Калин Зашев е от известен горноджумайски род, от който пренася любовта към родния край и към природата, около която е израснал и която иска да запази за децата си и за поколенията. Роден е на 15 януари 1971 година в Благоевград. Учи в Пето основно училище, а средно образование завършва в Математическата гимназия „Сергей Корольов” в родния си град. Любовта към гората наследява от своя баща Иван Зашев, който е завършил Лесотехническия университет, специалност „Механична технология на дървесината”, свързана с мебелното производство. Първото желание на Калин е било да кандидатства електроника, една модерна тогава специалност в МЕИ, но може би подсъзнателно избрал Лесотехническия университет и баща му го посъветвал да запише горско стопанство. „Каза ми, ако избереш тази специалност, няма да имаш началник над главата”, споделя Калин и още: „Няма да си затворен между четири стени в цеха, просто ще имаш свободата да работиш”. И аз се съобразих с неговата препоръка. Това ми каза още преди демократичните промени у нас и до ден-днешен помня израза: „Свободата, която ще имаш, няма кой друг да ти я даде!”.
Питам го дали има тази свобода в работата си като директор на Горско стопанство – Благоевград днес, а той ми отговори: „Като началник участък я имах, като директор е малко по-трудно, въпреки че има известна свобода на действие. Досега целият ми трудов стаж минава в Горско стопанство -Благоевград, на друго място дори не бих работил. Камъкът си тежи на мястото и още една мъдрост се сещам „Човек тежи толкова, колкото тежи думата му”. Мисля, че ако тук, в региона, дам дума, мога да я спазя”.
Майка му Янка Зашева е една от най-известните акушерки в града, при която много жени преди години предпочитаха да родят децата си. Сега наближава 80 години, но все още е жизнена, усмихната и винаги готова да даде съвет, ако някой й поиска. За нея Калин споделя:
„Винаги ме е подкрепяла в изборите ми. Когато вървим заедно по улиците на града, все още среща жени, които я спират с думите: „Моята акушерка!” и с благодарност, че им е помогнала да родят децата си! Беше ни тежко, когато баща ни почина, но заедно с нея и сестра ми Спаска, която е журналист в Радио Благоевград, успяхме да се справим.
Със съпругата ми Людмила Зашева сме колеги от Лесотехническия университет. Там се запознахме преди 30 години. Тя работи в Регионалната инспекция по околна среда и води в Благоевград и се занимава с опазване на отделни видове и местообитания в „Натура 2000”. Имаме две деца. Синът ни Иван е на 28 години, завърши МЕИ. Имаме и дъщеря Мила, която е на 18 и е първи курс в Медицинската академия в София, гордостта на тате. С нея не мога да споря, защото тя ми заявява, че прилича на мен и е безмислено да спорим, защото каквото решим, го правим. Работата ми е такава, че често лишавам семейството от присъствието си и понякога ми казват: „Като ти е толкова мило Горското, отивай да живееш там! Така е, защото понякога сам си създавам допълнително работа и се чудя как да я свърша”.
Тази година екипът на Горско стопанство – Благоевград се готви да посрещне 100 години от първото честване на Седмицата на гората. За първи път е отбелязана в началото на ХХ век, когато започва масовото залесяване. „Ние сме имали голи баири”, споделя Калин. „Намирал съм стари снимки от Горна Джумая, където се виждат „Бадемите” и хълма на Кръста, които са напълно голи. Доколкото знам, през 30-те години на ХХ век „Бадемите” са залесени с доброволен труд от джумалии. Същото се е случвало и с другите противоерозионни мероприятия, особено след наводнението през 1954 година. Започнало е масово укрепване и залесяване на пороите. Тогава са построени много баражи на Хърсовска, на Марулевска река, на притоците на река Бистрица. Оттогава градът не страда от тези наводнения. Залесените гори поемат дъждовната вода, която по-бавно попива в земята и не се получават ерозионни процеси. Залесяването продължава и тази година се върнахме към същността на Седмицата на гората – не само да я отбелязваме празнично, а да работим и да залесяваме.
