведе нови копия на вирусните белтъци и РНК, събира тези компоненти в нови вирусни частици и на последно място напуска клетката гостоприемник.
5. Как грипният вирус уврежда организма?
Грипният вирус се разпространява от човек на човек по въздушно-капков механизъм. Под формата на аерозол и капчици вирусът влиза в организма през дихателните пътища. По-големите частици се задържат в горните дихателни пътища. По-малките могат да стигнат до по-долните отдели на дихателната система.
Организмът има много механизми за защита срещу навлизането на „нашественици”. Дихателните пътища са покрити с ресничести клетки, които се стремят да изхвърлят попадналите върху тях частици. Има и слуз образуващи клетки. Чужди частици, които са хванати в слузта, се превозват обратно до гърлото и носа и се изхвърлят. Клетки от имунната система се борят с нашествениците.
Благодарение на хемаглутинина грипните вируси могат да се закрепят за клетките на дихателните пътища и да навлязат в тях. Веднъж навлезли, вирусите принуждават клетките на лигавицата на горните дихателни пътища да произведат много техни копия (репликират се). Това е бърз процес и много вирусни копия се откриват още в първите 24 часа. Този процес достига своя връх около 72-ия час, когато вече са настъпили клиничните изяви на болестта. Тези копия напускат заразените клетки и се насочват към нови.
Гостоприемникът (засегнатият организъм) изработва механизми, за да попречи на прикрепването на вируса към клетките му и така да спре по-нататъшното разпространение на вируса в организма. При хора с нарушен имунитет поради тежки заболявания, химиотерапия е нарушена защитата на организма. При тях заболяването протича по-тежко.
В резултат на увредата на епителните клетки може да се прибави и бактериална инфекция.
Грипният вирус може да навлезе в кръвта и да порази много органи и системи – мускули, сърце, нервна система и др.
Произходът на тежката грипна интоксикация, която е водещият симптом на заболяването, не е напълно уточнен. Причината е комплексна и включва промени в клетъчния метаболизъм с натрупване на токсични продукти, а също и участието на имунната система.
6. Какви са симптомите на грипа?
Инкубационният период (периодът между заразяването и появата на симптоми) е между 1-4 дни. Началото на заболяването може да се появи внезапно в продължение на един ден или може да напредва по-бавно в продължение на няколко дни. Грипът започва остро и обикновено включва много от характерните за заболяването симптоми. Клиничната картина се разгръща бързо, за броени часове. Развива се токсоинфекциозен синдром.
Интоксикационните симптоми на грипа са толкова характерни, че отличават грипната инфекция от всички останали остри респираторни заболявания.
Клиничната картина може да варира в протичането си в зависимост от възрастта, предшестващите заболявания, вида на грипния вирус, някои специфични състояния като бременност, имунен дефицит и др.
6.1. Нарушения на централната нервна система от грип
Основният неврологичен симптом е главоболие. Лицево или ретро-орбитално главоболие се среща често и обикновено е тежко. Очни симптоми се развиват при някои пациенти с грип и включват: фотофобия, усещане за парене или болка при движение на очите.
Симптомите на нарушения на централната нервна система от грип са:
– Силно, пронизващо главоболие
– Главоболие с гадене
– Главоболие с температура и гадене
– Главоболие с повишена температура
– Внезапна поява на фотофобия
– Внезапна поява на очна болка
– Повишена чувствителност към светлина
– Главоболие от двете страни
– Главоболие
6.2. Нарушения на опорно-двигателната система от грип
Миалгията е често срещана при грип и варира от лека до тежка. Слабост и тежка умора могат да попречат на пациентите да изпълняват нормалните си дейности или работа. Симптомите на нарушения на опорно-двигателната система от грип са:
– Чувство на умора или слабост
– Мускулна и обща слабост
– Предшестващи болки в ставите и възпаление
– Умерена мускулна слабост
– Генерализирана слабост на мускулите
– Умора и липса на енергия
– Мускулни болки с повишена температура
– Болки в ставите с треска
– Умора с треска
– Умора с диспнея
6.3. Нарушения на дихателната система от грип
Кашлица и други респираторни симптоми могат първоначално да бъдат минимални, но често прогресират, когато се развие инфекцията. Пациентите страдат от суха, дразнеща и непродуктивна кашлица, свързана с кашлица плеврална гръдна болка и диспнея. Често се развива трахеобронхит.
