Зам. директорът на 3 ОУ В. Чолаков напусна залата, след като не получи отговор на въпроса по колко ромчета има в другите училища
Близост на местоработата на родителите на кандидат-първолаците до съответното училище да бъде допълнителен критерий при приема в 1 клас бе едно от предложенията, обсъждани по време на среща между директорите на училищата и представители на община Благоевград, начело със зам. кмета по образованието и бизнес развитието Боряна Шалявска.
Както „Струма” писа, на срещата в четвъртък бе предложено ново райониране за приема в първи клас. След влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищно образование през 2016 г. общините с повече от едно училище на териториите си трябваше да разработят системи за прием в 1 клас. При въпросния документ/регламент, утвърждаван от Общинския съвет, кандидат- първолаците са обособени в 4 групи. В първата – носеща най-много – 100 точки, при класирането, попадат бъдещите ученици, живеещи в района на училището повече от 3 години. Във втора група са деца с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището повече от 1 година, но постоянният/настоящият им адрес е променен в периода през последните от 1 до 3 години преди подаване на заявлението – 80 т. Следва трета група, касаещи случаите с промяна на адреса през последната една година преди кандидатстването. Най-малко – 40 точки, получават кандидат-ученици, живеещи извън район на училището, за което кандидатстват. Един от най-съществените акценти в системата за прием, разработена от екипа на тогавашния кмет на Благоевград Ат. Камбитов и прилагана вече 8 години, е, че 6 от общо 10 училища, реализиращи прием в 1 клас, са с общи райони. Не без значение е и фактът, че през последните години квартал „Освобождение“, намиращ се в района на 1 УК на Югозападния университет, се разраства с бързи темпове. В тази жилищна зона няма училище, а кандидат- първолаците не попадат в първа група никъде.
Обект на множество коментари е и разпределението на ромските ученици. Този въпрос неизменно присъства в дневния ред на проведените от 2016 г. досега множество срещи, но решение така и не е намерено. Най-близкостоящи до Предел махала са 11 ОУ, 8 СУ, СУИЧЕ и 9 ОУ и по тази причина улиците „Лале“, „Липа“, „Предел”… са включвани в районите на тези 4 училища. Междувременно за учебната 2018/19 г. от сегрегираното по това време 9 ОУ обявиха, че няма да приемат повече ромчета, и не сформираха паралелка в 1 клас. Тогава директорката Василка Величкова заяви, че чрез смяна на адресните регистрации първокласници, живеещи в квартал „Ален мак“, биват записвани в други училища, а към 9 ОУ се насочват само ромчета. Заради действията си директорката В. Величкова бе разследвана, наказана, осъдена от КЗД /Комисията за защита от дискриминация/. Сега за пръв път от 10 години в 9 ОУ успяха да сформират две паралелки в 1 клас, като отчитат 25% ръст на учениците.
А иначе всяка година приемът е свързан с напрежение, недоволни родители, жалби. Култова остава репликата, изречена от бившия директор на 2 ОУ Христо Манчев при една от срещите: „Ако ще не райониране, а парцелиране да направите, водещо е желанието на родителите къде да учат децата им“, заяви Хр. Манчев по повод разразилия се дебат коя улица и блок към кое училище да е.
По времето на Румен Томов като кмет тогавашният директор на 6 СУ Димитър Арабаджиев разработи и предложи нова система за прием. Последваха бурни дебати, като в крайна сметка системата не бе приета от Общинския съвет. Основното недоволство се дължеше на факта, че районирането бе направено въз основа на избирателните секции. Един от казусите бе, че родители, живеещи срещу 8 СУ, всъщност гласуват в 11 ОУ, и обратното.
Така остана да действа старата система, а проблемите продължиха. В 8 СУ два пъти се стигна до ситуации с решение на Общинския съвет да се разкрива допълнителна пета паралелка. От училищната комисия брояха и изчисляваха до месеци и дни кои от кандидатите са с по-голяма уседналост. За тази учебна година във 2 ОУ останаха 23-ма неприети първолаци, в 5 СУ резервите бяха 6, а в 7 СУ за 110 места бяха подадени 153 заявления.
