Георги Димитров Петков е роден преди 40 г. в Благоевград. Завършва средно образование в Кочериново и 20 г. работи в сферата на търговията. Преди 7 г. започва да се занимава с пчеларство и днес не само че е един от най-крупните производители на пчелни продукти в Благоевградска община, но е и председател на пчеларско дружество „Акация 1899 – Благоевград“. Женен, с 2 дъщери, на 13 и на 5 г.
– Георги, занимавал ли се е някой друг в рода с пчеларство?
– О, да, аз съм 6-о поколение пчелар в рода ми – с баба ми един ден ги броихме. Дядо Георги и дядо Костадин Митев, техният баща и мой прадядо Христо с брат му Атанас Митев, на дядо Костадин синовете – дядо Асен, когото са наричали Градския пчелар, и др. За съжаление никой от тях не е между живите. Една голяма част по майчина линия – чичовци, вуйчовци, братовчеди и други, са също любители пчелари. С други думи, аз съм пчелар по кръв. – Къде гледаш пчелите? – Пчелинът ми се намира в землището на село Рибник, община Петрич. Започнах от нулата, така да се каже. Първите си кошери купих през 2011 г. заедно с пчелите от село Бучино. Едно пчелно семейство се продава между 200 и 250 лв. Следващата година ги направих 4, после станаха 8 и т.н. В момента имам около 80 кошера, а в период на размножаване стигам до 120-130, като после част от тях продавам, заменям, а някои дори подарявам.
– Труден занаят ли е производството на мед?
– Не бих казал. Достатъчно е да знаеш как да се грижиш за пчелите, а в едно средно добре развито семейство има между 50 000 и 80 000 и трябва да знаеш как да се пазиш от ужилването им, макар че съм чел, че пчелната отрова е полезна за здравето. Не трябва да ходиш всеки ден до кошерите, само през месец май е добре по-често да ги наглеждаш, значи пчеларството нито е трудоемко, нито изисква много време.
– Как се преценяваш като пчелар – любител или професионалист?
– Да ти кажа, в последните години от любителска страстта ми се превърна в професионална. Факт е, че значителна част от доходите на семейството ми идват от сектор пчеларство като цяло.
– 130 пчелни кошера ли ще е максимумът?
– А, не, възнамерявам тази година да затворя 150 пчелни семейства, а до 2020 г. при добро стечение на обстоятелствата и подходящи хора около мен, на които да мога да разчитам, да направя още 2 пчелина в Благоевградска област.
– Какви хора членуват заедно с теб в пчеларското дружество, което наскоро оглави?
– В него сме се събрали хора, които практикуват една от най-уважаваните в обществото професии, затова сме длъжни с действията си да показваме, че сме достойни хора. Събрали сме се освен това да защитаваме интересите си, а не всеки да дърпа чергата към себе си и да не го е грижа за другите. Затова водещо мото през периода, в който ще председателствам, е по-малко говорене и повече работа и конкретни действия. И тук е мястото да кажа, че вратите на нашето дружество са широко отворени за нови членове. Имаме нужда както от млади и енергични пчелари, които да наследят професията ни, така и от по-възрастни, които активно да участват и помагат със знания, опит и умения. Последните ще са безценни при работата с начинаещите пчелари.
– Нямаш ли си достатъчно грижи около пчелите, че се нагърби и с председателството?
– Приех поста, защото имам усещането, че с моите идеи мога да доразвия дружеството. Не съм перфектният оратор, който да говори сладки приказки, но пък силата ми е в работата, действията, отговорността и вярата, че като цяло ще вървим в положителна посока. Иска ми се да работим активно в полагането на една основа, която ще доведе до изграждането на стените и полагането на покрива за следващите председатели, които ще заемат рано или късно председателския пост.
– Я кажи някои от идеите си?
