Децата да бъдат затворени по 12 часа /от 9 сутринта до 21 часа вечерта/ в комплекси – детски градини и училища, за да учат, да се възпитават и социализират. Това предложи директорът на училището в село Рибново Манчо Джуркин по време на дискусия за образованието в Благоевград.
На срещата присъстваха министърът на образованието Красимир Вълчев, председателят на Комисията по образование в НС Милена Дамянова, народни представители, евродепутатът Асим Адемов, кметове на общини. Директори и учители от цялата област, представители на академичната общност начело с ректора на ЮЗУ проф. д-р Борислав Юруков, декани на факултети и заместник-декани изпълниха до краен предел зала „22 септември”, за да чуят какво ще им кажат управляващите за образованието. Срещата откри народният представител Даниела Савеклиева, която очерта развитието на образователната инфраструктура в различните населени места и как европейската солидарност е допринесла за това. Милена Дамянова акцентира на политиките в сферата на образованието, милионите, насочени към сектора по различни европейски програми. След като се изказа и министърът на образованието думата бе дадена на учителите. В дух на приповдигнатост и задоволство от постигнатите резултати и успехи на българското образование, както всъщност и започна срещата, присъстващите изразиха удовлетвореността си от работата на Министерството на образованието и управляващата партия. Така например учителка по български език, седяща на първия ред, извади лист с предварително написаната си реч и започна да чете благодарствени слова към министъра на образованието, отдадеността му, ангажираността към държавните политики в сферата. Прочувствените благодарности очевидно посмутиха Д. Савеклиева и тя поясни, че не са дошли да ги хвалят, а да чуят проблемите на директорите и учителите. Тя призова изказванията да са в тази насока, но в залата настана пълна тишина.
Паузата бе използвана от кмета на Благоевград д-р Атанас Камбитов. „Кмет, не кмет, ректор, директор всички ни вълнуват парите”, започна градоначалникът и попита министъра дали ще бъдат отпуснати средства от републиканския бюджет за достроявания, пристроявания и изграждане на нови класни стаи за преминаването на едносменен режим. Красимир Вълчев призна, че едносменният режим има своите предимства и е политика на МОН, но първоначално поставения срок – 2021 г., е нереалистичен, затова условно е приет нов срок от 10 години за преминаване на едносменен режим. „Надявам се да имаме възможност да осигурим целеви средства. Това преминаване на едносменен режим трябва да се ангажира с три мерки: промяна в приема, доизграждане и построяване на нови училища“, каза министърът, а Д. Савеклиева отново прикани присъстващите да споделят тревоги и проблеми.
Пред микрофона застана директорът на училището в Рибново Манчо Джуркин.
„Да си кажа честно, тема на диалога „Европа в нашия дом“ малко ме стресира. Европа си е Европа, но за мен тя започва от моето училище и село Рибново. Не виждате ли, че няма кого да учим, или че учим неграмотни хора. Повечето от децата идват от малцинствата. Какво правим там, където образованието не е приоритет? Да, направихте стълбове за финансиране, но някъде нещата не опират до пари. Механизмът /б.р. за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици/ е прекрасен, но ние връщаме ученици и само толкова. Оттам нататък нищо не става“, започна емоционалното си изказване Манчо Джуркин и сподели, че половината от казаното на срещата щяло да бъде представено като фалшива новина. Той подчерта, че нещата трябва да се диференцират, тъй като имало общности, които не зачитат образованието и не смятат, че то е приоритет. По думите му в момента имало две Българии – една с грамотни родители и деца, искащи да учат, и друга – с нежелаещи да учат и неинтересуващи се от образованието родители.
„Мога да кажа, че образованието не е приоритет за родителите в нашето село. Знаете ли какви усилия ни коства това? Децата наистина трябва да са затворени, за да учат. Да не говорим, че вече създадохме едно-две неграмотни поколения, а неграмотните родители произвеждат неграмотни деца“, категоричен бе ръководителят на училището в Рибново и предложи да бъдат създадени комплекси за децата от детската градина до 12 клас. М. Джуркин се обърна специално към народните представители и поиска да бъде регламентирано със закон освен механизма децата да стоят в училище, респективно в комплексите, от 9 сутринта до 21 часа вечерта и там да се възпитават, социализират, обучават.
