Преди седмица УНИЦЕФ публикува своя доклад за менталното състояние на децата между 10 и 19 години. Наблюденията на международната организация показват, че над 16% от младежите в Европа имат ментални проблеми, като депресията и безпокойството са най-често срещаните. За България този дял е 11%. Тревожни ли са тези данни, какви са причините за това и как можем да си помогнем, попитаха от clinica.bg д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“.
– Д-р Гълъбова, тревожни ли са изводите от доклада на УНИЦЕФ?
– Разбира се, че са тревожни, и то не само, защото процентът е твърде висок, а и защото става дума за млади хора, които тепърва ще навлизат в живота, ще имат срещи с трудности, което е една предпоставка за повишаване на тревожността. Така че от тази гледна точка, това, което е
Изнесено, е наистина тревожно и има нужда от предприемане на бързи мерки, които няма да дадат резултат веднага.
– Това нова тенденция ли е в развитието на децата или подобни податки е имало и преди десетилетия?
– Не мога да кажа, че е нова, тъй като в последните 10-15 години това се случва. Ако се върнем 50 години назад, нещата седят по различен начин, но в последните две десетилетия децата са подложени на масирано заливане с информация от различни електронни платформи. Знаете колко бързо се разви интернет и се създаде една паралелна реалност на нашата – виртуалната, и вече имаме едно, ще станат две поколения, които са израснали повече в нея. Това, което виждаме сега като тенденция, е много тревожно, защото причините, заради които се е случило, няма да отпаднат, а ще се увеличат.
– А кои са причините – виртуалната реалност ли е основната или има и други?
– Не бих се наела да твърдя, че нещо е основна причина, но виртуалната реалност има много съществен принос в това отношение, както и всичко свързано с нея – например този огромен информационен поток, който залива децата, както и нулевата потребност да излезеш навън и да поиграеш. Казвам нулева, защото децата виждат това от своите родители, които започнаха да се потапят във виртуалната реалност преди 15-20 години и копират поведенчески модели. Родителите седят на масата в къщи, гледат в телефона си и децата правят същото, и нямат потребност да правят друго, защото не са видели друго.
– А пандемията отрази ли се на тази тенденция?
– Да, тя допълнително затвори децата вкъщи, защото се премина на онлайн обучение. Не бива да забравяме в такъв случай, че има чисто физическо въздействие от страна на компютрите – тези електромагнитни излъчвания, на които децата са подложени 5 часа заради онлайн обучението и като сложим още два след това, ето го резултата. После родителите са невротични и напрегнати как ще оцелеят, работят от вкъщи, което също ги изнервя, не обръщат внимание на децата, в главата им се въртят мисли как ще оцелеят. На прага сме на много тежка зима, която в Европа се оказа, че ще бъде финансово много трудна заради цените на енергоносителите и всички се въртим в един порочен кръг – невротичност – компютри, компютриневротичност и това е резултатът.
– Как можем да си помогнем?
– Това е изключително трудно, защото говорим за нагласи, а те се променят трудно. Настоящите деца са продукт на поколението на 80-те и 90-те години, което израсна при много трудни обстоятелства, в един бързо развиващ се свят, с много лашкания от единия към другия полюс. В условията на пандемия става още по-трудно. Разбира се, че нещо трябва да правим и когато и да започнем, вече сме закъснели. Трябва да даваме личен пример на децата си как да общуват на едно друго социално ниво – истинското общуване, живото, изисква контакти между родители и деца, връщане към природата, излети, разходки, спорт. Изобщо родителите сме тези, които трябва да приобщим децата към живата реалност.
– Какви възрастни хора ще станат от тези деца?
– За съжаление, от тези деца можем да очакваме да израснат много невротици, хора, които могат да проявяват агресия, да бъдат нестабилни личности, да не могат да създават стабилни връзки и това, разбира се, ще се отразява и на идните поколения. От тези неща не се развиват психози – шизофрения, биполярни разстройства, това е ясно, но да отгледаш невротик, не е добре за него – вечно несигурен е, вечно изискващ доказателства за любов за лоялност, за вярност, това са хора, трудно вградими в обществото, трудно общуващи, с недобър социален и емоционален интелект. Ще им е трудно на тях самите. Дължим промяна на нашите деца. Моето поколение е отрасло при съвършени различни условия, при не толкова богата материална среда, но имахме
щастливо детство, с много игри и непрекъснат досег с природата, това дължим и на нашите деца.
– Защо в България делът на децата с подобни проблеми е по-нисък в сравнение с Европа?
– Мисля, че в Европа имат повече проблеми поради по-напредналото си в икономическо отношение развитие, при нас изоставянето си казва думата в положително отношение. Ние сме най-бедната страна в Европа, поради което нашите деца имат по-голям шанс да живеят по един по-нормален начин.