Други респираторни признаци са възпалено гърло и назална конгестия (хрема, запушен нос). Болките в гърлото могат да бъдат тежки и да продължат 3-5 дни. Хремата и болките в гърлото са резултат от действието на грипния вирус върху лигавицата на носа и гърлото, което води до възпаление и произтичащи ринит и фарингит.
Симптомите на нарушения на дихателната система от грип са:
– Силно възпалено гърло
– Възпалено гърло с кашлица
– Възпаления, причиняващи кашлица
– Треска с диспнея
– Умора с диспнея
– Суха кашлица с висока температура
– Студени тръпки и кашлица
– Запушен нос
– Дразнене в гърлото
– Хрема
6.4. Нарушения на стомашно-чревния тракт от грип
Пациентите, заразени с грипен вирус, губят апетит. Понякога грипът може да предизвика гадене и повръщане, както и диария. Разстройството се появява по-често при деца.
Симптомите на нарушения на стомашно-чревния тракт от грип са:
– Загуба на апетит, гадене и храносмилателни проблеми
– Гадене, повръщане и фотофобия
– Гадене и повръщане
– Загуба на апетит
6.5. Други генерализирани симптоми на грип
Грипът започва с внезапно втрисане и покачване на телесната температура до 38ºС-40ºС. Обикновено температурата е по-ниска при пациенти в напреднала възраст, отколкото при млади хора.
Кожата може да бъде топла или гореща в зависимост от състоянието на вътрешната температура. Пациенти, които са фебрилни с лош прием на течности, могат да покажат признаци на лека хиповолемия със суха кожа. Възможно е да се наблюдават зачервени очи и кожа (особено на лицето). Възможно е поява на тахикардия, която най-вероятно е резултат от хипоксията или треската, или комбинация от двете.
Други генерализирани симптоми на грипа са:
– Повишена температура
– Наличие на висока температура
– Втрисане с висока температура
– Тахикардия
– Внезапна поява на висока температура
– Втрисане
7. Кога да потърсим лекар при грип?
Не може да се предвиди колко сериозна е грипната инфекция след появата на първите симптоми. Това зависи от характеристиките на циркулиращия вирус и индивидуалната реакция на организма на всеки човек – състоянието на имунната му система, наличие на имунитет от предходни години, дали е ваксиниран, доколко ваксината е ефективна за вируса, причинил заболяването. Добре е да се направи консултация с лекар, ако се разболеете внезапно, особено при обявена грипна епидемия.
Консултацията с лекар е наложителна при следните ситуации:
– ако грипът продължава повече от 10 дни
– при много висока температура
– при поява на задух и затруднение в дишането
– при болка и тежест в гърдите
– при нарушение на съзнанието; силно главоболие и скованост на врата
– ако липсва подобрение на симптомите след 5-ия ден
– ако сте от рисковите групи, които могат да развият усложнения
Ако се касае за дете, незабавно се консултирайте с лекар при следните прояви:
– бебе на възраст до 3 месеца с висока температура
при поява на учестено дишане или затруднение в дишането
– ако детето е много отпуснато и вяло
– ако не приема достатъчно течности
– ако стане неспокойно и раздразнително
ако има признаци на обезводняване и не се храни
8. Кои са рисковите групи при грип?
При част от хората има предпоставка за по-тежко протичане на грипа и за поява на усложнения. Това са т.нар. рискови групи. Тук се включват:
– страдащи от хронични заболявания на сърцето, белите дробове, бъбреците, черния дроб
– бременни
– болни с диабет
– болни с имунодефицитни състояния и такива на имуносупресивна терапия
– обитаващи социални и старчески домове
– хора на възраст над 50 г. (според други над 65 г.)
– деца под 5-г. възраст, особено тези под 2 години
– с по-голям риск от заразяване с грип и по-тежко протрахирано протичане и хората, обгрижващи рисковите групи – здравни и социални работници
При децата по-често има гадене и повръщане, коремни болки и диария, като последната е по-честа при заболяване от грипния вирус В. Те бързо се обезводняват и често се нуждаят от болнично лечение. Грипът при малките деца по-трудно се диференцира от другите респираторни вирози и може да протече с ларингит, бронхиолит или пневмония. В кърмаческа възраст често има много висока температура, гърчове и смущения в съзнанието.
