Джумалии озадачени от английските наименования в културната програма, свързват го с комплекса на провинциалиста

South West Festival, Teen Boom Fest, FuckUp Nights Fest, Blues&Jazz, Blues&Jazz Fest – това са старите и нови фестивали, с които община Благоевград гради имидж на града като фестивален център. Английските им наименования обаче озадачиха не само хора в напреднала възраст, ами дори и младите, за които английският едва ли не е втори роден език.

„Не знаех, че ако се използва кирилица, няма да звучи актуално“, коментира Maia Angelova, която е един от многото потребители на новини от социалните мрежи, озадачени от тазгодишния културен календар на Благоевград.

„Е, оти префъкахте езика роден. Език свещен според Вазова…“, възмущава се и Антон Миленков, който визира конкретно Fuck Up Nights Fest & Fuck Up Days.

Твърдение, че това е чужда марка, която ще звучи нелепо, ако се преведе на български /нещо като Вечери с прецаканите или Фестивалът на прецаканите нощи/, обаче не е обяснение защо Югозападен фестивал трябва да фигурира в културната програма като South West Festival, защо Blues&Jazz Fest не е просто Блус&Джаз фестивал, защо общинската фирма „Благоевград фест“ на практика бе прекръстена на „Арт стейдж енд фест“ и т.н.

„Трябваше да оставим два от фестивалите – Teen Boom Fest и FuckUp Nights Fest, с оригиналното им заглавие, защото това са чужди марки”, коментира пиарът на община Благоевград Силвия Домозетска.

„Blues&Jazz Fest само е написан на латиница, но всички разбират за какво става въпрос. Целта ни всъщност е да привлечем към тези музикални събития хора извън общината и чужденци, и затова така се получи. Наистина, така изписани, фестивалите звучат доста поамериканчено, самата аз съм против, защото съм живяла в Италия и там всякакви такива събития се кръщаваха единствено с италиански имена, но в културния ни календар има и доста прояви на български – като „Шарено цвете”, „За хляба наш” и т.н. По отношение на общинската фирма „Арт стейдж енд фест“ също има обяснение – работи се с чуждестранни изпълнители, сключват се договори с тях и се налага фирмата да е като всяко европейско търговско дружество“, обясни С. Домозетска.

Защо в Благоевград почти няма и заведения, хотели и магазини, които да са с български имена или поне изписани на кирилица, е въпросът, който от години повдигат кореняци джумалии. Примерите са стотици и е достатъчна само една 10-минутна обиколка на Благоевград, за да се увери човек в масовата американизация: ресторант CITY PARK, Shery Bar & Dinner, NOAR Bar&Diner, ресторант La Storia, Bar&Dinner MOLLY, Night Club – The MOON, Night Club KΛTO, NIGHT CLUB THE FACE, ELYSIUM CLUB, Pub Shamrock и много други. Ако пък по табелите на магазините за дрехи, масово прекръстени на „бутици“, няма едно „new fashion“, явно собствениците им са на мнение, че не могат и един клиент да привлекат.

Според любителите на задгранични пътувания тази мания на благоевградчани да мятат по път и над път английски наименования е по-скоро свързана с комплекса на провинциалиста, отколкото с желание да са полезни на чужденците, които идват в Благоевград, защото такива почти няма.

„В Лондон например най-добрите ресторанти носят забавни имена на родния английски език, като „Кметът на плашливото коте“, „Оръжията на Чърчил“, „Небесна градина“, „Пекарната на Доминик“ и т.н.”, разказва благоевградчанката Весела Петрова, която от години живее в английската столица.

Тук не може да се намери едно заведение или хотел, кръстени на китайски, който е най-разпространеният език в света и се говори от 1,2 млрд. души, или на испански /вторият по разпространение в света език с 400 млн. говорещи го/, арабски /250 млн./, руски /170 млн./ или друг език. За справка: английският език е едва на трето място по разпространение с 360 млн. говорещи го.

Във Франция имената на ресторантите и хотелите са само френски – Le „Relais de l’Entrecоte“, L’As du Fallafel, в Германия – само на немски, и т.н.

Факт е, че глобализацията превърна английския в световен език, но безогледното му налагане е на път съвсем да ни обезличи и да направи безсмислен 24 май и кирилицата, с която уж се гордеем в този ден, е мнението на по-голяма част от жителите на Благоевград – онези, които не пишат на „шльокавица“ във фейсбук, ходят на пазар в кварталната бакалия и магазина за дрехи и продължават да си уреждат срещи пред бившия ресторант „Синята къща“, а не пред „Casa Azzura“, както бе прекръстен някога.

ВАНЯ СИМЕОНОВА