
Петър Карачоров е директор на ДЮШ на „Пирин“ от началото на 2022 г. Роден е в Петрич преди 33 г. След като приключва футболната си кариера в „Пирин“, 10 години е треньор в детско-юношеските академии на „Царско село“ и „Левски“. На Герена два пъти е избиран за треньор на годината. От 2019 г. има „UEFA A лиценз“ и притежава магистърска степен от НСА – „Спорт за високи постижения“, специалност „Футбол“.
– Г-н Карачоров, доскоро бяхте треньор, сега сте шеф на школата на „Пирин“. Голяма ли е разликата в спецификите на двете длъжности?
– Има много общи неща и същевременно много различни. Почти 10 години бях треньор на подрастващи, като в това време минах през всички възрасти. Започнах с най-малките – от Футбол 5 и стигнах до треньор на старшата възраст. Във всички тези години най-важното кредо, което проумях, е, че постоянно трябва да изисквам от футболистите и от себе си. В сегашната ми длъжност отново стигам до същото заключение, че трябва да изисквам много от треньорите и от себе си. Вярвам, че всеки, който иска да се развива в дадена сфера, трябва да си поставя високи цели и постоянно да се усъвършенства. Различното между треньорската професия и сегашната ми длъжност е, че отговорността е много по-голяма. Чисто организационно и административно имам много повече задачи, които трябва да решавам.
– Какви задачи си поставихте при встъпването в длъжност преди половин година?
– Поставих си много високи цели, които опитвам да осъществявам. Едно от най-важните неща беше да се въведе единен метод на работа, в който да има последователност. На всеки треньор са дадени насоки и начин на работа, които са обединени в нашата обща философия за развитие на младите футболисти. Треньорите имат свободата да налагат своите идеи и виждания, но всичко влиза в общата рамка на нашата методика, както и тази на първия отбор.
Друга важна цел е организационно да се подобри работата на треньорите, както и да се набавят повече треньорски кадри, за да може да се работи по-детайлно с децата. Увеличихме състава на кондиционните треньори и треньорите на вратарите, като се надявам да имаме възможността от новия сезон да разполагаме и с помощници в някои гарнитури. Основната цел, която си поставих, е да подготвяме играчи за първия отбор. Треньорите трябва да ги обучават така, че когато получат шанс, да могат да го използват. Юношеският и мъжкият футбол е много различен и играчите ни трябва да са подготвени много добре физически, което винаги е било основна пречка за този преход.
– Има ли взаимодействие и комуникация между първия отбор и школата?
– Повече от отлични. Много съм доволен, че старши треньорът на първия отбор Радослав Митревски постоянно се интересува и наблюдава юноши от школата. Все по-честа е практиката да бъдат привиквани наши таланти при мъжете. Похвално за треньора е, че даде шанс на няколко момчета на по 17-18 години дори да дебютират в Първа лига. Той е човекът, който решава на кого да гласува доверие и се надявам да остане дълго на този пост, защото има търпението да развиваме и налагаме наши кадри. Отлично впечатление ми правят новоназначеният президент Станислав Манолев и спортният директор Светослав Дяков. Още с встъпването им в длъжност се поинтересуваха от моментната ситуация и проблемите в школата и се ангажираха по всякакъв начин да си взаимодействаме и да ни помагат. Това ме радва изключително много, защото те са примери за успешния път на един юноша на „Пирин“. Освен това съм убеден, че бъдещето е в ръцете на младите и амбициозни хора, каквито несъмнено са те.
– Кои са проблемите, с които се сблъскахте?
– Основният проблем през зимния период е липсата на изкуствен терен. Сблъсках се с това още в самото начало на работата ми, когато имаше снеговалежи и треньори и деца бяха затруднени с нормалното провеждане на тренировъчния процес. Друго нещо, което ми прави неприятно впечатление, е, че се акцентира много по-силно върху негативното, отколкото върху положителното. При загуби се критикуват сериозно отборите, треньорите, ръководството, докато при положителни представяния и индивидуално развитие на дадени футболисти „доброжелателите“ остават безмълвни.
