Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.
На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове.
На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.
Преди началото на службата на специално място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Плащаницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на св. олтар и започва бавно да пее първата стихира: Егда от древа…, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят светата плащаница, обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия) и слагат плащаницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват светия кръст, светото евангелие и самата плащаница.
По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я слага на светия престол в олтара.
В този най-тъжен ден от Страстната седмица според православната традиция християни минават под масата с Плащаницата в знак на смирение, покаяние и си вземат осветен здравец от храма.
