План квадратната мрежа при с. Покровник с откритите в единия край църква, римска вила и баня
На разкопките при Дяково по трасето на АМ "Струма"
Миналата година край Покровник
Белчин бани
Затишие пред буря или всяко чудо за три дни е тишината, настъпила по темата за разкопките край благоевградското село Покровник след сесията на ОбС – Благоевград миналия петък. Ако изключим острата реакция на общинския съветник Илко Стоянов и протеста му с напускане на ОбС заради отказа на местния парламент да чуе становището на благоевградчани, най-бурно дебатираната тема допреди няколко дни изчезна от дневния ред и всички – и протестиращи, и политици, странно млъкнаха, сякаш изчерпани в усилията си да спорят, вместо да търсят общо решение.
В очакване правителството на Б. Борисов да реши дали и как ще сложи точка на конфликтната ситуация потърсихме за коментар директора на Регионалния исторически музей в Благоевград д-р Христина Цонева. Конкретният повод за срещата ни бе, че в събота за първи път музеят показа в изложба находки от проучванията на три големи обекта, разкрити по трасето на АМ „Струма“ край селата Покровник, Мощанец и Дамяница.
Хр. Цонева е от Благоевград. Завършила е „История“ в Софийския университет, а докторантурата си по класическа археология прави във Виенския университет. Още в началото тя изрично отбелязва, че като гражданин, археолог и директор на музея е убедена, че най-важното е разкопките да се запазят, без значение какъв начин ще сe избере за това.
– Г-жо Цонева, целесъобразността на избраното трасе за магистрала „Струма“ в района на Покровник и причините то да мине през терен, за който се е знаело от десетилетия, че има археологически обекти, е основният мотив за създалото сe и впоследствие ескалирало напрежение. Защо вие, археолозите от РИМ, не сте реагирали за промяна на трасето още когато то е обсъждано и уточнено?
– Трасето на АМ „Струма“ в този участък има няколко проекта, като „червен“, „зелен“, „кафяв, „жълт“ и т.н. Трасето, което е избрано, е най-целесъобразно – като се имат предвид обсъжданията още през 2008 г. Тук няма плодородни земи, вододайни зони, минерални извори и т.н. Има археология, но с отпускането на средства за проучване се подпомага и проучването на археологически обекти в България. Отпуснатите средства се равняват на вековно проучване. При ежегодно финансиране от 30 000 лв. за сто години може да бъде проучено това, което сега е разкрито за две години при отпуснатите 3 млн. Ако си припомните публикации по темата отпреди 10 години, ще видите, че споровете и дебатите тогава по въпроса за трасето на АМ „Струма“ са били не по-малко разгорещени от сега.
Ще си позволя да цитирам може би забравени становища на депутати от тогава, които са защитавали точно това трасе, по което сега минава магистралата при Покровник. Ясен Попвасилев, народен представител тогава от СДС, подчертава например, че „… ако действително магистралата бъде изградена по левия бряг на р. Струма, тя ще засегне вододайната зона, защото според този проект тя минава над кладенците. Години наред в града е имало воден режим. Сега тези кладенци подават 500 литра в секунда и осигуряват животворната течност за жителите му. Има опасност от замърсяване на подпочвените води, а оттам и възникването на сериозен проблем със самото качество на водата. Друг не по-малко маловажен въпрос е, че никой не е правил оценка на икономическите щети, които би нанесло това трасе както на отделни граждани, така и на целия стопански живот в града. Има хора, които изобщо не са били уведомени за него и вече са проектирали строителство в собствените си терени. В момента в града тече подписка срещу това решение. Аз лично не мога да го определя по никакъв друг начин, освен като поредното безумие“, казва Я. Попвасилев по отношение на първоначалния вариант за трасето на магистралата.