– Доколко голямо е предизвикателството да бъдете ръководител на школа с такава славна история?
– Приемам го като голяма отговорност и ангажимент. Знаейки колко много футболисти са произлезли от школата на „Пирин“, си поставям за цел, макар и доста амбициозна, да се завърнат пак тези времена. Младите ни футболисти трябва да извървят пътя си в детско-юношеската школа, да се наложат в първия отбор и едва тогава да търсят по-голямо развитие в своята кариера. Множество доказателства за това има и с настоящите футболисти на „Пирин“ Николай Бодуров, Петър Занев, Станислав Костов, както и доскорошните такива – Станислав Манолев и Светослав Дяков, които тръгнаха от нашата школа, пробиха в първия отбор, направиха отлични кариери и стигнаха до националния отбор. „Пирин“ им е дал пътя да се развият като футболисти и личности, а те сега се отблагодаряват, като завършват кариерите си в клуба. Надявам се Слави Костов да изиграе още няколко години на високо ниво, защото той е с няколко години по-млад от другите изброени.
– Какво бихте искали талантите от школата да знаят за реализирането на голямата им мечта – да станат професионални футболисти?
– Основните неща, върху които трябва да се фокусират, са много труд и отдаденост на идеята. Отборните тренировки, които провеждат, са крайно недостатъчни. Отговорните футболисти знаят, че могат и е необходимо да тренират допълнително, да остават след тренировка, за да работят индивидуално, да се хранят правилно и да спазват режим. Постоянно се говори, че българските юноши драстично започват да изостават физически спрямо чуждестранните, затова всички ръководители, треньори и футболисти е нужно сериозно да обърнат внимание на този аспект и значително да се подобряват всички физически показатели. Това не означава, че децата и юношите трябва да бъдат „тероризирани“ чрез остарели вече начини на работа с убийствени бягания до отказ. Вече има съвременни методи, с които могат да се подобряват силови, скоростно-силови и другите физически качества. Ключът е пълната отдаденост в работата на футболисти, треньори и подкрепата от родителите.
– Оценката Ви за тренировъчните бази на ДЮШ на „Пирин“?
– Смело мога да заявя, че в периода март/октомври школата на „Пирин“ разполага с бази, които са в топ 3 на България. Моментното състояние на тревните терени в Рилци, Рила и Падеш е много добро към отлично. Тук е възможността треньорите и децата да работят усърдно и да се развиват взаимно. Знаейки, че много от топ школите на България в този период тренират на изкуствени терени, съм убеден, че децата ни са привилегировани да използват добрите условия на естествената трева. Разбира се, че в зимните месеци сме затруднени, когато терените не са в толкова добро състояние, но всички знаем какво ще реши проблемите ни. Както всички треньори от школата са убедени, така и аз съм на мнение, че е необходим изкуствен терен със стандартни размери. Имаме уверението от ръководните фактори, че се работи усилено в тази насока и се надявам, че скоро ще има решение на този ни проблем. Това случи ли се, нито аз, нито треньорите ще имаме каквото и да е оправдание за реализирането на целите ни, а именно изграждането на качествени футболисти.
– Какви са целите оттук нататък пред ДЮШ на „Пирин“?
– Като начало си поставям по-краткосрочни и изпълними цели. Искам децата и техните родители да са сигурни, че „Пирин“ е най-правилното място за тях. Трябва с работа да ги убедим, че текучеството на талантливи футболисти трябва да спре. Надявам се и всички най-талантливи деца в региона също да са убедени, че при нас е правилното място за тяхното кариерно развитие. В последните години знам за много деца, които прескачат „Пирин“ и отиват в много по-ниско ранкирани школи от нашата. Надявам се да дойде времето, в което отново за децата от нашия район ще бъде чест и привилегия да носят фланелката с орлето.
Страницата подготви
СТОЙЧО СТОИЦОВ