Възрастните хора обикновено прекарват тежък грип. Те боледуват тежко, продължително и с повече усложнения.
Предшестващите заболявания, особено белодробни и сърдечносъдови, се влошават от грипната инфекция – обостря се астмата, хроничните бронхити и ХОББ, зачестяват стенокардните пристъпи. Инфекциите, в това число и грипът, влошават контрола на диабета, възможна е и кетоацидоза. Влошава се протичането на туберкулозата и на някои алергични състояния. При хронично болни грипът протича протрахирано и са възможни усложнения.
Бременността, особено в последните три месеца, е силно застрашена по време на грипна инфекция и може да завърши с аборт или преждевременно раждане. Самият грип протича по-тежко при бременни жени. Грипният вирус много рядко може да увреди плода и да доведе до малформации.
Болни с имунодефицитни заболявания и такива на имуносупресивна терапия боледуват тежко, дълго и развиват много усложнения.
За да се намали рискът от възникване на заболяване и за по-леко протичане на грипа при рисковите групи, се препоръчва ваксинация.
9. До какви усложнения води грипът?
При повече от хората грипът протича остро, с треска, болки в мускулите и респираторни проблеми, и оплакванията отшумяват за 5 до 10 дни. При някои болни обаче възникват усложнения.
Децата, по-малки от 1 година, възрастните над 65 години, бременните жени и хора от всяка възраст със съпътстващи заболявания са с по-висок риск от възникване на усложнения. Усложненията могат да са в резултат на инвазия от вируса или на насложена вторична бактериална инфекция. Най-често се засягат органите на дихателната система.
Усложненията на грипа могат да бъдат от страна на дихателната, сърдечносъдовата, нервната система. Възможно е грипът да се усложни с ларингит, пневмония, бронхит, отит, синузит, миозит, миокардит, перикардит, менингит и др.
Пневмонията е едно от най-сериозните усложнения. Тя може да е вирусна – причинена от грипния вирус, или бактериална. Пневмония се подозира при висока температура, задух, кашлица. Вирусната пневмония най-често възниква 3-8 дни след заразяването, а бактериалните пневмонии след 4-14 дни.
Появата на усложненията зависи от състоянието на имунната система и вирулентността на вируса. Застрашени са бременни жени, старите хора, имунокомпрометираните пациенти. Някои грипни щамове са много вирулентни и могат да предизвикат пневмония и при млади, здрави хора (както е било по време на пандемията през 1918-1919 г.).
Освен пневмония може да настъпи и влошаване на хронично заболяване на сърцето и дихателната система. Например, болни от астма могат да получат пристъп, а при тези със сърдечна недостатъчност да се влоши състоянието. Характерно е обострянето на хроничните бронхити и ХОББ.
Могат да настъпят усложнения и от горните дихателни пътища – ларингит или стенозиращ субхордален ларинготрахеит. Те са по-чести при деца. Възпалението на синусите (синузит) се среща във всички възрастови групи.
От страна на нервната система усложненията са сериозни – менингити и менингоенцефалити, периферни невропатии (синдром на Guillain-Barre, пареза на черепно-мозъчни нерви, полиневрити). Грипните вируси и особено грипният вирус В се считат за причинители на синдрома на Reye, който засяга най-често деца и се характеризира с бързо настъпваща енцефалопатия и чернодробна дисфункция. За рисков фактор се счита употребата на аспирин.
10. Какъв е имунитетът при грип?
Преболедувалите от грип придобиват типовоспецифичен имунитет с продължителност 1-3 години. Той е главно хуморален – в серума се доказват антихемаглутинини, вируснеутрализиращи и комплементсвързващи антитела. Най-силен протективен ефект имат антителата, насочени срещу специфичните субтипове на Н и N антигените. Степента на имунитета зависи именно от титъра (количеството в серума) на тези антитела: хора без антитела заболяват от грип; тези с нисък титър могат да заболеят леко; при хора с висок титър на антитела към циркулиращите субтипове хемаглутинин и невраминидаза заболяване не настъпва. Максималният титър на антителата се отбелязва през втората-третата седмица, задържа се на това ниво 1-2 месеца, след което постепенно спада. Важна роля играе и наличие на sIgA антитела в носната лигавица, както и клетъчно-медиираният имунитет.
