Фирми ударно започват строеж на фотоволтаични централи /ФЕЦ/ в Пиринско, съоръжени с депа за съхранение на електрическа енергия, в явен опит да се откачат от монопола на електроразпределителните дружества и несигурния ценови пазар.
В понеделник софийското дружество „Пе еко транс“ ЕООД на Петър Земриев обяви, че има фотоволтаична централа /ФЕЦ/ с мощност 3 мегавата върху 40 дка в местността Фусковица на санданското с. Джигурово, поради което възнамерява да разположи в близост контейнери за съхранение на електроенергия. Те ще са върху площ от 23.751 дка, която все още е със статут на ниви. Там ще има още стопанска постройка, офис сграда, площадка за складиране на повредени панели и други съоръжения, подлежащи на ремонт. За самите енергодепа инвеститорът е предвидил терен от 6.233 дка. Те ще са му нужни, понеже планира да разшири ФЕЦ-а до 107.366 дка.
Тъй като инвестиционното предложение не попада в граници на защитени територии и се намира на 814 м от защитена зона „Мелнишки пирамиди” за опазване на дивите птици, РИОСВ – Благоевград даде положително становище по предложението на фирмата.
Отново в община Сандански, но този път в с. Склаве, „Кантинела“ ЕООД на софиянката Христина Костадинова също ще разширява електроцентралата си с инсталирана инсталация за съхранение на електрическата енергия.
ФЕЦ „Кантилена“ е в експлоатация от 24 септември 2009, с производствена мощност 2 МВт. Тя е върху площ от 18 788 кв.м, а реконструкцията й е замислена като цялостна подмяна на съществуващия проводник АС-50 с нов АС-70. За нуждите на инвестиционното предложение се предвижда монтиране на 3 стоманорешетъчни стълбове, на които ще се окачи проводникът. Дължина на участъка, който ще се реконструира, е 2480,87 м, като трасето на електропровода ще трябва да премине над АМ „Струма“ и през землищата на с. Склаве, с. Ново Делчево и с. Дамяница и ще се доближи само на 250-500 м от защитени зони „Рупите-Струмешница” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Въпреки това според РИОСВ екоопасност няма за растителния и животински свят.
Фотоволтаична централа в кв. 4 на Симитли започва и съпругата на кмета Апостол Апостолов – д-р Мария Апостолова. Фирмата й „АСА-СА“ ЕООД, чийто собственик на капитала от 10 лв. е синът й – депутатът Апостол Апостолов, тези дни получи разрешение от РИОСВ да не се извършва екологична оценка за инвестиционното намерение. То касае площ от 3347 кв.м, а централата ще е с обща инсталирана мощност от 355,34 киловата. С плана се предвижда в имота да бъдат монтирани 652 соларни панела, инвентори и разпределителни табла. Панелите ще бъдат монтирани върху метална конструкция по начин, който да предотврати взаимното им засенчване, а инсталацията ще бъде присъединена към електроразпределителната мрежа чрез 10-метров кабел през улицата. Експлоатацията на бъдещия обект ще се извършва безприсъствено, а поддръжката на съоръжението ще се прави от 1-2-ма души за по няколко часа.
Фотоволтаична централа с мощност до 5 МW върху покривите на сградите си започва и мощното предприятие „Енергоремонт-Кресна“, което произвежда отливки от черни и цветни метали. Става въпрос за покривите на 18 сгради.
Инвестиционни намерения, свързани с нови ФЕЦ, само през последната седмица заявиха още „Арси Фуудс“ ЕООД на Росен Срадков от с. Първомай, „Месокомбинат Разлог“ ООД, бившият петрички депутат от ГЕРБ Димитър Танев и синовете му Венцислав и Крум чрез фирмата им „Дитроника“ ООД, и много други.
Бързането на фирмите да прекарат през екоинспекцията документите си за фотоволтаични централи с депа за съхранение на електричество е опит да бъде изпреварено законодателството, което всеки момент може да реагира на искането на Министерство на околната среда и водите да се правят задължително екологични оценки и оценки за съвместимост по „Натура” на всички проекти, свързани с изграждане на ФЕЦ. Още през януари от Министерство на земеделието пратиха официално питане до Министерството на екологията дали за обекти, свързани с техническата инфраструктура, каквито са ФЕЦ, е необходимо да се променя статутът на земята и да се прави Подробен устройствен план. Отговорът беше положителен. Промяната на статута обаче задължително се прави след екологична оценка и оценката за съвместимост. В момента се чака становище и от Министерството на регионалното развитие по въпроса представляват ли фотоволтаичните централи техническа инфраструктура, или са енергиен обект за производство на ток и в зависимост от техния отговор могат да настъпят сериозни законови промени. Разликата е, че за обектите, които са техническа инфраструктура, не е необходима промяна на предназначението на земята и тя, въпреки че върху нея има ФЕЦ, си остава ливада и не й е необходима екологична оценка. Ако ФЕЦ обаче бъдат определени от МРРБ като обект за производство на електроенергия, задължителна е промяна на статута, изготвяне на ПУП и екологична оценка. Тази екооценка е обжалваема на две инстанции пред Административният съд, това обикновено отнема 2-3 години и като се добавят още няколко години бюрократични процедури, на практика изграждането на фотоволтаична централа става невъзможно.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