Именно възпитанието бе следващият повдигнат проблем от педагога, определил се като учител от старото поколение. Той попита в прав текст: „Какво правим с джендър идеологията? Не може цялата държава да бъде вдигната на крак заради определянето на пола, или това, последното, за родител номер едно и родител номер две. Трябва да има ясни приоритети. Ние сме народ със семейни ценности. Да, благодаря на Европа, че ни дава от нейните ценности, но и ние има какво да й дадем”, категоричен бе школският шеф, а думите му предизвикаха аплодисменти в залата. В заключение М. Джуркин подчерта, че в условията на дигитализация, развиващите се технологии, когато „мишката изяде книжката“, правилният начин е учителят да бъде модератор и да влезе в света на детето, а не обратното.
Министърът на образованието изслуша внимателно казаното от директора и след стихването на овациите се обърна към М. Джуркин с думите:” Благодаря Ви, че толкова изразително описахте нещата, и аз се опитвам, но не ми се отдава”, заяви той.
Красимир Вълчев изтъкна, че няма как децата да бъдат затворени в училище. Според него формулата за успех е заложена в четири основни неща: ранното предучилищно обхващане, мотивирани учители, които са най-важният фактор в целия процес, подкрепата за всяко дете със съответните ресурси, за да усвои то ключовите компетентности и съвместна работа на институциите за задължаване на родители за осигуряване право на образование. „Когато отношението на родителя към образованието липсва, учителят го замества. Вие сте в много от случаите заместник-родители, подкрепени от общинските служители и социалните работници. Основното сте вие! Ако нямате подкрепа, сигнализирайте. Имаме политическа подкрепа и всеки пък, когато се получи сигнал, можем отгоре надолу да активираме съответната институция”, изрази увереност Красимир Вълчев и подчерта, че няма друга рецепта освен многочасова работа. „Едно училище е успяло, защото до 8-9 часа вечерта му светят лампите, сигурно и при вас е така“, каза още по повод изложеното от М. Джуркин министърът. Той бе категоричен, че в българската образователна система няма и не трябва да има джендър идеология. В Германия Бундестагът е взел решение за определянето на пола освен мъж, жена да има и друго, което според министъра е на базата на освидетелствано медицинско състояние. „Затова вероятно го има и в нашата анкета, но никой не го е превеждал, реагирали сме на всички опити и имаме относителен консенсус за това”, обясни той. Едно от нещата, направили най-голямо впечатление на присъстващите педагози, бе коментарът на министъра по повод това учителите да са модератори.
“За да бъдете модератори, не трябва Регионалното управление да идва да ви проверява дали сте спазили тематичното разпределние“, заяви министърът и думите му бяха посрещнати с възгласи „браво“ и ръкопляскания, след което Кр. Вълчев посъветва учителите да продължават така и да работят повече.
Директорът на Обединеното училище в село Корница, община Гоце Делчев, Юсеин Бялк попита дали не е било грешка, че се създадоха тези обединени училища, след като родители и ученици се притесняват и плашат от т.нар. приравнителни изпити след общообразователната подготовка в първи гимназиален етап /след 10 клас/. Възможността основни училища /ОУ/ да бъдат преобразувани в обединени /ОбУ/ бе заложено в новия закон за предучилищното и училищното образование. Първите обединени училища, имащи право да обучават ученици до 10 клас, бяха разкрити през учебната 2017/2018 г. и оттогава техните плюсове и минуси са широко обсъждани, особено преди утвърждаването на държавния план-прием. Новият вид училища /общо 10 в областта, от които 8 реализиращи прием след 7 клас/ бяха създадени с цел да бъдат задържани в класните стаи повече младежи и девойки от малките населени места и деца най-вече от социално уязвимите групи, да не напускат училище след завършено основно образование. Факт е обаче, че много от ОбУ изпитват трудности с реализирането на план-приема и утежняват и без друго отрицателния баланс на кандидат-гимназистите спрямо предложените на областно ниво паралелки в 8 клас. Обединените училища не привличат кандидат-гимназисти от други населени места и затова сформират маломерни паралелки, включително и с по 8 деца в 8 клас. Това ги поставя пред сериозно финансово предизвикателство и те трудно „свързват двата края“, разчитайки само на делегирания си бюджет. Във връзка с това Юсеин Бялк посочи, че маломерните паралелки в обединените училища стават все повече, учителите не вземат ДМС /допълнително материално стимулиране /, а постигането на 20% -то увеличение на заплатите е почти невъзможно“. Искаме да имаме яснота дали да разформираме паралелки или от обединени отново да станем основни училища“, настоя за отговор директорът на ОбУ „Св. Паисий Хилендарски” в Корница. Министърът на образованието поиска да узнае намалели ли са учениците спрямо миналата година и по какъв профил е избрало училището да обучава гимназистите до 10 клас. „Не, не е добре обединените училища да стават пак основни“, каза Красимир Вълчев. Отношение по темата взе и началникът на РУО Ивайло Златанов. Той определи ситуацията като проблемна и подчерта, че с общи усилия на учениците ще бъде осигурена възможност да продължат образованието си във втора гимназиална степен /11,12 клас /в гимназии с традиции, но не и там, където Вие си мислите или искате“, обърна се към директора началникът на РУО.