Масовия характер на инфекцията води до създаване на по-високо ниво на колективен имунитет, който е основен фактор за угасване на епидемиите и предотвратяване на възникването на нови за известно време.
Преболедуване от грип може да благоприятства наслагването на бактериални и гъбични инфекции, тъй като пониженият имунитет създава благоприятни условия за развитие на патогенни микроорганизми, особено на увредения от вируса ресничест епител.
11. Как се диагностицира грип?
Наличие на интоксикация, температура, кашлица, главоболие и мускулни болки в подходящ есенно-зимен сезон, съчетано с епидемиологични данни за нарастващо отсъствие на децата от училище или възрастните от работните им места, е много подозрителен за грип. Водещо значение за поставянето на диагнозата има токсиинфекциозният синдром, неприсъщ за останалите сезонни респираторни вирусни инфекции.
За изолиране на вируса се използват секрети от горните дихателни пътища (носогърлен смив) или бял дроб от починал, които се култивират върху тъканни култури (най-често кокоши ембриони). Това е класически, много чувствителен метод за поставяне на диагноза на грипа. Изолирането на вируса става за 3-5 дни. Материалът за изследване трябва да бъде взет най-много до третия ден от началото на заболяването.
Най-често за диагноза се прибягва до серологични реакции (изследване на кръв от болен) – РЗХА (реакция за задържане на хемаглутинацията или реакция на Хърст), РСК (реакция за свързване на комплемента) и вируснеутрализираща реакция. За целта се изследват двойни серумни проби: едната, взета в първите 1-3 дни от заболяването, а втората – в края на втората или през третата седмица от началото на заболяването. За доказани се приемат случаите с четирикратно и по-високо нарастване на титъра на антителата във втората серумна проба.
С помощта на РЗХА се определя кой антигенен вариант е предизвикал заболяването, а с РСК – неговата типова ( А, В, С) принадлежност.
Напоследък за бърза диагноза на грипа се прилага имунофлуоресцентният метод, както и непряка ELISA.
За откриване на РНК на грипния вирус в клинични материали се използва полимеразноверижна реакция (PCR) – твърде бърз и много чувствителен метод. Най-съвършеният му вариант понастоящем е RT (real time) – PCR.
Бърз тест касета за комбинирано откриване на SARS-Cov-2 и грип тип А и грип тип Б е диагностичен тест за откриване на коронавирусен антиген и грипни А и Б антигени в назофарингеала, използващ бърз имунохроматографски метод.
Бързият тест за грип тип А и грип тип Б открива присъствието на грип тип А и/или грип В антигени в носната лигавица или в гърлото чрез извлечени проби от носа, осигуряващи резултати в рамките на 15 минути. Тестът използва антитела, специфични за грип тип А и грип тип Б за селективно откриване на тип А и тип Б грипен антиген в назофарингеала чрез тампон с взета проба от носа.
12. Как се лекува грип?
Обикновено лечението на грипа се провежда у дома. В болница се приемат само болните с тежки форми на грип и рисковите контингенти: кърмачета и хора с хронични сърдечни и белодробни заболявания. Редно е болните да се откъснат от работа или училище поне до 1-2 дни след спадане на температурата. Задължителен е постелният режим, дава се витаминозна течно-кашава храна и топли чайове.
5 стъпки за болни от грип с леки симптоми:
1. Останете си вкъщи и почивайте.
2. Избягвайте контакти със здрави лица, за да не ги заразите.
3. Приемайте много течности – вода и билков чай.
4. Приемайте антипиретици при повишаване на температурата, средства, намаляващи отока и секрецията, и противокашлични средства, които можете да си купите от аптеката без рецепта.
5. Ако се чувствате много зле и принадлежите към рисковите групи, което ви прави склонни към развитие на усложнения – консултирайте се с лекар, който да назначи антивирусна терапия.
Назначаването на антивирусна терапия се определя от типа на циркулиращия грипен щам, тежестта на клиничните прояви, дали пациентите са рискови и потенциалните ползи от тази терапия. Препоръчва се да се приложи възможно най-рано при пациенти с потвърдена диагноза грип или при наличие на съмнение, които имат тежко, усложнено и прогресиращо протичане на заболяването. Целта на лечението е да се облекчат симптомите и да се предпази от развитие на усложнения.
