Б. Коларов по време на работа
Боби и Мария с малкия си син Борислав
Георги и Борислав, гордостта на мама и тате
Диджей Боби с бившия кмет на Каварна Цонко Цонев-Кметъла в Дупница
С актьора Мариан Вълев-Куката
Диджей Боби Коларов е роден на 16 март 1971 г. в стар музикален род. Прадядо му капитан Георги Коларов е завършил Музикалната консерватория в Букурещ, Румъния, а дядо му Венелин Коларов и неговият брат Христо Коларов са основатели на Мъжкия хор „Марек“, сега „Свети Иван Рилски“ – Дупница. Боби Коларов е възпитаник на Базовото училище в родния си град, Механотехникума „Акад. Сергей П. Корольов“. Завършил е специалност „Електрообзавеждане“ в МГУ „Свети Иван Рилски“ – София. Свири на пиано от малък. Има участия и награди от два клавирни фестивала в Дупница и Благоевград. През 1993 г. работи като озвучител със Севдалина и Валентин Спасови, Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов… Като диджей е работил с Васил и Георги Илиеви, Пламен Галев и Ангел Христов. Със съпругата му Мария Коларова се запознават по интернет. Имат две деца – Георги и Борислав.
– Г-н Коларов, Вие произлизате от стар музикален род, разкажете нещо за Коларови.
– Произлизам от видния дупнишки род Коларови. Прадядо ми капитан Георги Коларов е бил музикант в 23-и пехотен шипченски полк. Завършил е с отличен успех Музикалната консерватория в Букурещ, Румъния. Написал е много валсове, увертюри, маршове… Учител е бил по музика в хасковската гимназия, както и в дупнишката гимназия. Участвал е в Първата световна война като военен капелмайстор, поручик в 61-и и 62-и полк, сражавал се е на македонския фронт. Прадядо ми е бил капелмайстор в дупнишкия гарнизон, а по-късно е написал химна на читалището. Ръководил е черковния хор при храм „Свети Георги“ в Дупница.
Дядо ми Венелин Коларов е бил курсант във военния духов оркестър в Първи софийски пехотен полк, свирил е на тромпет и флигорна. Завършил е висше музикално образование и е бил военен капелмайстор първо в гарнизона в Златоград, а след това поручик капелмайстор на бойния 47-ми пехотен ардински полк, с който взема участие във войната срещу Германия в състава на Десета пехотна родопска дивизия, която е воювала в Унгария. За участието си във войната е награден с орден за военна заслуга пета степен. Дядо ми Венелин и брат му Христо Коларов са основателите на Мъжки хор „Марек“, сега „Свети Иван Рилски“ – Дупница. Дядо ми Венелин Коларов е бил учител по музика в гимназия „Христо Ботев“ в Дупница, а също така е преподавал в Учителския институт „Свети Иван Рилски“. Бил е диригент на духовата музика в нашия град. Върл противник на болшевишкия режим, заради един политически виц е бил изселен в Кърджали за пет години.
Баща ми Раймонд Коларов заедно с един от бившите шефове на ВиК – Дупница Ангел Малинов се справиха с водния режим в община Дупница. Това беше по времето на кмета д-р Панчо Панайотов.
– От малък свирите на пиано. С какви спомени сте от детството си, преминало по времето на социализма?
– Дядо ми Венелин Коларов ми купи пиано и аз всеки ден свирех. Той установи, че съм абсолютист /познавам нотите по слух/. Ние живеехме близо до Младежкия дом в Станке Димитров, сега Дупница. Завърших Базовото училище „Тодор Самодумов“. Като малък участвах в два клавирни фестивала – в Станке Димитров и в Благоевград, откъдето имам и грамоти. След това продължих средното си образование в Механотехникума „Акад. Сергей П. Корoльов“, специалност „Електрообзавеждане“. Класен ръководител ми беше Борис Стоичков, бях в конфликт с него, защото псувах комунистите. Завърших с отличен успех, а след това служих две години в село Мусачево, близо до град Елин Пелин, в химическо поделение.
– Освен таланта да свирите на пиано, сте наследили от дядо си и отрицателното отношение към болшевизма. Къде Ви завари Жан-Виденовата зима?