Директори са категорични, че единственият начин да се сложи край на разиграващите се всяка година драми и саги е въвеждането на електронен прием, какъвто има в повечето големи общини…
С решаването на проблема се зае настоящият зам. кмет по образованието и бизнес развитието Боряна Шалявска. Първата стъпка бе направена през месец юни, на среща в Младежкия дом зам. кметът обясни, че за да се въведе електронен прием, трябва да се разработи нова система, за да се изчистят несъвършенствата на настоящата. Всичко това е свързано и с ново райониране, още повече че за последните 8 години Благоевград се е разраснал, появили са се нови улици, които не са включени към нито едно училище. Сериозен е и казусът с квартал „Освобождение“, където няма училище, а кандидат- първолаци, живеещи там, остават „под чертата“ при приема, защото не са в първа група, и съответно не получават максималния брой точки.
Впечатление направи, че служители от отдел „Образование“ дойдоха на срещата в четвъртък с табло с визуализация на районите. На присъстващите бяха раздадени и карти с прилежащите територии към всяко едно училище. Зам. кметът увери, че новото райониране стъпва на досегашното, но са описани и са вкарани поименно всички улици, влизащи в районите на училищата.
„Аз например не виждам тук да е посочено село Бело поле, което винаги досега е било в нашия район“, каза зам. директорът на 4 ОУ Руска Ищалова, а зам. кметът Б. Шалявска поясни, че това е работен вариант, като целта е училищните екипи да огледат внимателно картите, за да може, ако нещо е пропуснато или неточно, да се добави и коригира.
Мнението, изразено от Б. Шалявска, че новото райониране е като старото, не доведе до дискусия поне в залата, но на излизане директори споделиха, че намират разлики и прилежащите територии не са същите, както досега.
В хода на разговора Б. Шалявска нееднократно заяви, че системата за прием няма да ограничи родителите по никакъв начин. Всеки може да кандидатства за което иска училище, но целта е целият процес да бъде регламентиран и урегулиран, за да не се приемат първокласници по „втория начин“: „Кой на кого е близък или на кого се е обадил“, поясни зам. кметът.
Вземайки думата, директорът на 8 СУ Сергей Биров разказа за перипетиите през годините. За опита за вкарване на нова система, предложена от Д. Арабаджиев, и защо тя не е била приета.
„Темата за приема в 1 клас е комплексна и многопластова”, посочи С. Биров и допълни, че един от основните проблеми е свързан с разпределението на ромските деца.
„Това е сложен казус и ако някой има работеща формула, моля да я сподели. Как да обхванем децата, без да има струпване на едно място, но и да се съобразим с факти от рода на мотивация на децата и родителите им, придвижване на децата в други райони. Да не забравяме, че всичко трябва да бъде обмислено така, че да избегнем противоречия със закона, дискриминация, закрила на детето и т.н.”, коментира Б. Шалявска и постави началото на дискусията.
Мнението на присъстващите директори и учители бе, че ромските децата трябва да бъдат разпределени равномерно по училищата, или да има по две в паралелка. Казусът обаче се изразява в това, че родителите от Предел махала предпочитат децата им да учат в най-близките училища и е много трудно да бъдат убедени да променят нагласата си.
Директорът на 8 СУ С. Биров сподели, че средно за учебна година броят на първолаците от ромския етнос е към 50 и именно тяхното разпределение е „препъникамъкът“ при приема в 1 клас.
„Когато в една паралелка има повече от две ромчета, те се „групират“. На междучасията се събират с другите децата от Предел махала от класовете и един вид си създават тяхна общност, което прави социализацията им много трудна“, обясниха директори и учители.
Думата взеха и присъстващите двама образователни медиатори. Те бяха категорични, че е нормално децата от ромския етнос да се събират и да дружат, защото се познават от махалата.
„А нима българските деца не се събират на групи?!“, контрираха медиаторите и се оплакаха, че училища масово отказвали да приемат ромчета.
„Налага ни се да се пазарим, все едно че става въпрос за чувал с картофи, а не за деца“, заявиха медиаторите.
Учителка от 7 СУ пък разказа, че в класа й имало едно ромче. То не се чувствало добре, но не защото другите деца го тормозили,а просто защото било само и не можело да си намери среда.
