Комплексни са причините, довели до измиране на риби в язовир „Пчелина“. Това каза на брифинг директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ инж. Радослав Георгиев. Той обясни, че от една страна те са природни, а от друга – антропогенни чрез въздействие върху река Струма и в частност язовир „Пчелина“.
„По отношение на природните държа да отбележа, че те са значими като фактори за състоянието на рибната фауна в язовира. Първо – намираме се в периода на маловодие. Река Струма в този ѝ участък е в критично ниско ниво. Големи притоци на реката, при това от първи порядък, са пресъхнали. Другата причина е високата температура, измерена в язовира – около 30 градуса на повърхността и в дълбочина между 7 – 10 метра около 24 градуса. Голяма част от рибните видове при температура около 22 градуса агонизира, а при 30 градуса умира. Високата температура и количеството разтворен кислород във водата са в обратна пропорционалност“, каза още инж. Георгиев.
Той обясни, че съчетанието на висока температура и намалено съдържание на кислород увеличават процеса на смъртност при рибите и другите живи същества в язовира, предаде агенция „Фокус“.
Директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски райони“ обясни също, че периода между средата на месец август и началото на месец септември се характеризира с цъфтеж на фитопланктона в стоящи или бавнотечащи води. Според инж. Георгиев това е фактор, който допълнително допринася за намаляване на кислорода във водите.
По отношение на антропогенните фактори, той посочи, че има издадени разрешителни за заустване на отпадъчни води в река Струма от промишлени предприятия.
„В река Струма преди язовира се заустват отпадъчните води от битовата канализация на град Перник, след пречиствателната станция на град Батановци. Тези процеси и това заустване е контролирано от Басейнова дирекция, затова може да кажем, че през последната 1 година не са установени превишения на индивидуалните им емисионни ограничения, поставени в разрешителните. Но самото маловодие и изпускането на отпадъчни води нарушава баланса между чисти природни води, пречистени и непречистени води. Друг антропогенен фактор, който до този момент никой не споменава е, че в язовира са извършвани зарибявания, които макар да са добри като намерение, не са били съгласувани и не са по правилата“, подчерта инж. Георгиев.
Той каза още, че не е поискано разрешение, не е поискано съгласуване на самото зарибяване от отговорните институции – Басейнова дирекция, РИОСВ и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. По думите му лицата, които са извършили зарибяването не са съгласували с институциите нито видовете, нито количеството риба, поради което съществува вероятност язовира да е презарибен.