– Първо записах специалност „Информатика“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, а след това се прехвърлих в МГУ „Свети Иван Рилски“ – София, специалност „Електрообзавеждане“. Там ме завари Жан-Виденовата зима, когато инфлацията ни принуди да си седим по домовете и не можехме да стигнем до София на училище. Един ден разбрах, че от ВиК са закарали машини на дупнишката магистрала и са направили барикада, за да изразят протеста си срещу Жан- Виденовото управление. Отидох там и видях как целият град се събира. Видях надеждата в очите на хората за по-добър живот. Открихме радио „Саня“ – Дупница, собственик му беше покойният Пламен Миланов. Открихме го за един ден, без никаква предварителна подготовка. Казахме по радиото „Добър ден“ на слушателите и телефоните прегряха. Организирахме работата в радиото, като работехме заедно с колегите озвучители, журналисти и отразявахме денонощно случващото се на барикадите. След приключването на барикадите ни изгониха от радио „Саня“. Собственикът ни каза, че това не е клуб на СДС. Същия ден д-р Лорета Николова беше разказала случая на директора на фондация „Отворено общество“ Георги Прохаски, който дойде в Дупница и ни каза, че фондацията ще отпусне средства да си направим собствено радио. Направихме радио „Астра плюс“, което и в момента съществува. Работех там допреди няколко години.
– Според Вас реализирахме ли желаната надежда за по-добър живот?
– Не, категорично не, защото сме на едно от последните места в света по свобода на словото.
– От дълги години работите като диджей. Озвучавали сте много известни певци, като Лили Иванова, Васил Найденов, Севдалина и Валентин Спасови… Разкажете как започна всичко?
– Започнах като озвучител в едно заведение в Дупница, което беше много известно, но днес не съществува – „Черният пудел“. През 1993 г. вече работех със Севдалина и Валентин Спасови. Имахме много концерти из цяла България. С тях работих повече от
10 години. Докато озвучавах Севдалина и Валентин Спасови, сме имали съвместни концерти с Лили Иванова, Васил Найденов, Милица Божинова, дует „Шик“, Веселин Маринов, Нели Рангелова, Чочо Владовски и много други. Имам само прекрасни спомени от тези години.
– За кои бизнесмени през онези години сте работили като диджей?
– За Васил и Георги Илиеви. Спомням си, че Васил Илиев, като влизаше в ресторанта, идваше при мен с бутилка уиски в ръка. Държеше се много приятелски. Работил съм в една дискотека за Пламен Галев и Ангел Христов. Винаги са се държали добре с мен. Бил съм на много сватби, рождени дни, партита… В последно време работя и в курорта Боровец, предимно на столичани и чужденци. С чужденците се работи прекрасно, когато стане 23.30 часа, те си взимат якетата и си отиват в стаите, изключително възпитани са. Те уважават и оценяват качествената работа.
– Със съпругата си Мария се запознавате по интернет. Вярно ли е, че Вие готвите у дома?
– С Мария се срещнахме благодарение на един сайт за запознанства. Отначало само си пишехме. На 19 март 2006 г. се видяхме на живо в София. Мария беше студентка в СУ „Свети Климент Охридски“. Нещата се развиха главозамайващо и през лятото се премести при мен в Дупница. На 11.11.2006 г. се оженихме. Сватбата я организирахме за две седмици, защото бяха започнали коледните пости, а ние искахме да сключим и църковен брак. С кумовете ни Албена Давкова и Любомир Стоянов спретнахме прекрасно тържество за 100 човека. За сватбата се говореше много дълго след това. Имаме две момченца – Георги, който е в 4-ти клас в СУ „Свети Паисий Хилендарски“, и Борислав, който е в предучилищната група в ДГ „Калина“ в Дупница. И двамата имат афинитет към музиката. Георги свири на китара от две години. У нас готвя аз, а съпругата ми има забрана да влиза в кухнята. Аз обичам да експериментирам, там е моето царство. Обичам да приготвям екзотични салати с майонеза, риба тон, пикантина, кисели краставички и черен пипер, колкото поеме“Обичам да гледам кулинарни предавания и да крада рецепти.
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
