Парите от НЗОК ще бъдат достатъчни, ако няма разрешения за откриване на нови лечебни заведения
НЗОК планира лимити от 346 млн. лв. месечно за болниците до края на годината, както и разделянето на някои от клиничните пътеки (КП) на четири нива на тежест. Предвижда и изнасянето на някои процедури в самостоятелни дейности в ИМП. Как ще се отрази това на системата пред clinica.bg коментира д-р Петър Филибев, директор на МБАЛ „Иван Скeндеров“ -Гоце Делчев.
– Д-р Филибев, дефицитът на лекари и медицински сестри е повсеместен. Как стои този въпрос в МБАЛ „Иван Скендеров“ – Гоце Делчев?
– Имаме свободни места в кардиологичното отделениe, реанимацията, хирургията както за лекари, така и за медицински сестри. Пускаме непрекъснато обяви, надяваме се да дойдат кандидати. По-голямата част от колегите са на над 50-годишна възраст. Идеята е да подготвим кадри за момента, в който те се пенсионират и не биха искали да работят повече.
– Казвате „да подготвим кадри“, как, вероятно имате облекчения, социални придобивки за новопостъпващите?
– Имаме две млади лекарки, които в момента специализират. Когато нямаме специалността, която те правят, сключваме тристранен договор с друго акредитирано лечебно заведение за обучението им. Изплащаме съответно заплатите, които са около 2600 лева основна, отделно се начисляват дежурства, работа в почивни дни, извънреден труд. Не ми е известно в област Благоевград, в която и да е болница, да има по-ниски заплати.
– Има обаче един интересен факт. Болници, като УМБАЛ „Дева Мария“ в Бургас и МБАЛ – Габрово предлагат заплати по 5000 лева за специализанти, но интерес няма. Как да си го обясним?
– От една страна, един млад лекар в една болница извън университетските градове веднага ще получи пациенти и ще бъде натоварен с реална работа, която ще го подготви много в специалността. От друга, в голяма университетска болница при условие, че имаш близки, които да ти помагат, човек ще се научи на поиновативна работа. Това обаче е само при условие, че имаш близо до себе си професори, за да се развиваш и вървиш напред. В България нещата стоят така. Ако нямаш възможности за такава болница, по-добрият вариант е в по-малка, където работата в реалната практика ще е много добър учител. Това е моят опит от собствената ми специализация, както и от тази на мои познати. Ако нямаш симпатията на някой професор, няма как да се развиваш в голямото лечебно заведение. Стигаш до едно ниво и спираш. Младите хора обаче искат да живеят в по-голям град с повече възможности за развлечения. Вероятно това е и едно от водещите неща в желанията и изборите им. В нашата болница, макар и общинска, тя е голяма и реанимацията ни е на много високо ниво, както и кардиологичното и травматологичното отделения. Смятам, че при нас има неща, които един човек ще научи по-бързо, отколкото в една голяма университетска болница. И това е така, защото ще бъде в реална среда, в която колегите много ще му помагат. При нас няма нужда да имаш познати и някой да се обажда на директора, а той на началника на отделението за свой човек. Тук, при нас, лекарите предават всички знания и умения на младите хора. При нас има и такива, които са работили по десет и повече години във Франция и Германия, но са се върнали. По време на отпуските те отново отиват там по покана на лечебните заведения, в които са били. Тези хора дават изкючително висок професионален опит на специализантите.
– Сякаш е излишно да Ви питам дали сте изпълнили заплатите по отминалия вече КТД?
– О, отдавна ги изпълнихме, още след приемането му. Основната заплата на началник отделение е 3600 лева, лекар със специалност – 2500, медицинските сестри са с 1850 лева.
– Преди лятната си ваканция депутатите приеха промени в Закона за здравното осигуряване, според които ще се въведат конкретни финансови стойности за всяко лечебно заведение в индивидуалните му договори с НЗОК. Какво ще се случи с областните болници, какво ще последва от промяната?
– Аз лично не очаквам сътресения. РЗОК – Благоевград често прави внезапни проверки. Напоследък идват проверяващи по два пъти в месеца. До момента не са констатирани сериозни нарушения при нас. Имало е някакви съвсем дребни технически неща, които веднага сме отстранявали. Който не работи, той не греши.
– Как ще се контролира болничната система, как ще се издържа? Не е ли задължително липсата на лимити да бъде свързано с цялостна реформа?