Говорихме и за трупите, които вървят от планината към града, което се коментира от благоевградчани и попитах дали упражняват контрол върху сечта на дърветата.
„Всяко стопанство има план за ползване на дървесина”, разказва Калин Зашев. „Стриктно се придържаме към този план, много пъти дори не го изпълняваме. Смея да твърдя, че на доста високо ниво е контролът за сечта в нашето стопанство. Нарушения почти не се допускат, което не означава, че ги няма, но който не работи, той не греши. Професията на лесовъда е възникнала като отпор на желанието на хората да изсичат гората. Лесовъдството изпреварва процесите, които ще се случат в гората. Ако в една гора нищо не се прави, след 200 години старата ще е паднала и ще се появи нова. С нашите действия ние се опитваме тези 200 години да ги намалим на 100 и пак да има гора. На много места ни обвиняват, че сечем повече, отколкото залесяваме, но с предвидената сеч правим така,че гората да се възстановява по естествен път, да не влагаме много средства и да следим естествените процеси в нея. Сега ни предстои да маркираме и онези дървета, които ще се отдават за сеч през следващата година. В десетгодишния план, по който работим, има предвидени насаждения за изсичане. Дървеният материал се продава на търг, така че процедурите са ни открити”.
Попитах за онези дървета, които всички виждаме по пътя за парк Бачиново, че са паднали и никой не ги пипа, защото са в частна собственост. Калин обясни, че тези гори са дадени на определени хора чрез заменка в началото на 2000 година и те нямат право да се намесват в частната собственост. Частникът трябва да предприеме действие и предписание може да дава само Регионалната дирекция по горите.
Свидетел съм с какъв мерак Калин Зашев се зае да възстановява всички стари сгради на Горското стопанство в курорта „Бодрост” и го питам какво бъдеще да очакват благоевградчани в този курорт.
„Идеите са ми повече от възможностите”, започва отговора си Калин. Успяхме да възстановим почивната станция на Горското стопанство и в момента работи като модерен хотел „Вила Добро поле”, възстановихме и сградата на старата поща, която днес е релакс център със сауна и парна баня. Идеята ми е да се възстановят и другите сгради, които е притежавало Горското, защото това е историята му отпреди 9 септември 1944 година. Най-голямо желание имам да се възстанови фурната, която е направена през 1938 година и където от града хората се качваха да си купят ръчно направен вкусен хляб. Пещта работи, изпробвал съм я, но трудно се възстановяват разнебитените сгради, които са изоставени след 10 ноември 1989 г., и трябват много усилия и средства, за да бъдат възстановени. В момента горският сектор се намира в дълбока криза и при по-благоприятни обстоятелства се надявам да сбъдна мечтите си.
А що се отнася до кризата – тя се изразява в това, че търсенето на дървесина намалява, защото се конкурира от внос на по-евтина от Украйна и от други страни, където и начинът на стопанисване е по-различен. Фирмите от региона се задъхват с намиране на пазари на готовата продукция. Влияят и екологичните мерки, които се предприемат от общините. Препоръчва се да се ползват климатици, които се произвеждат в Китай, вместо да се използват пелети родно производство. Моето лично мнение е, че трябваше да се използва програма, чрез която печките на твърдо гориво да се сменят с пелети. Така щеше да работи дърводобивният сектор и по този начин да се предприемат мерки за по-чист въздух. Ние финансираме производството на климатици от данъците, които плащаме. Не само в града, и в селата предпочитат да минат на климатик, защото по-лесно е да натиснеш копчето, за да ти е топло, отколкото да слагаш дърва или пелети в печката. Но решенията се взимат на по-високо ниво”.
Вече всички търсим по-лесния начин на живеене и времето няма как да се върне назад, но питам Калин как вижда бъдещето на Горското стопанство.
„Трябва да търсим алтернативи на начина на реализацията на дървесината, но бъдещето ще покаже, защото все повече естественото се изхвърля от употреба. Предпочитаме да слагаме изкуствени ламинати, ПДЧ мебели, отколкото естественото и натуралното. Светът става все по-изкуствен”.