„Ааа, не съм съгласна, аз също съм учител и съм класен ръководител“, включи се и зам. директорът на 4 ОУ Руска Ищалова и повдигна темата за отсъствията на учениците от социално уязвимите групи. Тя разказа, че редовно ходи в Предел махала, за да издирва ученичка, която не е идвала на училище от 16 септември. Получавала уверение, че на другия ден детето ще дойде, но това не се случвало. Иначе медиаторите коментираха, че автобусчето, извозващо учениците от Предел махала, не спирало на подходящо място и някои деца не ходели на училище, понеже изпускали рейса.
„Аз пък искам да попитам: по колко ромчета има във всяко едно училище?”, зададе въпрос зам. директорът на 3 ОУ Васил Чолаков и дискусията продължи с пълна сила. Медиаторите обясниха, че не е редно и не виждат защо децата трябва да се делят. Другият посочен аргумент бе, че в училище не могат да кажат кое дете към кой етнос е, тъй като те сами трябвало да се самоопределят. В. Чолаков отновото повтори въпроса си и след като не получи отговор, напусна залата. Малко по-късно репортер на „Струма“ се свърза с него.
„Тръгнах си, защото срещата се превърна в седянка. Нормално ли е да не се знае, или по-скоро да не искат да кажат по колко ромчета има във всяко едно от училищата. Ето например при нас са 37. И съм убеден, че независимо какво решение се вземе за Предел махала, пак ще продължат да ги изпращат при нас“, заяви В. Чолаков.
Предложението на общината, което бе обявено на срещата, е Предел махала да бъде включена в района на всичките 10 училища, реализиращи прием в 1 клас. Самото разделение ще е по улици. Например ако кандидат-ученикът живее на ул „Предел“, то той ще е първа група за съответното училище, в чийто район влиза въпросната улица. Същото се отнася и за квартал „Освобождение“. Там също на базата на улицата, на която живеят, бъдещите първокласници ще кандидатстват за 1 клас. Разбира се, всеки един родител може да подаде заявление за което иска училище, но самото класиране се извършва на база на точките спрямо групите.
Друг съществен акцент бе вкарването на допълнителни критерии в системата за приема. Към момента по 3 точки допълнително се дават, ако кандидат-първокласникът е с трайни увреждания над 50%, с един или двама починали родители, ако е завършил подготвителната група в съответното училище, ако има други деца от семейството над 12-годишна възраст, обучаващи се в училището, ако е от семейство с повече от две деца.
„Какво ще кажете да има и допълнителен критерий – близост до местоработата на родител до съответното училище“, обърна се към присъстващите Б. Шалявска и подчерта, че този критерий важи и за прием в детските градини. В интерес на истината такъв критерий бе заложен през 2017 г., или на втората година от внедряването на системата. По- късно обаче бе премахнат заради опасения, че е дискриминационен. Тогава имаше и коментари, че няколко общини, включително и столичната, са осъдени именно заради този допълнителен критерий.
Директорите подходиха предпазливо и споделиха, че биха могли да се дадат 5 или 10 точки за този критерий, но първо трябва внимателно да се провери дали той е дискриминационен.
Зам. кметът се допита до директорите дали им се вижда разумен срокът до края на другата седмица да разгледат картите с районите и да внесат своите предложения по така важната тема за прием в 1клас. Така директорите и училищните екипи могат да дават идеи, да изразяват мнения и становища.
А иначе още на самата среща директорът на 11 ОУ Радка Ризова поиска, както досега, да са в общ район с 8 СУ.
Зам. кметът информира Б. Шалявска информира директорите и учителите, че е провела среща със свои колеги от община Русе, където има електронен прием в 1 клас и училищата плащат между 800 и 1000 лв. за системата.
„Еднократно или ежегодно?“ – попита един от присъстващите директор, а следващият въпрос бе защо училища трябва да плащат за нещо, което се инициира и се движи от самата община.
„ А детските градини плащат ли?“, поинтересува се друг от присъстващите директори.
Б. Шалявска коментира, че са наясно какви са делегираните бюджети, или с колко пари разполага всяко едно училище. Тя подчерта, че никой не кара и не иска училищата да плащат за електронния прием, а че просто споделила действаща практика в друга община.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