Директорът на Земеделската професионална гимназия в Сандански Емил Терзийски повдигна темата за първи и втори гимназиален етап. Той сподели притесненията си, че според казаното от Евгения Костадинова /директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование” в МОН/ в дипломите за средно образование ще влизат оценките само от 11 и 12 клас. „Аз и колегите ми сме много притеснени. Ако това отговаря на истината, означава, че ще се обезсили обучението в 8, 9, 10 клас и ще доведе до хаос при завършването на първи гимназиален етап“, прогнозира Емил Терзийски. Председателят на Комисията по образование в НС Милена Дамянова коментира, че няма как в дипломите да влизат оценките само от 11 и 12 клас, но иначе не е запозната с изявлението на Евгения Костадинова. По отношение на движението на ученици между двете гимназиални степени М. Дамянова, която всъщност е в основата на новия закон, бе на мнение, че движението означавало, че системата е проходима. По думите й нямало как да се стигне до масово местене от училище в училище, а просто се давал шанс на гимназисти да преосмислят първоначалния си избор на профил или професия. В разговора се включи и председателят на СБУ – Благоевград Бонка Ичкова, която е учител в НХГ. Тя припомни, че настоящите деветокласници са първи випуск, които след една година ще завършат първи гимназиален етап. Затова и много родители питали какво ще се случи след това, как точно ще става профилирането, кои оценки ще влизат в дипломите. Заради липсата на нормативна база учителите обаче не знаели какво да отговорят на разтревожените родители. „Поемаме ангажимента с министър Вълчев, че в най-кратък срок ще проверим дали и къде има пропуски в наредбите“, обеща М. Дамянова, а министърът съобщи, че в най-скоро време ще има среща с ректорите на университетите, които при всички случаи трябвало да променят системите си за прием спрямо избраните профилиращи предмети и подготовката на учениците.
По време на срещата, продължила 2 часа, Красимир Вълчев говори и за това колко е важно професионалното образование, за приоритетните професионални направления с голям недостиг на кадри, за обучението не само чрез информационните технологии, а и по ИТ, за увеличението на учителските заплати и нуждата от млади педагози.
„Най-голямата модернизация в образованието е учителят да се чувства свободен, да проявява креативност, да провокира интереса на децата, а не да препуска през учебника“, изтъкна просветният министър.
Впечатление направи, че в залата присъстваха много представители на предучилищното образование, в това число и директорките на почти всички детски градини в Благоевград. Дали защото не срещат проблеми и трудности в работата си, но никой от тях не се изказа.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Директорът на училището в Рибново Манчо Джуркин
Министърът на образованието с директорите на НПГ Мария Георгиева и на училището в Брезница Николай Джингаров
Над 350 учители, директори, представители на академичната общност изпълниха залата до краен предел
Милена Дамянова с кмета Камбитов, Д. Савеклиева и Красимир Вълчев
Депутати, кметове, министърът на образованието тръгнаха за срещата от офиса на ГЕРБ
