Да пипнеш звездите! За 10 години ентусиастите планинари в дъжд, сняг, през лед и сипеи изкачиха 10 върха в Европа

Любовта към планината, чувството да знаеш, че можеш да отидеш там, където се чувстваш свободен, да си щастлив, когато вдишваш най-чистия въздух и виждаш простора от върха и като протегнеш ръка почти да пипнеш звездите, това е нещото, което през месец ноември на 2009 година, точно преди 10 години, събира група ентусиасти планинари от Разлог и те учредяват мъжки туристически клуб „Погледец“ към Туристическо дружество „Пирин“ – Разлог. Да изкачват върхове в Европа, да се докоснат до дивната природа на планините, това е целта на планинския спасител тогава Иван Стойчев, който през 2010 година е избран за председател на клуба.

10 години по-късно целта и мечтите са постигнати, а клубът има зад гърба си 10 изкачени върха. Първият е първенецът на Словения – връх Триглав (2864м), който групата изкачва през 2010 година, следва най-високият на Гърция – Митикас (2918 м) през 2011 година, а през 2012 групата изкачва първенеца на Полша – Риси (2503 м). През следващите години от 2013 до 2017 година ентусиастите планинари изкачват още връх Патерно в Доломитите (Италия), Глодис (3206 м) в Австрия, Брайтхорн (4164 м) в Швейцария, най-високия връх по виа ферата на Германия – Цукшпице (2962 м), както и едни от най-трудните виа ферати в Доломитите и връх Тофана ди Родзес (3225 м). През последните две години групата успява да изкачи и първенците на Австрия и Италия – Глосглокнер (3800 м) и Гран Парадизо(4060 м).

Първите две години заради неопитността на членовете на клуба се наема планински водач, за да им помага в изкачванията, но след това те започват самостоятелно организиране и изкачване на върхове. Клубът е един от най-многочислените в България. В него членува и най-опитният алпинист и планински спасител от Разлог Емил Божанов, който е изкачил седемхилядниците Ленин(7134 м) и гиганта на Памир – връх Исмаил Самани (7495 м), известен още като връх Комунизъм, стената на връх Пти Дрю, както и четирихилядниците Матерхорн(4478 м) и Монблан (4809 м). Именно Емил Божанов поема техническата организация по изкачванията на групата. В последните години към мъжката група се включват и жени, които вече не отстъпват на по-силната половина в трудните преходи и естествено допринасят за по- приятната атмосфера.

Наред с екстремните изживявания при пътуванията групата посещава и едни от най-красивите градове в Европа. Те вече имат планове и за следващата година. Сърцатите ентусиасти се насочват към Швейцарските Алпи, където са планували изкачване на поредния четирихилядник – връх Пунта Гнифети (4554 м). Там се намира и хижа „Маргарита”, която е построена на най-високата точка в Европа.

За експедициите на разложани, за трудностите и преживяното разказа председателят на клуба Иван Стойчев, чиято любов е планината и при всяка възможност е там – сред природата и чистия въздух заедно със своя приятел от детинство Радко Божинов, също запален планинар и любител алпинист.