– Цялостна реформа чакаме от много години, но тя така не се и случва. Вероятно няма и да се случи. Ние сме общинска болница. Вече две години искаме поне малко да бъдат увеличени леглата ни, защото необходимост за населението има. Решение обаче все още няма. В същото време в страната обаче има много частни болници, появяват се все нови и нови. Сякаш има неглижиране към нашите, общинските, та дари и тези, които се развиват и искат да се развиват. За пример ще посоча, че имаме отделение само с пет легла, за повече все още нямаме разрешение. В същото време за същото това отделение трябва да имаме четирима лекари. Ние изпълняваме изискването и имаме четирима лекари, които лекуват пет човека. Повече лежащо болни нямаме право да приемаме. Като изключим местната власт, сякаш никой друг не се интересува от общинските болници. Поне при нас е така. Само ще отбележа, че точно заради съществуването все още на такива лечебни заведения хората в провинцията все още имат медицинска помощ на разположение. Ако всички ние затворим, населените места тук ще се обезлюдят. Няма да има туризъм, няма да има нищо. И ако не ни обръщат внимание, това може да се случи в скоро време. Наистина, заради труднодостъпните райони имаме финансова подкрепа и от НЗОК, но ни трябва и малко подкрепа от МЗ, защото нямаме административна тежест да реализираме неща, които са в полза на населението и здравеопазването в общините.
– В трите законопроекта, внесени малко преди лятната ваканция, депутатите залагат глоби от 15 000 лв. за първо нарушение и 30 000 лв. за повторно за директорите на лечебните заведения, които не спазват новите изисквания по отношение на заплащането на младите лекари. Какво е решението, ако не можете да ги изпълните?
– Както вече казах, при нас не е така, защото спазване изискванията. Брутално е на лекар да се дават 1200 лева, каквито данни бяха изнесени от младите колеги неотдавна. Трябва да има санкции за тези, които нарушават изискванията по отношение на специализантите. Ще се върна в годините назад, когато аз специализирах. Тогава плащахме, за да специализираме и не получавахме заплати. Времената обаче се променят. Сега младите хора са по-активни. Тогава ситуацията беше друга, но въпреки трудностите, се справяхме – специализирахме, но работехме и на още едно място. Сега колегите искат всичко да се случи по-добре и изведнъж. Просто нямат търпение да се борят, но вярно е, че и нямат ли условия, няма как да бъдат задържани.
– Според Вас, вдигането на здравната вноска може ли да реши какъвто и да било въпрос? Нужно ли е постоянно, в една нереформирана система, да се наливат милиарди за издръжката на болниците?
– Това трябва да реши законодателят. Всички виждаме как постъпват и стоките, и услугите. Според мен трябва да се случи.
– Какво решение, според Вас, трябва да се вземе предвид дефицита, очертаващ се в бюджета на НЗОК?
– Не съм запознат в детайли, но така или иначе, всичко, което е изработено, се заплаща. За момента нямаме проблеми. Има хора, избрани да решават тези неща. Ние, управителите на болници, можем да решаваме проблемите, които зависят от нас.
– Неотдавна проф. Мавров заяви, че се очаква лимит от 346 млн. месечно, какво значи това за болниците?
– Според мен тези пари от НЗОК ще бъдат достатъчни, ако няма решения за откриването на нови болници.
– Как гледате на идеята за КП с 4 нива на тежест?
– Не съм запознат в детайли.
– Смятате ли, че изнасянето на някои процедури в самостоятелни дейности в ИМП е добър ход?
– Това е добър ход. Някои хирургични дейности биха могли да се правят и в извънболничната помощ. Има обаче процедури, които изискват анестезия, където е под въпрос, доколко е уместно е тя да се прави в амбулаторни условия. Такива обаче, които са в рамките на един-два часа, са напълно възможни.
– Обмисля се някои дейности от КП за палиативни грижи и рехабилитация да се правят в отделения с първо ниво на компетентност, ще има ли интерес от общинските болници към тях?
– Определено има необходимост от палиативни грижи особено за пациентите с онкологични заболявания. Те изискват дългосрочно наблюдение, а клинична пътека за такова нещо няма. Тази хора, както и техните близки, ще се чувстват много по-добре, ще са по-спокойни, ако са в болнична среда с възможност за по-продължително лечение.