Борис Ячев, който по това време е депутат от БНС, също е бил против т.нар. „кафяв вариант“, по който трасето се планирало там, където сега протестиращите настояват да се премести. Ето какво казва Ячев по темата преди 10 г.:
„С връщането на т.нар. кафяв вариант се засягат интересите на много граждани от района. Това са най-плодородните земи, където вече има създадени овощни градини и оранжерии. Част от хората дори са кандидатствали и спечелили европейски проекти. Има и случаи, при които парите вече са усвоени. Изборът на това трасе е страхотен удар както за тези хора, така и за развитието на общината като цяло. Той ще спре възможността да се развие балнеоложкият и СПА туризъм в района, тъй като магистралата би трябвало да мине върху най-големите минерални извори по поречието на реката. Най-странното в цялата работа е, че никой не е виждал това решение и никой не е дал логично обяснение за избора. Смятам, че грешката трябва да бъде поправена“, категоричен е Б. Ячев, който и сега е депутат, но от друг район.
Така че да не забравяме, че и преди 10 години гражданите на Благоевград са протестирали във връзка с трасето на магистралата, а дебатите и тогава са били твърде разгорещени.
– Краткото време от едва 9 месеца, в което се правят разкопките при Покровник, породиха коментари, че е невъзможно за толкова къс период те да се извършат качествено, така ли е?
– Тези археологически проучвания са спасителни, а при такива всичко зависи от добрата организация на ръководителя. Специалистите от НАИМ на БАН имат отговорната и тежка задача да извършат археологическо проучване в този обем, като за целта работят с голям екип от 30 археолози. Отговорностите са разпределени, така че да може да се покрие максимално добре цялата площ, която се проучва.
– Има доста снимки, направени от въздуха, и обектът изглежда наистина внушителен. Колко ценни всъщност са разкритите артефакти и от каква значимост са те – световна, национална, местна?
– Предварително искам да уточня, че трябва да се направи разлика между археологическите разкрития и план квадратната мрежа, която е положена на площта, определена за археологическо проучване. Тази план квадратна мрежа се поставя за геодезично заснемане на археологическия обект, така че той максимално точно да се нанесе на картата на района. Това не са зидове. Не трябва да се бъркат хората, които гледат снимки, направени от въздуха, че тези квадрати са отделни помещения или че са отделни сгради. Не, няма нищо подобно. Това са квадрати, които по методика се полагат от археолозите, за да може точно да се знае в кой квадрат какво е открито и да се знаят точните му координати. Като дълбочина и разположение в хоризонталната мрежа.
– Част от находките вече са в РИМ, последните данни бяха, че са около 1200, взе пак този внушителен брой не говори ли, че този обект е изключително ценен?
– Това е изключително голямо количество. Ако вземем предвид, че говорим за разкопки, които, ако бяха планови и се проучваха системно всяка година, щяхме да го придобием за един човешки живот – за 50-60 години, може би век. Но ние ги придобиваме в рамките на две календарни години, при това не само от обекта в Покровник, но и от тези при Мощанец и Дамяница. От миналата година досега над 10 000 е приблизителният брой движими културни ценности, постъпили в РИМ – Благоевград. Това създава до известна степен проблем за нас в посока на съхраняването им, но сме отговорни към опазването им и се налага да направим всичко, което е по силите ни, за правилното им съхранение. Надявам се в бъдеще да имаме и по-добри условия за опазване на придобитите ценности.
– Ако разкритото селище наистина е Скаптопара, това би било наистина много важно за историята на Благоевград, доколко обаче това наистина е вероятно? Задавам този въпрос, защото и ръководителят на разкопките доц. Здравко Димитров не е категоричен и го коментира с много условности. Има ли вероятност и да не е Скаптопара?
– По отношение на Скаптопара има изказани редица хипотези и мнения в миналото. На база на изследвания колегите археолози от музея, които са най-добре запознати с археологическите обекти на територията на община Благоевград, може да се каже, че имаме редица предположения като вероятни места, на които би могла да се намира някогашната Скаптопара. Едно от предположенията е за местността Талки андък, това е между Дъбрава и Рилци. Някога село Рилци се е казвало Хисарлъка, а близо до него се е намирало Асарлъшкото градище, което всъщност е антично укрепено селище с площ от 1500 кв.м. Имаме редица доказателства в посока на това, че там наистина има антично селище, което е регистрирано и при археологическите обхождания по време на експедиция „Скаптопара“, но то не е проучвано досега заради липса на средства, а какви изненади може до ни поднесе това селище, за съжаление не можем да кажем. Това предположение е от 80-те години на миналия век и е изказано от Димка Стоянова-Серафимова – първия директор на Окръжния тогава исторически музей.