В групата на специфичните противовирусни средства, които се използват за лечение на грип, влизат: Amantadine, Rimantadine, Oseltamivir и Zanamivir.
Препоръчваните медикаменти за грип са Oseltamivir и Zanamivir.
Oseltamivir
Може да се прилага по показания при деца под 1 година, заболели от грип. Инхибитор е на гликопротеина невраминидаза, разположен на повърхността на грипния вирус. Чрез инхибиране на невраминидазата се намалява освобождаването на вируса от инфектираните клетки. Ефективен е за лечение на грипния вирус тип А и В. Лечението трябва да започне в първите 48 часа, като колкото по-рано се започне, толкова и ефектът е по-добър. Намалява тежестта на симптомите.
Zanamivir
Инхибитор на невраминидазата, прилага се инхалаторно. Поради развитие на резистентност трябва да се спазват стриктно показанията.
Amantadine
Активен е срещу грипния вирус тип А. Предотвратява навлизането на вирусните частици в здравите клетки и потиска вирусната репликация. Лечението се започва в първите 48 часа след първите симптоми. Използва се както за профилактика, така и за краткосрочна терапия.
Rimantadine
Инхибира вирусната репликация на грипния вирус тип А. Води до развитие на резистентност, поради което не се препоръчва през последните години.
Разработва се и въпросът за интерферона като профилактично и терапевтично средство, на което се разчита много за в бъдеще.
13. Как да се предпазим от грип?
Грип има всяка година. Уверете се, че предпазвате себе си и другите от грип, като следвате здравословни и хигиенни мерки и се ваксинирате всяка година. Въпреки че повечето хора с грип ще се възстановят без допълнителни медицински проблеми, грипът може да причини сериозна заболеваемост и смърт, особено сред хората в напреднала възраст, много малки деца, бременни жени и хора с определени хронични заболявания.
Единственият най-добър начин за предотвратяване на сезонния грип е да се ваксинирате всяка година, но добрите здравословни навици, като често измиване на ръцете, могат да помогнат да се спре разпространението на микробите и да се предотврати разболяване. Съществуват и грипни антивирусни лекарства, които могат да се използват за лечение и профилактика на грип.
Профилактиката на грипа включва както специфични, така и неспецифични мерки.
13.1. Ежедневни превантивни мерки (неспецифични мерки)
Като неспецифични се определят всички онези ежедневни превантивни мерки, посредством които се повишава общото ниво на имунна защита:
– Избягвайте близък контакт.
– Опитвайте се да избягвате близък контакт с болни хора. Носете маска при контакт с тях.
– Когато сте болни, запазвайте разстояние от другите, за да ги предпазите от разболяване.
– Останете вкъщи, когато сте болни.
Ако е възможно, останете вкъщи и не ходете на работа или училище, когато сте болни. Това ще помогне да предотвратите разпространението на заболяването сред другите. Световната здравна организация препоръчва да останете вкъщи най-малко 24 часа след преминаване на високата температура, освен ако не се нуждаете от медицинска помощ. (Треската трябва да е изчезнала, без да се използва лекарство за намаляване на температурата).
– Покривайте устата и носа си
– Носете маска, ако се намирате в близост до болен от грип.
– Покривайте устата и носа си с кърпичка, когато кашляте или кихате. Това може да намали риска от разболяване на околните. Хвърлете кърпичката в кошчето, след като я използвате.
– Почиствайте ръцете си.
Честото измиване на ръцете ще ви предпази от микроби. Честото миене на ръцете, особено в епидемична обстановка, предпазва както вас самите, така и околните. Ако няма на разположение сапун и вода, използвайте антибактериален гел или кърпички на алкохолна основа. Алкохолът е ефективен дезинфекционен агент срещу грипните вируси.
– Избягвайте да докосвате очите, носа и устата си
Микробите често се разпространяват при контакт на индивида с предмет или повърхност, заразени с тях, и след това докосване на очите, носа или устата.
– Правете други здравословни навици
Почиствайте и дезинфекцирайте често докосваните повърхности у дома, работното място или училище, особено когато някой е болен. Спете достатъчно, бъдете физически активни, намалете стреса, пийте много течности и яжте питателна, богата на витамини храна. Поставяйте си за цел да не се преуморявате или стресирате. Доказана е връзката стрес – простудни заболявания, а в съответната епидемична обстановка – грип. Не претопляйте дома си и проветрявайте редовно помещенията. Подобрете въздушния поток в жилищното пространство, като отваряте прозорците.