Лично аз живея в апартамент, където търсихме естествено дърво за врати, мебели и подови настилки, но днес дървото много поскъпна и децата ми нямат възможност да си обзаведат по този начин апартамента въпреки желанието им.
„Така е – казва Калин – защото е нормално, когато има повече ръчен труд, продуктът да е по-скъп, а дървото изисква човешка намеса. Едно ПДЧ се изрязва, сглобява се и става кухня, докато едно дърво трябва да се обработва многократно и цялата технология е много по-сложна и дълга. Но уютът от естественото дърво е незаменим”.
Сега всички са заети със залесителни дейности, но питам какво следва.
„След залесяването следва да отгледаме самите култури, които сме засадили, защото ако не се грижим за тях, фиданките умират. Грижите са от три до пет години след засаждането. Когато сушата през годините е повече, се налага презалесяване, така че не винаги, когато посадим дърво, веднага тръгва и става гора. Изисква се упорит труд. Професията ни е такава, че резултатът от нашия труд се вижда най-рано след две поколения. Както и ние днес сечем горите, които за залесени от преди три поколения. Тъй като наближава лятото, да кажа, че в последните години в района на Благоевград големи пожари не е имало, но призивът ми е хората да не палят стърнища и огън в дворовете, който да остане незагасен, или да правят огнища на открито. Виждал съм марсиански картини след пожар. Трудно се възстановява почвата от пепелта. Влияе понякога и сушата и неравномерните валежи”.
Имаше период, в който Калин Зашев беше заменен на поста си и го питам как е преживял този факт. „Всеки, който става директор, е наясно, че си тръгва при смяна на политическата обстановка. Лошото е, че няма приемственост. Примерно моята концепция за развитие на почивната база на Балкана е една, но идва друг директор, според който този хотел не му трябва и иска да го затвори. И не само тук, в цялата държава е така. Ако една концепция за 15-20 години е хубава, би трябвало да бъде продължена от следващия директор, а не да я унищожи. Ако новият директор загърбва направеното от предишния, напредък няма. Особено в системата на горите това се вижда много ясно. Идва директор, който казва: „Аз съм за две, три години”, и ако не е местен и не милее за това, което го заобикаля, ползва горите и действа на принципа „След мен и потоп!”. Някъде четох древна мъдрост, че гората взимаме на заем от децата ни, но не я наследяваме! Трябва да се грижим за нея и да я пазим!”.
Калин не говори за вярата в Бога, но осъзнато спазва божиите закони, защото в този град са се родили предците му, надява се и децата му да живеят добре и затова е убеден,че: „Трябва да оставиш чисто името на фамилията, не трябва да го опетняваш! И ако сочат с пръст децата ти, да казват: „Баща му направи еди-какво си за нашия град, а не да го сочат с пръст като наследник на крадец и мошеник”.
А дали се сменят моралните ценности с времето?
„Сменят се, светът върви напред, но за мен си остават ценностите, свързани със семейството и с морала в работата”.
Калин често ходи до Света гора, защото казва ,че от векове България има свое свято място там. „В Зографския манастир винаги има какво да се направи и с какво да се помогне на монасите. Ходя с група приятели от Благоевград и колеги лесовъди от окръга. Поне пет пъти в годината групата се организира и работим там колкото е нужно. Последно сме се захванали да оправим покриви на помещения, които имат нужда от поправка. В Зографския манастир има повече български монаси, отколкото в цяла България и там се чувствам като на чисто, свято място. Когато отиваш там, си радостен, когато си тръгваш, ти е тъжно!”.
Все повече стават хората в нашия град, които търсят гората и планината за отдих, за почивка, за така необходимата ни връзка с природата. Не е случайно, че когато чуем песента „Хубава си моя горо”, настръхваме, не само защото мирише на младост, но и защото, който веднъж я погледне, вечно за нея жалее…”. Гората изисква грижи и обич, това казва в този разговор и Калин Зашев – директор на Горско стопанство – Благоевград.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