По-късно различно предположение изказва Илия Йовков, също бивш директор на музея в Благоевград, и Борис Цветков, които смятат, че Скаптопара се намира в подножието на рида Баларбаши към Орлинова махала, съвсем близо до минералните извори на Владишкото. Не трябва да забравяме, че податките, които имаме в Скаптопаренския надпис, ни насочват най-вече към това, че Скаптопара се е намирала в близост до топли минерални извори, около които са били изградени бани и те са се ползвали с лечебна цел, не само за удоволствие, тъй като водата била изключително лековита.
– Да разбирам ли, че близостта на разкопките край Покровник до р. Струма по-скоро говори, че е разкрито друго поселение?
– Напълно е възможно, макар че в близост до обекта на доц. д-р Здравко Димитров също има минерални извори, тези, които са близо до „Метро“. Въпросът е, че около Благоевград имаме на доста места такива извори и те не могат да бъдат основен белег. Това, което е отбелязано в надписа, е, че селището се намира в най-хубавите земи на Пауталия и е с хубав изглед към планината и към полето. Никъде не е посочено, че има изглед към реката или че е близо до р. Струма. Коментирали сме с колеги археолози, че реката е сериозен признак, който не може да не бъде отразен в един официален документ като този надпис. Освен това селището е било едно от най-привлекателните на територията на Пауталия, а явно такива е имало повече.
– Какво може да се очаква още при евентуално продължаване на разкопките край Покровник и Зелен дол?
– В съседство на римската вила, която е разкрита, може да има и друга такава по-голяма сграда. Разкритото селище не е град, а римско село, дори и да се окаже, че това е Скаптопара. Това означава, че не може да се очаква да се открият форуми, амфитеатри, стадиони, представителни сгради от римската епоха. Нямаме архитектура с изключителна каменно-пластична украса или мозайки, стенописи и т.н. Имаме обикновено селище, от което е разкрита римска вила с верижни помещения и допълнителни постройки. Вероятно периферия на селище. Освен разкритите досега църква, гробница и стопански постройки, има вероятност да се открие и римски храм, но като цяло ситуацията и в останалата част на селището ще е повторяема. Това най-вероятно ще определи и паметника като културна ценност с местно значение.
– Според Вас възможно ли е ръководителят на обекта доц. Димитров да е притиснат да промени мнението си за значимостта на разкритото от екипа му? Задавам този въпрос заради коментарите, които се чуха, че в началото е казал, че те са с голяма стойност, после се отметнал, че не са чак толкова ценни.
– Не, според мен най-вероятно става въпрос за емоцията на археолога при организирането на археологически проучвания от такъв мащаб. Както споменах вече, това, което сега е разкрито за 2 години, при едни системни разкопки се равнява на 50-60 и повече години. Т.е. на цялата кариера на един археолог. Фактът, че той „на длан“ може да види проучванията си, и то за такъв кратък период от 2 г., е коментирано от него най-вероятно чисто емоционално като значително откритие или значително по своите мащаби проучване, което реално няма нищо общо с определянето на археологическите открития като значимост – т.е. дали са от местно, национално или от световно. Много неща се изговориха, че находките край Покровник са от национално или световно значение, но фактите са други, ние говорим за археологически обект от местно значение. Определено и ръководителят на обекта доц. Здр. Димитров би се съгласил с това становище. За съжаление нямаме разкрито световно, нямаме дори национално богатство край Покровник, както им се иска на някои хора, непознаващи системата за квалифициране на обектите в България. За да съм максимално ясна, ще посоча, че само 7 недвижими културни ценности в България са обявени за световно наследство и са вписани в списъците на ЮНЕСКО: Рилският манастир, Мадарският конник, Несебър, Свещарската гробница, Боянската църква, Казанлъшката гробница и Ивановските скални манастири.