– Програмата ми за управление е от 16 точки. Първата е да работим активно в популяризирането на пчелните продукти, като целта е да се повиши консумацията им. Това трябва да стане в тясно сътрудничество с община Благоевград, с която ще подписваме договорите за тротоарно право за построяване къщичка на меда например. Ние може 2-3 пъти годишно да осигурим тенти с маси и да организираме нещо като изложба-базар. На второ място по важност съм поставил периодичното договаряне чрез посредничество от моя страна на приемливи изкупни цени на пчелния мед и другите пчелни подукти. Трябва да се определят минимална и максимална изкупна цена. Максималната трябва да е преди и след центрофугирането на продукта, и при определянето й задължително трябва да присъстват председателят и член на Управителния съвет на дружеството, за да можем да гарантираме качеството на продукта. Освен това количества до 100 кг трябва да бъдат изкупени на 100 процента, а при по-големи количества водеща роля ще играят цената, качеството, видът и други показатели. При минималната изкупна цена ще се имат предвид свободните пазарни цени в страната. При определянето им не е наложително присъствието на членове на ръководството, но пък и тук няма да гарантираме качество и помощ за изкупуване. Миналата година бях в един пчелин в източната част на Благоевград. Пчелните семейства нямаха мед и за себе си. Същевременно в другия край на града – пълни магазини с мед. Това трябва да се регулира.
– Как всъщност можеш да помогнеш задължителното изкупуване на поне 100 кг мед от един производител?
– С преговори с търговци и потребители, а ако не успея да постигна нищо, съм готов да реализираме мед на колегите за сметка на моя, който продавам.
– Каква е себестойността на 1 кг мед и до каква продажна цена можете да паднете?
– Зависи от произведеното количество и качеството, което в Благоевградска община всъщност е много по-високо, отколкото в Северна България например. Себестойността варира от 2 до 4 лв., а за да имаме все пак някаква печалба, минималната цена не би трябвало да пада под 7-8 лв.
– Освен при цените с какво друго може да помогне председателят на дружеството?
– Ще съдействам при закупуване на пчелен инвентар, и то да е качествен и на възможно най-ниски цени. Мога да помагам на пчеларите, желаещи да се включат в европрограми – както с информация за отворените програми за директни плащания, така и с помощ при разработване на бизнес плановете. Мога да помагам и с регистрацията при увеличаване броя на пчелните семейства и тяхното размножаване. Тук се чувствам най-силен. Има и други неща, които трябва да се направят за нашия бранш. Например участие на пчеларите в зелесяването на подходяща медна растителност в близост до пчелините – тук трябва да работим в тясна връзка с местното горско стопанство. Както знаете, Благоевградска област не е залесена в изобилие с така наречените медни дръвчета, да не говорим, че на места изобщо ги няма. Задължително е и съдействие в провеждането на пролетните и есенните профилактични прегледи – замислил съм да организирам отделни лектории с присъствието на квалифициран лектор, например някой професиор, защото това са едни от най-важните прегледи в пчеларството. Ще поддържаме непрекъсната връзка с ДФЗ и аналогичните дружства в районите, които са много по-развити от нашия в областта на пчеларството – например Северно-Централния, за да откраднем от опита на техните членове, и ще работим за повишаване квалификацията на пчеларите, включително и с организиране на курсове за младите колеги. Планирал съм още мероприятия за подвижното пчеларство, съдействие на тези от нас, които искат да се занимават с биологично такова. И не на последно място, смятам да създадем благотворителен фонд и да започнем борба с фалшивия мед, който се представя за истински, както и с нелоялната конкуренция.
– Коя от всички точки е най-важна?
– Може би популяризирането на пчелните продукти и посредническата роля в изкупуването на пчелния мед. Не е нормално да произведеш 200-300 кг, а да не можеш да го продадеш. Нужно е на такъв пчелар да се окаже помощ при реализацията.
– Колко души членуват в дружеството?
– В Благоевградска община с пчели се занимават около 300 души, а при нас членуват около 50-60, които се грижат за около 2500 пчелни семейства. А самото дружесто обгрижва около 1500 пчелни семейства, които са от съществена роля за опрашването на земеделските култури. Там, където има пчелин с над 50 пчелни семейства, земеделската реколта е с 30% по-висока и това е доказано. Да не говорим, че има култури и насаждения, които са изцяло зависими от трудолюбивите насекоми.
– С какъв бюджет разполага „Акация 1899 – Благоевград“?
– Той е толкова минимализиран, че граничи с нищото и определено е предизвикателство, за да постигнем максималните резултати, които сме заложили в програмата. Разчитаме основно на членския внос. Затова вероятно ще се опитаме да намерим дарители.
