„Добивите на мед в Кюстендилско са в точката на замръзване“, обяви пчеларят Тихомир Стоицов. „Тази година предвид тежкото състояние, влошените климатични условия полученото количество се движи между 0 и 1 кг максимум. Категорично можем да говорим за спад, дори миналата година, която се водеше неблагоприятна за пчеларството, се оказа по-добра от тази, която е изключително лоша, незапомнено досега“, заяви кюстендилецът. Статистиката показва, че в нормални години средният добив от мед в Кюстендилско е около 10-15 кг на пчелно семейство.
Като цяло има ръст на пчеларите, в местния съюз „Пчела“ попълнението е от още двама души.
„Активните млади пчелари са членове, тези които не желаят да членуват, ги разбирам, няма с какво да ги привлечем. Заради ниските добиви решихме да повишим цената на килограм мед от 10 на 12 лева. Условията са такива, че дори да го продаваме срещу 30 лева, няма да си възстановим разходите, по-скоро идеята е инвестиция в бъдеще. Или догодина, ако има добиви, те да компенсират загубите от тази. Всеки решава за себе си. Някои вече са решили да намалят броя на пчелните семейства, за да намалят разходите. Има и такива, които ще се опитат да прекупуват мед от други райони, за да могат да избият част от разходите. Всеки ще реши сам за себе си как да постъпи“, каза пчеларят.
Той изрази съжаление за това, че да се изнесе една продукция дори и в страните от ЕС, където се води вътрешнообщностна, доставката трябва да бъде 20-30 тона хомогенизиран еднороден мед, нещо за което след 2016 и 2017 година въобще не може и да се мечтае. Причината са изключително малките добиви и няма как въобще да се мисли за реализация. „Другият вариант беше държавата да ни подпомогне и да ни компенсира част от загубите, за съжаление поне до момента не срещаме разбиране. Дори мярката „де минимис“, която подпомагаше регистрираните земеделски производители с някакви минимални средства, не беше отворена тази година. Беше отказано. За пчеларите нямаше никакво финансиране. Тази година е нещо страшно като разходи. Ще намалим семействата до 10, така че просто да добиваме мед за себе си и за приятели. С най-много кошери – 270, е само един колега от града, но пчелините му са разположени по близките села. Има и такива с 200 и 150, а с над 100 кошера са около двайсетина човека“, допълни Стоицов.
Въпреки че Кюстендил е овощарски район, тази година не са констатирани сериозни натравяния по пчелите заради липса на овощия, но в други години се получават. „Много е важно пчеларите да са запознати с правата си, както и какво да предприемат при настъпване на такива натравяния. Важна и актуална е темата за зазимяване на пчелните семейства. Трябва да се направи така, че те да оцелеят, и затова пчеларите трябва да положат всички грижи пчелите да иззимят до пролетта. Подвижното пчеларство пък е гарантирано като метод за опрашване на овощните култури рано напролет, а също така и за добиване на по-голямо количество стокова продукция, придвижвайки пчелните семейства на няколко медоноса“, е мнението на Стоицов.
Той посочи, че дори имало случаи на кражба на пчели. Те обаче остават висящи, няма как да се хванат, а когато се касае за няколко пчелни семейства, полицията отказва да се занимава, защото случаят е минимален, щетата е минимална. Последният драстичен случай е отпреди 10 години. Тогава били откраднати над 100 пчелни семейства, но до осъдителна присъда на прекия извършител не се стигна, припомни кюстендилецът.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
