Джунко Табей е японски алпинист, писател и учител. Тя е първата жена, която е покорила планината Еверест и е изкачила Седемте върха, достигайки най-високия връх на всеки континент.
Табей е написала седем книги, организирала е екологични проекти за почистване на боклука, оставен от алпинистите на Еверест, и е ръководила ежегодни изкачвания на връх Фуджи за младежи, засегнати от Голямото земетресение в Източна Япония.
Астроном нарече астероид 6897 Табей на нея, а през 2019 г. планинска верига на Плутон беше наречена Табей Монтес в нейна чест.
Повече за нея
Джунко Ишибаши е родена на 22 септември 1939 г. в Михару, Фукушима, петата дъщеря от седем деца. Баща ѝ бил печатар. Смятали я за крехко дете, но въпреки това започнала да се катери на десетгодишна възраст.
От 1958 до 1962 г. Ишибаши учи английска и американска литература в женския университет Шова. Първоначално планирала кариера като учител. След дипломирането си тя се връща към предишната си страст – катеренето, като се присъединява към редица мъжки клубове по катерене. Докато някои мъже я приветствали като колега алпинист, други поставяли под въпрос мотивите ѝ да се занимава с типично доминиран от мъже спорт. Скоро Ишибаши изкачва всички големи планини в Япония, включително планината Фуджи.
Когато е на 27, Ишибаши се омъжва за Масанобу Табей, алпинист, когото среща по време на изкачване на планината Танигава. Двойката в крайна сметка има две деца: дъщеря, Норико, и син, Шиня.
През 1969 г. Джунко Табей създава Joshi-Tohan Club (Женски клуб по алпинизъм) само за жени. Групата била първата по рода си в Япония. Табей по-късно заявява, че е основала клуба в резултат на отношението към нея от мъжете алпинисти от онова време; някои мъже, например, отказали да се катерят с нея, докато други смятали, че тя се интересува само от катеренето като начин да си намери съпруг. Табей помагала за финансирането на нейните дейности по катерене, като работела като редактор за Journal of the Physical Society of Japan.
Клубът Джоши-Тохан предприема първата си експедиция през 1970 г., изкачвайки непалската планина Анапурна III. Те успешно достигнали върха, използвайки нов маршрут от южната страна, постигайки първото женско и първото японско изкачване на планината. Табей и още един член, Хироко Хиракава, били избрани да завършат последното изкачване до върха, придружени от двама водачи шерпи. Алпинистите били донесли фотоапарат, но температурата била толкова ниска, че филмът на фотоапарата се спукал.
Изкачване на Еверест
След като Табей и Хиракава успешно изкачили Анапурна III на 19 май 1970 г., клубът Joshi-Tohan решил да се заеме с връх Еверест. Клубът създава екип, известен като Японската женска експедиция на Еверест (JWEE), воден от Ейко Хисано. JWEE включвал 15 члена, повечето от които работещи жени с различни професии. Две от тях, включително Табей, били майки. Те кандидатствали за разрешение за изкачване на Еверест през 1971 г., но трябвало да чакат четири години, за да получат място в официалния график за изкачване.
Табей помогнала да се намерят спонсори за експедицията, въпреки че често ѝ се казвало, че жените „вместо това трябва да отглеждат деца“. Тя успяла да получи финансиране в последната минута от вестник Yomiuri Shimbun и Nippon Television, но всеки член на групата все още трябвало да плати 1,5 милиона йени (5000 щатски долара). Табей преподавала уроци по пиано, за да събере необходимите средства. За да спести пари, Табей направила голяма част от собственото си оборудване от нулата, създавайки водоустойчиви ръкавици от капака на колата си и шиейки панталони от стари завеси.
След дълъг период на обучение екипът прави експедицията през май 1975 г. Групата привлякла много медийно внимание с плановете си и 15-те жени първоначално били придружени от журналисти и телевизионен екип, когато започнали изкачването си. Те използвали същия маршрут за изкачване на планината, по който сър Едмънд Хилари и Тензинг Норгей били поели през 1953 г. и шестима водачи шерпи помагали на екипа за целия период на експедицията. На 4 май екипът бил на лагер на 6300 метра, когато лавина ударила лагера им. Табей и четирима нейни колеги алпинисти били затрупани под снега. Табей губи съзнание, докато шерпите не я изкопаят. За щастие няма жертви. Наранена от инцидента, Табей едва можела да ходи и била принудена да прекара два дни, за да се възстанови. Веднага щом успяла обаче, тя подновила експедицията и продължила да води екипа си нагоре по планината.
Въпреки че първоначално екипът е планирал да изпрати две жени до върха на Еверест (придружени от шерп), пристъп на височинна болест означавало, че шерпите на екипа не можели да носят количеството кислородни бутилки, необходими за настаняване на двама алпинисти. Само една жена можела да продължи. След много дискусии Хисано номинирала Табей да завърши изкачването. Наближавайки върха, Табей била бясна да открие, че ще трябва да пресече тънък, опасен леден хребет, който не бил споменат в разказите на предишни експедиции. Тя пълзяла по него настрани, като по-късно го описва като най-напрегнатото преживяване, което някога е имала. Дванадесет дни след лавината, на 16 май 1975 г., със своя водач шерп Анг Церинг, Табей става първата жена, която достига върха на Еверест.
Табей била обсипана с внимание в резултат на постижението си. В Катманду се провел парад в нейна чест. При завръщането си в Япония тя била посрещната на летището в Токио от хиляди аплодиращи поддръжници.
Табей била диагностицирана с рак на стомаха през 2012 г., но продължила с много от алпинистките си дейности. През юли 2016 г., въпреки напредването на заболяването си, тя ръководи младежка експедиция до планината Фуджи. Тя почива в болница в Кавагое на 20 октомври 2016 г.
