Те са братя – не само по кръв, но и по дух. Още при раждането си всеки от тях получава своя небесен закрилник. За иподякон Климент това е Св. Климент Охридски. „Аз съм роден на Възнесение, в четвъртък, и нашите са се чудели как да ме кръстят, но понеже на следващия ден е било Константин и Елена, аз съм Константин. Второто ми име е Денислав заради дядо ми Денко“, коментира иподякон Константин-Денислав.
От своя страна иподякон Йоан-Стоян сподели, че родителите му са се молили на Св. Йоан Рилски да имат детенце. „Помагал ми е в много ситуации, в които съм имал нужда и съм се молил. Второто ми име е на дядо ми – той се казваше Стоян“, разкри той.
Но вярата не идва по рождение, а се предава. Преди три години Теодосий не просто пристъпва в храма за първи път, а се превръща в най-малкия църковен служител у нас.
„Влязох с тати да видя църквата. Хареса ми. Сто пъти съм ходил в тази църква и съм помагал“, споделя момчето.
Макар и само на 6 г., той вече е научил един от най-ценните уроци във вярата – че трябва да се моли. И после да благодари.
По-малките следват неотлъчно стъпките и съветите на своите по-големи братя. „Има доста малки дечица, които влизат в олтара, помагат, постригваме ги за иподякони. Те са бъдещето“, отбелязва Йоан-Стоян.
Четиримата са пример във вярата – на своите сестри – Мариам и Ефросиния, и на своите връстници, както и най-голямата опора на своя баща на духовното лозе. Своя духовен и синовен дълг изпълняват усърдно – и в слънце, и в студ. И отвъд своите хобита, младежки интереси или училищни уроци.