10 години туристическо дружество, 10 изкачени върха. Кой е бил най-трудният връх за Вас и с какви трудности сте се сблъсквали?
Най-трудният връх, който е изкачвал клубът, според мен е връх Глосглокнер в Австрия. В него има много алпийско качване, ледници, той е много стръмен, с опасни участъци. Другото, което е като трудност, е, че ние сме много голяма група и всички сме с различна подготовка. Има по-опитни и по-неопитни и затова изкачването е по-бавно.
Не се ли стига до недоволства от страна на по-опитните за това, че им се налага да се съобразяват с по-неопитните?
Имаше в началото такива моменти, докато си паснем на характери, но вече напоследък всички сме синхронизирани и няма недоволства. Дори и да има трудности се преодоляват.
Колко човека членуват в клуба и кой е най-възрастният?
Около 40 души сме в клуба, на възрастова граница между 30 и 73 години. Най-възрастните са Атанас Джоджов и Никола Кондев. Двамата са идвали почти на всички изкачвания, като на последния – връх Гран Парадизо, тази година не дойдоха, тъй като има огромен ледник, с големи цепнатини и е доста сериозен и труден.
Предполагам сте имали по-екстремни и по-опасни ситуации, разкажете малко повече?
Опасни ситуации винаги се получават, но благодарение на опитните в групата те се преодоляват. Ние не сме алпинисти, всички сме любители планинари, но с годините сме придобили опит. Числеността на групата често учудва хижарите, защото на някои места за цял месец туристите са колкото нашата група. Досега с Божията помощ имаме късмет. Имаме случаи, когато сме се качвали в мъгла, в снеговалеж или обилни дъждове и на следващия ден преди да тръгнем към върха, винаги ни е отварян прозорец. Според мен най-екстремното изкачване беше на виа фератата Джовани Липела, тъй като ни заваля сняг, имаше градушка, изобщо метеорологичните условия бяха тежки. Горната част е абсолютно отвесна, отгоре падаха ледени късове и благодарение на това, че винаги сме с каски, се разминахме без наранявания и успяхме да изкачим тази трудна скала. Изключително екстремна ситуация имахме и при изкачването на Глосглокнер. Емил Божанов, който е най-опитният в групата, спаси туристка от Чехия. При самото изкачване и разминаване между двете групи една от туристките политна надолу и Емил я хвана буквално във въздуха. Това става в улея преди върха, а надолу са огромни пропасти. Това е изключително опасно, тъй като сме привързани един към друг и рискът да повлече всички надолу е реален. Но това, което той направи, е достойно и благодарение на него тази жена може би живее втори живот.
Десет години не са малък период от време, а при изкачвания на такива трудни върхове винаги има реална опасност от инциденти и естествено понякога и пострадали, вие имали ли сте такива?
Единствено тази година. При слизане от върха един от групата се подхлъзна и при падането зъбите на котката му се забиха в бедрото. Случи се на голяма височина – над 3000 метра, и много труден участък. На място му се оказа помощ и благодарение на това, че е много здрав мъж, успя да слезе до хижата, въпреки че раната беше доста сериозна. В болница в Шамони я обработиха, зашиха я и за щастие след това нямаше проблем. Това ни е единственият инцидент за тези 10 години, за което сме благодарни на Господ.
Подбирате ли внимателно групата, особено при по- трудните върхове?
Групата ни е ограничена. Има много желаещи, но не можем да вземем повече хора. Максимумът ни е 35-36 човека. Ние сме единствени в България, които тръгваме с такава голяма група и имаме успех при изкачванията. От тези 36 души, 33 стигат до върха. В началото може би сме правили някакви неразумни постъпки, изхождайки от това, че сме голяма група, не сме имали достатъчно въжета, не сме имали достатъчно дисциплина, предприемали сме изкачвания в мъгла, но с течение на годините се натрупва опит и всичко това се изчиства. В началото взимахме водач, но после преценихме, че нямаме нужда, и можем да се справим сами. Има ли сме рисковани ситуации, но за щастие сме ги преодолявали?
Как приемат семействата ви тази страст?
Притесняват се естествено, но вече са свикнали. Имало е случай да нямаме връзка с тях по няколко дни, тъй като не навсякъде по хижите има обхват. Гледаме да се обаждаме при първа възможност, дори се е случвало да търсим място, където има мрежа, за да им кажем, че сме добре. Благодарни сме, че ни разбират и ни подкрепят.
Как финансирате експедициите си, имате ли спонсори?
Изцяло с лични средства. Всеки сам си поема разходите. Затова сме такава голяма група и правим сами организацията, за да може да намалим разходите. Ако използваме туроператор, ще са ни двойни.
Откъде тази любов към алпинизма?
Специално ние с Радко Божинов сме израснали в планината. Това ни е любов и при всяка възможност сме там и правим преходи или изкачвания.
Има ли интерес към пешеходния планински туризъм у нас?
През последните години все по-голям. За съжаление, хората масово подценяват планината и отиват в нея неподготвени. Дори и най-безобидните преходи могат да бъдат опасни. Много е важно хората, които излизат в планината, да са подготвени – добра екипировка и стабилни обувки, добре е винаги да се носи дъждобран, фенерче и телефон с резервна батерия по възможност, защото всеки може да се изгуби и да му се наложи да потърси помощ. Ние си имаме девиз и нека той да е обеца за всеки, който тръгва в планината: „Никой не е по-велик от природата! Планината наказва самонадеяните!“.