Съучениците си от випуск 1981 г. на пернишкия Техникум по минна промишленост посрещна в комплекс над Симитли Снежана Стойнева. Тя бе символичен домакин на сбирката по случай 43 г. от завършването на паралелката с профил „Геология и проучване на полезни изкопаеми“.
„Ние сме от цяла България. Някога приемаха по квоти за всеки окръг, според това какви мини и какви специалисти има и от колко още се нуждаят. За нашия випуск за Благоевградски окръг бяха отпуснати 5 места за 4 момчета и едно момиче“, разказа за годината на кандидатстването Снежана Стойнева.
Решението да кандидатства в Перник взела заради книга, която в този момент й била попаднала: „Когато завършвах осми клас, четях много научнофантастични романи и попаднах на един от руски автор – „Последната война“. В тази книга ставаше въпрос за междузвездна експедиция, в която участваше и жена геолог. Толкова много ме впечатли ,че категорично заявих на моите родители, че ще подам документи да уча геология в Перник (тогава само там имаше тази специалност). Не бях подавала в друго училище документи, но имах късмет и ме приеха. Така в класа ни се събрахме деца от всички окръзи. Бяхме много единни и задружни. Имаме много красиви истории по време на практики из цялата страна – на нефтени сонди, на медни и олово-цинкови рудници, на бригади. Заради щурите ни истории директорът на техникума беше вдигнал ръце от нас и беше казал: „Това не са геолози, това са „гяволози“. Но всички завършихме, при това с най-висок успех от останалите паралелки във випуска“, върна се в спомените си Снежана Стойнева. Тя имала късмета да работи по специалността в мина „Пирин“, където се пенсионирала още преди да навърши 50 г.
В началото класът се събирал на всеки 5 г. в Перник, каквато е традицията. Като прехвърлили петдесетте, решили да се виждат всяка година и в качеството на символични домакини да се редуват всички от курса. Така тръгнали из цяла България, та дори и в Истанбул.
„Като ученици си ходехме у дома само през ваканциите, бяхме постоянно заедно и сигурно затова си станахме много близки, като едно голямо семейство и тази топлота я има помежду ни и днес. Вече се събираме се семейно, понякога водим и внуците си и винаги е много весело и забавно за всички“, разказа Сн. Стойнева. Тя изненадала съучениците си с подарък – химикал с надпис за спомен и „щафета“ – навит бял картон, на който написала стих, пъхнала го на руло в цилиндър, на който отгоре залепила студентска шапка от картон и малка сова – символ на мъдростта. Стихът ще бъде прочетен на следващата среща догодина, която решили да е в Рудозем.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