– Щом заговорихме за пари, колко може да си докара като доход един пчелар?
– Съществуват приблизително 3 групи пчелари. Първата и най-малобройна група е от тези, които гледат пчели изцяло като хоби. Те произвеждат мед само за собствени нужни и не търсят печалби. Имат средно по 5 пчелни семейства. Втората група са съботно-неделните пчелари, които работят основно на друга работа и същевременно си докарват по някой лев от продажбата на пчелни продукти. Те имат от 10 до 40 пчелни семейства и формират най-многобройната трупа. Третата група са професионалистите, които разчитат на приходи само от пчеларството Те имат минимум по 100 пчелни семейства и произвеждат пълната гама от пчелни продукти като мед, восък, прополис, пчелно млечице. Така че за доходи можем да говорим само при професионалните пчелари. При добро стечение на климатичните фактори, в зависимост от броя на пчелните семейства и само ако пчеларят произвежда пълната гама продукти, по груби разчети един пчелар може да си докара минимален месечен доход от 1000-1500 лв. Средно годишно това прави около 15 000 лв. Максимумът може да е 2-3 пъти повече.
– Продължава ли масовото измиране на пчелите?
– Да, последните 2 години бяха изключително тежки и синдромът на празния кошер порази много колеги. Причината според мен не е някаква свръхестествена, а е резултат от редица кофти стечения на обстоятелствата – липсата на хранителни запаси, болести сред пчелите и неблагоприятен климат.
– Чуват се слухове, че част от членовете на дружеството се гласят да се отцепят и да си сформират ново?
– Благоевград няма нужда от 2 или 3 дружества на пчеларите, макар че всеки сам си определя по кой път да хване и в коя организация с нестопанска цел да се запише. А ако някой много иска да бъде председател, на последното събрание направих едно нововъведение – предложих периодично да освобождавам поста за един ден или едно събрание и който желае, да го заеме и да говори по теми, които желае.
– Успя ли да запалиш децата си по пчеларството?
– Едното е още малко, но на голямата вече й е доста любопитно да наблюдава какво става във фермата ни.
– Искаш ли да пожелаеш нещо на колегите по случай професионалния ви празник?-
С удоволствие. Нека помнят, че след зимата идва пролетта, а след мъката – радостта. Радвайте се на живота, колеги пчелари, бъдете здрави, щастливи и трудолюбиви и нека новата пчеларска година ви донесе повече вяра, надежда и благодат!
С медени кравайчета на Св. Харалампий гоним болестите
Денят на Св. Харалампий, господар на всички болести, се нарича още Чуминден. Отбелязва се на 10 февруари, макар че тази година Св. синод го измести с един ден напред заради съвпадението му със Задушница в събота. На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът и да освободи болестта. Допустимо е само изпичанего на обредния хляб на зазоряване, който представлява един колак и три малки кравайчета, които заедно с паничка мед се носят в черквата да бъдат осветени.
Вкъщи намазват обредните хлябове с меда, прекадяват ги, разчупват ги на късове и разнасят на три къщи за здраве. Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата, второто дават на домашните животни, а третото изяждат децата. С осветения мед мажат челата на децата, за да не боледуват. От него запазват за лек през цялата година.
Св. Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия. Бил епископ и имал голямо влияние върху хората. Живял 113 г., последните 13 г. от които бил жестоко измъчван от римския император Септимий Север, който искал Харалампий да се откаже от Христа. На 113 години издъхнал.
Още едно поверие свързваме с днешния празник – земята се затопля и може да започне обработката й.
Св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите. На днешния ден се прави освещаване на меда. Всеки, който иска да има мед за цяр или просто благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва.
В Благоевград обичаят е много разпространен. Миналата година в катедралния храм “Въведение Богородично” над 2500 души донесоха надписани бурканчета с мед – собствено производство или купени, и ги подредиха върху маси под формата на кръст. След празничната Света литургия в 10.30 часа свещите върху бурканчетата бяха запалени и в центъра на черквата заблестя огромен огнен кръст.
Областният център на Пиринско е единственият град в страната, където освещаването на меда става по този атрактивен начин.