13.2. Противогрипна ваксина (специфични мерки)
Ключ в профилактиката на грипа е противогрипната ваксина. Този тип профилактика се определя като специфична.
Световната здравна организация (СЗО) препоръчва противогрипната ваксина като първата и най-важна стъпка в защитата от грипни вируси. Въпреки че има много различни грипни вируси, противогрипната ваксина предпазва от вируси, които според изследванията ще бъдат най-чести. Всяка година учените работят, за да идентифицират вирусните щамове, които смятат, че ще причинят най-много заболеваемост, и се създава нова ваксина въз основа на препоръките им.
Противогрипната ваксина може да намали заболеваемостта от грип, посещенията при лекаря, пропуснатата работа и училище поради грипа, както и да предотврати хоспитализациите, свързани с грипа. Заболеваемостта и смъртността от грип могат да бъдат в голяма степен предотвратени посредством ежегодната противогрипна ваксинация.
Препоръчително е всеки индивид, навършил 6-месечна възраст, да бъде ваксиниран с противогрипна ваксина всяка година, преди да се появи грипната епидемия. СЗО препоръчва да бъдете ваксинирани до края на октомври, ако е възможно.
Ваксинирането на високорискови лица е особено важно, за да се намали опасността от тежко заболяване. Хора, изложени на висок риск от заболяване и/или развитие на усложнения в резултат на инфекцията включват:
– Бременни жени
– Деца под 5-годишна възраст, особено под 2-годишна възраст
– Хора над 65-годишна възраст
– Хора с хронични заболявания – белодробни заболявания, сърдечносъдови заболявания, диабет и др.
– Имуносупресирани индивиди вследствие на заболявания или терапия
– Хора от социалните домове
– Здравни работници, работещи в аптеки и пр.
Ваксинирането е важно също за здравните работници и други хора, които живеят или се грижат за хора с висок риск, за да не разпространяват грип сред тях.
Децата на възраст под 6 месеца са изложени на висок риск от сериозно грипно заболяване, но са твърде малки, за да бъдат ваксинирани. Хората, които се грижат за кърмачета, трябва да бъдат ваксинирани.
За специфична профилактика се използват 2 вида противогрипни ваксини: жива и убита.
Живата противогрипна ваксина е вирусна суспензия от атенюирани вируси (А и В). Атенюираните вируси запазват своята способност да се размножават в епителните клетки на горните дихателни пътища и да предизвикват създаване на имунитет, без да причиняват заболяване. Прилага се аерозолно в носа дву- или трикратно през 15 дни. Създаденият имунитет е с продължителност от 6 месеца до 1 година. Може да се прилага на лица от 2 до 49 години.
Убитата ваксина съдържа висока концентрация от епидемични варианти на вирусите на грипа А и В, убити с формалин и топлина. Прилага се вътрекожно или подкожно. Имунизираните придобиват антитела. Съвременните ваксини са високо пречистени и съдържат Н и N антигените на актуалния за сезона щам, спрямо който организмът изработва протективни антитела.
Противогрипните ваксини се изготвят на базата на информация за текущо циркулиращите вирусни щамове. Добре е да се приложи преди сезона на повишена заболеваемост от грип.
Поради бързата изменчивост на антигенния строеж на грипните вируси не е напълно решен въпросът за задоволителната ефективност на ваксината. Върху нея влияят както честите мутации на вируса, така и индивидуалните особености на човешкия организъм.
Съществуват две причини за ежегодна ваксинация:
Фактът, че грипните вируси постоянно мутират чрез механизмите на антигенен шифт и антигенен дрифт.
Антителата, произведени от организма, намаляват постепенно – след шестия месец намаляват наполовина.
При здрави хора усложненията от противогрипната ваксина са редки и преди всичко локални (оток, зачервяване и болка на инжекционното място), но съществуват определени групи хора или обстоятелства, когато ваксинация не бива да се прави:
– При хора с алергия към яйца, тъй като вирусът се култивира на кокоши ембриони
– При хора с активни инфекции или хронични заболявания на нервната система
– При деца под 6-месечна възраст
– При хора с бурни алергични реакции към други ваксини
– Остро респираторно заболяване.
