Т. Петрова
Хиляди българи в Испания, огромна част от които са от Пиринския край, са се отказали официално пред испанските власти от българското си поданство, за да получат испанско гражданство. Причината е дипломатически гаф от страна на България, която по неизвестни причини отказва да реши въпроса, касаещ живота на над 220 000 нашенци, които живеят на Иберийския полуостров.
За това сигнализираха много от читателите ни зад граница, които с болка си признават, че са били принудени пред служителката в съответния граждански регистър да декларират „Да, отричам се от българското си гражданство”.
„Боли, когато произнасяш теми думи, но и аз го направих, защото иначе нямаше да получа испанско гражданство”, призна лицето на някогашния „Балкантурист” в Благоевград Таня Петрова, която от много години живее в Испания.
Ето какво разказа Петрова:
„Когато се касае за двойно гражданство, трябва да има взаимно споразумение между двете държави, а между България и Испания, неизвестно защо, такова не е подписано.
Преди няколко години говорих с посланика на България в Мадрид по тази тема и това беше неговият отговор: Който български гражданин е решил да приеме испанско гражданство, трябва да се откаже от българското заради липсата на такова взаимно споразумение.
Редът е българинът, който иска испанско поданство, да подаде молба до президента на Рупублика България за прекратяване на българското му гражданство – нещо, което никой не прави, но това се спестява на испанските власти. А относно испанското гражданство, когато подадеш молбата, се правят един куп проучвания, докато дойде моментът да се явиш лично и декларираш желанието си. Първо се представяш пред служителката от Гражданския регистър (Registro Civil) и тя ти задава 3 въпроса, отговорите на които след това веднага ги потвърждаваш и пред съдия. А те са:
Заклеваш ли се в името на испанската конституция?
Заклеваш ли се в името на краля?
Отказваш ли се от гражданството си в Република България?
Естествено, отговорите и на трите въпроса трябва да са „да”. И макар че на последното „да” боли, много боли, трябва да го кажеш.
От 2 г. има изменения в Закона за чужденците, според които вече се плащат такси, проверява се чрез 2 изпита степента на познание на езика, познанията на испанската конституция и испанския социален и културен живот. Двете такси за изпитите са общо около 300 евро. Въпросът „Отказваш ли се от българското гражданство” обаче остава.
Преди да получиш испанско поданство, трябва обаче да се приготвиш психически да ти направят множество проучвания. Работещите в Стопанска, Криминална и Икономическа полиция си вършат беизупречно работата. Проследява се всичко. Основното е как живееш, от какво живееш, тоест откъде получаваш парите си. Аз много пъти съм ходила да превеждам и в полицията, и по съдебни дела, и в болницата, и така разбрах, че за местните власти няма тайни по отношение на чужденците, знаят всичко за тях.
Никой български гражданин не желае да му се отнеме българското гражданство, но след като нормативно остава неуреден въпросът с липсващата спогодба, караме я по течението. Не познавам нито един, който да е поискал от президента на България да му се прекрати българското гражданство, но познавам десетки, които са се отказали от него в испанския граждански регистър. Така си живеем нелегално с двете гражданства. Странно е за всички ни, че досега България, респективно външно министерство, не са направили нищо да решат въпроса, който е сериозен.
А с испанските власти проблеми нямаме. Те дори не ни търсят, камо ли да ни хванат, че не сме се отказали де факто от българското си гражданство. На тях им е все едно. България да му мисли.
Но на нас, българите, ни е болно, и то много. Защо да не се разреши този въпрос по дипломатически път? С какво са повече от нас разни от Латинска Америка, Африка и т.н. Всичко е въпрос на дипломация. За съжаление, пасивното отношение на страната ни няма да ни върне в България, но е унизително, още там, в Гражданския регистър, когато произнасяш тежките думи „Да, отказвам се от българското гражданство”.
Според Т. Петрова тези думи не се забравят никога, дори когато испанското поданство ти сервира многото социални придобивки, които вървяат заедно с него. Наред с помощите, детските надбавки, пенсиите и др., испанското поданство носи на българите и по-ниски застраховки.
Все пак има и българи, живеещи повече от 10 г. в Испания, колкото е изискуемият минимум за испанско поданство, които упорито отстояват българското си гражданство и отказват да кандидатстват за испанско. Сред тях е благоевградчанката Калина Сотирова, която е омъжена за испанец. Ето как тя вижда ситуацията с двойното поданство на нашенци в Испания:
„Испанците не признават двойното гражданство, вероятно заради Европейския съюз, който не позволява 2 страни, негови членки, да имат такова помежду си. Аз живея в Испания с постоянно местожителство и никога не съм подавала документи за испанско гражданство. Минусите, които търпя от това, са, че ако получа наследство тук, като българка ще платя по-голям данък. Но до момента не ми е пречело, че съм българка. Само веднъж се случи, когато със съпруга ми трябваше да си направим завещанията, което е задължително в Испания след сключване на брак. Аз като българка не можах да направя завещание, направи си само съпругът ми. Липсата на испанско гражданство пречи и ако искаш държавна работа.
Тези от нас, които имат испанско поданство, получават помощи тук, но нямат право повече от 15 дни да са извън страната. Те обаче, тъй като са се отказали от българското си гражданство, макар и само фиктивно, си отиват в България с българските документи и така нарушение няма. И Испания, и България се правят, че не знаят нищо за тази двойна самоличност на българите, живеещи тук.
Иначе сънародниците ни вземат испанското гражданство заради социалните придобивки, например пенсиите. Моя позната с 5 години стаж в Испания се пенсионира и от тук получи 110 евро пенсия заради малкия стаж. От България взе 75 евро, но испанците й дадоха още 301 евро като живееща в тяхната страна. Тия 301 евро те задължават да живееш в Испания минимум 6 месеца в годината и затова много хора в пенсионна възраст се връщат за по половин година в родината и половин остават тук”.
Според министъра на правосъдието на Испания Рафаел Катала средно по 150 000 чужденци годишно подават молби за испанско гражданство. Тъй като най-компактните маси българи са в Испания и Германия, се предполага, че поне 50 000 от чужденците в иберийската страна, кандидатстващи всяка година за испанско поданство, са нашенци.
Доста любопитни са изследванията, направени през последните години сред българската диаспора в Испания от Института за икономически изследвания на БАН. Според тях средният доход на българите там е 900 евро, а възнаграждението на 10% е близо 1600 евро месечно. Трансферите на българските емигранти в Испания към България възлизат на 162 милиона евро годишно. 1/3 от българите, които живеят в Испания, притежават собствено жилище, а над 70% и личен автомобил. 20% звънят всеки ден на роднините в България, 33 е процентът на семействата, в които се говори на испански, а 2,7% от децата не знаят изобщо матерния си език. Над 66% харчат почти целия си доход по време на престоя в чужбина. Заети са главно в 3 сектора – хотелиерство и ресторантьорство, строителство, транспорт.
Обобщеният профил на българите в Испания е млади, заети с нискоквалифицирана работа, въпреки че са с добро образование, купуват си домове там, но изпращат много пари тук, чувстват се като у дома в Испания и не мислят да се връщат изобщо в родината.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
