Следващата ми дестинация е България, искам да посетя континентален Китай, защото от новите чудеса на света ми е останала само Великата китайска стена
Мартин Николов е на 34 години, завършил е Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов” в Благоевград, магистър по право и криминална психология. Работи към семейна транспортна фирма. Дигитален номад е и по време на пътуванията си създава видеа от екзотичните дестинации.
-Може ли да ни разкажеш малко повече за себе си и с какво се занимаваш, освен че обичаш да пътуваш?
-Занимавам се с транспорт в Европа. Семеен бизнес, който в моята част може да се ръководи дистанционно. Семейството ми живее в Испания и са на място, за да се справят с ежедневните задачи около бизнеса.
– Защо реши да се занимаваш с дигитално номадство?
– Решението идва само, когато осъзнаеш че работа в офис от 9 до 17 часа или на смени не е за теб. Дълъг период от време съм го правил, при това на пълно работно време, но пътуванията бяха кратки – от петък до понеделник най-много. Трудно е и общо взето графикът на всички колеги се правеше спрямо моите планове.
– Докъде беше първото ти по-дълго самостоятелно пътуване и за колко време? Кои места посети и какво те впечатли най-много?
– Първото по-дълго пътуване беше до Бахамите за около 10 дни. Докато се адаптирам и си почина след дългите полети, то стана време да си тръгвам. Спомням си, че отидох на онзи остров с плуващите прасета и не можех да повярвам колко синьо е морето. Месец след това отидох на сафари в Кения за 6 дни, интензивно, но беше уникално.
Бил съм на всички континенти, най-впечатляващо беше в Антарктида. 17 дни с кораб, минавайки шейсетия паралел, изгубихме всякаква комуникация и интернет, чувстваш се странно, дните продължаваха по 22 часа и само 2 часа здрач.
-Наскоро беше в Австралия и Нова Зеландия. Сподели малко повече за преживяванията си там.
-Тъй като са в южното полукълбо, съответно там беше зима и ми беше много студено. И двете държави се оказаха приветливи и много добре устроени, но и малко скучни. Стандартът е много висок и местни хора ми споделиха, че живеят извън Сидни, понеже дори за тях е непосилно да си позволят по-централен имот. Много държах да хапна нещо, приготвено с месо от кенгуру, но не останах очарован. Нова Зеландия има красиви гледки и природа и наистина тревата е по-зелена от тази, която сме свикнали да виждаме. Друг свят е, неслучайно филмът “Властелинът на пръстените” е сниман там, за да даде това усещане на свят извън нашия.
-Какво ти дава професията дигитален номад в духовен план?
-Дава ми преживявания, които не съм предполагал, че ще имам. В Мексико съм помагал на излюпващи се бебета костенурки да стигнат до океана нощем. Те тръгват към хотелите, понеже се ориентират по луната, и вървят към силните светлини. Къпал съм слонове в басейн в Тайланд, не в резерват, както по принцип повечето туристи го правят. До ден днешен мисля, че беше много опасно. С хеликоптер над Ниагара, с лодка под Ниагара и безброй още.
-Много хора смятат, че да пътуваш сам е скучно, защото няма с кого да споделиш емоциите и преживяванията. Какво е усещането при теб?
-Често по време на полетите съм сам, освен ако не плануваме нещо с компания. Имам приятелства и познати навсякъде. Винаги някой се включва в купона за няколко дни и не мога да се оплача, че съм сам.
-Кои са забележителностите, които буквално ти спряха дъха?
-Винаги ми изскачат спомени от статуята на Христос в Рио де Жанейро, около която летях с хеликоптер; пирамидите на маите и ацтеките в Мексико, които намирам за по-запазени и по-впечатляващи от египетските; кораловите рифове в Египет; нощният живот на Тайланд, който разбива всички табута и няма нищо забранено; градът на инките Мачу Пикчу в Перу; спокойствието на планините в Бали. Навсякъде намирам нещо за себе си и си прекарвам добре.
-Как преодоляваш езиковата бариера в страни, в които английският не е широкоразпространен?
-Освен английски, аз говоря доста добър испански, живял съм и съм учил в Палма де Майорка като дете, пък и малко френски от Езиковата знам. Справям се навсякъде, но е привилегия в Латинска Америка и Карибите да си говориш с местните на техния език за нещата от живота, без филтър, без бариери. Ставаш един от тях и не ти говорят като на турист.
-Колко често пътуваш?
-Винаги, когато ангажиментите ми го позволяват, пътувам. Не обичам да съм на едно място повече от 2 седмици. Това време ми стига, за да усетя атмосферата, ритъма на местните, да разуча какво-що интересно има наоколо да се види и е време за следващото приключение.
– Влияе ли ти часовата разлика?
– Не усещам часовата разлика, адаптирам се за половин ден. Дори обичам понякога да се събудя по тъмно, да отида на фитнес, след което да тичам на плажа и да посрещна изгрева.
– Кой е най-забавният и кой най-неприятният момент от всички твои пътешествия?
– Като най-забавен момент винаги изплува остров Пукет, Тайланд, и едно от техните пинг-понг шоута. Който е запознат, знае за какво става дума. Участвах в 5 от техните “номера” в шоу програмата, но няма да споделям повече, за да не загубим детската аудитория.
Най-неприятен момент за мен си остава едно пътуване до Дубай с приятели, където си изгубих паспорта в един нощен клуб, а ден по-късно ми откраднаха телефона и портфейла от плажа. Но въпреки това пак имахме и хубави моменти. До ден днешен споменаваме тази почивка и се смеем.
– Имаш ли някакъв списък с държави, които искаш да посетиш приоритетно?
– Искам да отида в Монголия, да остана няколко дни в техните номадски юрти. Непал – да изкача Еверест до базовия лагер на 5364 метра. Бутан – държава, която е много изолирана и автентична. Искам да посещавам непопулярни дестинации, стига да имат добър интернет.
– От кои места остана очарован?
– Напоследък съм влюбен в Латинска Америка и Карибите. Дали заради испанския, или климата – не знам, но обичам винаги да е лято. От друга страна Азия се развива с невероятни темпове, азиатските мегаполиси са най-модерните в света според мен. Сингапур е град от бъдещето, чувам, че и Китай е достигнал невероятно високо ниво, но засега съм посетил само Хонконг и Макао. Трябва да отида и на континенталната част, защото от новите чудеса на света ми е останала само китайската стена да покоря.
– Коя е следващата дестинация?
– България! Идвам си вкъщи. От 3 месеца не съм се прибирал. Планирали сме семейна почивка, хубаво е да си сред свои хора. Нямам търпение да видя приятелите си.
– И за финал какъв съвет би дали на хората, които все още се колебаят дали да тръгнат да пътуват самостоятелно?
– Ако имат възможността, няма какво да чакат. Вече голяма част от работодателите са гъвкави и позволяват работа дистанционно или хибридна форма. Няма нищо по-хубаво от това да се чувстваш свободен.
ВЕЛИСЛАВА АПОСТОЛОВА
