Всяка сутрин десетина жени пенсионерки от дупнишкото село Бистрица се събират на чаша кафе в един от магазините и разискват теми от ежедневието и политиката. Сред последните теми, залегнали в дневния ред на т.нар. Дамски парламент, бе цената на дървата за огрев, която по всеобщото мнение на дебатиращите е скочила с по 20-30 лв. за кубик. Теменужка сподели, че децата й са купили кубик дърва за огрев на колосалните 200 лева кубика за следващата зима. Йорданка пък направи равносметка, че за изминалата зима са купили 10 кубика дърва за огрев и са платили 1400 лв., т.е. на 140 лв. за кубик: „Реално за дървата платихме 1400 лв., но отделно купихме и въглища, така че топлото през зимата ни излезе над 2000 лв.”, пресмята тя. „Слушам, че и питейната вода скача почти тройно от Нова година. В момента плащаме кубик вода по 1,37 лв., а от следващата година скача на 3,65 лв. Как ще се справяме не ми се мисли. Лекарствата ми струват на месец 170 лв., диабетик съм и съм със стент на сърцето… Водата идва от реката, която минава през селото, и направо се влива в тръбите, не се използват помпи, за да е толкова скъпа”, изрежда Йорданка.
В разговора по злободневната тема за водата се включва и Йорданка Таушанска, която наскоро се е върнала от гурбет в Италия: „Водата от чешмата вкъщи е с лошо качество, мирише на тлак и е мръсна, излизат някакви малки шумки и други неща. Водопроводът е стар и е строен с метални тръби през 80-те години на миналия век. Кое налага драстичното увеличение на питйната вода – дали имаме пречиствателна станция, дали качеството на водата е високо? Цените на лекарства, хранителни продукти – всичко е нагоре. И водата като скочи, бедният пенсионер буквално ще се бори за оцеляване. Но не са само пенсионерите, има семейства с малки деца, вода им трябва непрекъснато, това са си разходи. А и в Дупница няма предприятия, които да осигуряват добра работа, само шивашки цехове и автокъщи, друга стопанска дейност няма. Много млади хора се изнесоха от селото в чужбина, тези, които са си тук, ходят да работят в София по строителството, за да издържат семействата си. Аз съм била в чужбина, в Италия , да не мислите, че там парите се събират по дърветата, работи се яко. Държавата е без правителство повече от 8 месеца и всеки си прави каквото иска. Увеличиха цените на горивата, скочиха цени на превоз, на хранителни продукти , сега горивата спаднаха, защо не намалят цените?! Над милион пенсионери ще останат без преизчисление на пенсиите, защото тези горе не могат да се разберат кой да управлява държавата. Май ще дойде време всички да грабнем оръжие, съдират ни по 10 кожи от гърба на нас, обикновените хора, но и ние сме виновни, защото гласуваме за тях и ги търпим. Изпратим ги в парламента, после забравят за народа“, ядосва се Таушанска.
И Гюрка Тошева добавя своя щрих към разговора по темата: „Получавам 338 лв. пенсия, от нея заделям по около стотина лева на месец за лекарства. Зимата плащах по 160 лв. за ток на месец. Лекарствата на съпруга ми струват 80 лв. на месец. И той е с малка пенсия. И като увеличат цената на водата, ще плащам три пъти повече на месец. През зимата плащам по 8 кубика вода, което ще рече по 11-12 лв. След увеличението ще заделяме от малките пенсии по още 28 лв. на месец за вода. Ще се наложи да се откажем от нещо, което ни е необходимо, за да не ставаме длъжници на ВиК”, анализира ситуацията Гюрка.
Лиляна Михалчева живее на метри от водохващането над Бистрица, от което с питейна вода се захранва и Дупница. Ето какво заяви тя: „ВиК няма никакви разходи за питейната вода от реката, водата влиза в тръбите за селото и града. Не се използват помпи или пък има пречиствателна станция, което да я оскъпява. Помпите работят на ток, там където ги има, но при нас всичко е от природата. Тръбопровода го ремонтира ВиК, но ние си плащаме изразходваната вода”, пояснява тя.
На метри от магазина двама мъже – Асен Стоименов и Огнян Тасев, също оживено кментираха темата за водата. Асен живее от няколко години в селото, но е наясно с проблема. Пред репортер на вестника той каза: „Цената е висока, но преди около 2 г. се смени част от водопровода, което е разход. Да, водата е гравитачна, но има разходи по поддържането на водопроводната мрежа. На други места в Северна България цената на питейната вода е над 5 лв. за кубик“, дава друга гледна точка по темата Стоименов.
Събеседникът му Огнян Тасев обаче не е съгласен с тези аргументи и му опонира: „Питейната вода е гравитачна в нашето село. Не се използват помпи, няма разходи за водата да се докара до чешмите на абонатите. Смени се само част от водпровода в селото, останалото са си старите тръби. Водата не става за пиене, купувам си минерална вода от магазина, но плащам и на ВиК. Нямаме пречиствателна станция, та водата да поскъпва толкова драстично”, категоричен е той.
Управителката на ВиК – Дупница Красимира Иванова прави свой прочит на проблема с питейната вода и поставя с укор въпрос към местните жители: „Защо не излязоха на протест, като са недоволни. Стояха си по домовете. От 1 януари 2024 г., като започнат да плащат по-високи сметки за вода, ще се сетят, но ще бъде късно. Има вероятност от 50 души работници във ВиК – Дупница да останат само 8 човека, които са аварийната група, другите остават без работа, като преминем към „Кюстендилска вода”. Тези дни ще режем отклонения на водопроводи на некоректни платци в Бистрица, четирима души дължат над 7000 лв. за вода. Ще режем и на други места, за да се съберат пари за априлските заплати на хората от дружеството, защото още не са си ги получили. Никой от ДКЕВР не дойде в Дупница да погледне откъде идва питейната вода, какви са разходите… В Кюстендилско голяма част от водата се изкарва с помпи, които са на ток, и водата се оскъпява. При нас водата е гравитачна, но ще си плащаме солидарно по 3,65 лв. за кубик, както в Кюстендилско. Излиза, че дупничани ще плащат водата на други общини, щом сме във АВиК”, обобщава Иванова.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