– Какво е становището Ви, кой е най-добрият вариант за запазване на разкопките и продължаване на строителството на АМ „Струма“?
– С риск да избягам от този въпрос, мисля, че за нас като специалисти той трябва да се зададе по друг начин. Въпросът доста се политизира и без да се опитвам да избягам от него, за мен той стои по следния начин: „Какво би се случило с археологическите разкопки, след като решим дали те ще се съхранят на място, или встрани от магистралата?“. Защото по-важно е оттук насетне те да бъдат опазвани и ние като отговорни за това ще следим дали ще се реализира това опазване в следващите години. За него ще са нужни средства. От това до каква степен те ще се включат в културната политика на община Благоевград вече зависи дали ще се превърнат в атракция, но за нас е важно те да бъдат опазени.
– Вилата, открита преди няколко години край с. Дренково, в момента не е в приветлив за туристите вид…
– Това е отговорност преди всичко на местната власт. Ние с каквото можем, съдействаме. Тази година от Националното сдружение на общините се свързаха с нас, че имат желание да поддържат вида на археологическия обект и тъй като той не е допроучен, трябва да се подходи внимателно към почистването му, затова ще им съдействаме да го направим съвместно.
– Да разбирам, че общинските съветници ще трябва да приемат дългосрочна стратегия, свързана с археологията, и да се води една последователна политика за поддържане и разкриване на културните и исторически ценности?
– Това би било чудесно, ако може да се направи. Община Благоевград е с изключително голямо богатство по отношение на археологията и това досега не е показвано. Ако има стратегия в тази посока, тя ще даде позитивите си, ако не веднага, то в бъдеще. Казвам го, защото на територията на община Благоевград имаме регистрирани 160 археологически обекта, като при поетапното им проучване може би след 50-60 години ще имаме какво да покажем и да привличаме туристи. На този етап са проучвани единствено обектите в Дренково, Зелен дол, крепостта при Долно Церово, която може също да бъде допроучена и да се включи като туристическа дестинация, и туристическа пътека от община Благоевград. Ако имаме гарантирано финансиране, може да се помисли и за такива обекти, които предизвикват внимание като този по трасето на пътя за гробищния парк в с. Изгрев, заради който спря ремонтът му, тъй като не бе регистриран на археологическата ни карта.
– И последно, отговорете на въпроса на протестиращите кой от Регионалния исторически музей е сложил подписа си и с това е дал „зелена светлина“ трасето да мине през археологически обект?
– От изговорено през последните две седмици от протестиращите е очевидно, че има непознаване на процедурите по строителството на АМ „Струма“. Няма и не съществува документ, който да е подписван от когото и да било в РИМ – Благоевград, тъй като всички съгласувателни процедури водят до цялостно археологическо проучване на трасето. Инвеститорът, в този случай АПИ, е задължен да извърши археологическо обхождане на определеното трасе, което е извършено от НАИМ при БАН. Освен това задължително се нанасят и известните и регистрирани обекти от археологическата карта на България, какъвто е и обектът при с. Покровник, регистриран през 1973 г. и пререгистриран по време на експедиция „Скаптопара“ – финансирана от община Благоевград. Фактът, че в момента трасето се проучва и има договор между АПИ и НАИМ при БАН за археологическо проучване на обекта и изчерпване на културния пласт, е също доказателство за предвидените средства от страна на АПИ за финансиране на археологията по трасето. Т.е. АПИ изпълнява задълженията си като инвеститор, съгласно Закона за културно наследство, след като е информирана за обектите по трасето. Пак ще повторя, че това не е обект, за който строителите не са знаели и сега машините са попаднали на него.
Разговаря
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Я да каже директорката, как хем е в болнични, хем е на разкопки. Да каже още защо няма публикувани снимки от нощта на музеите, никъде не видяхме снимки на находките…. Много шум, за нищо