Истинско райско кътче създава с много любов, търпение и безвъзмезден труд пенсионираният служител на общинското предприятие „Биострой” Захари, по-известен сред приятелите и познатите си просто като Хари. Оазисът се намира на закътано място по пътеката за бейзболното игрище и тенис кортовете и е в рязък контраст с не толкова популярната странична алея, която, макар и да не много използвана, е осеяна с боклуци, счупени пейки… Така „излизайки от шубраците”, човек се натъква на необичайно място – пъстри градинки с прекрасни цветя, храсти, дървета…
„Започнах да облагородявам района след пенсионирането ми през декември 2021 г. Някои цветя донесох от вкъщи, други са купени, трети – от приятели. Вадих и камъни от реката, за да оформя „островчетата“, сподели любителят градинар, който спокойно може да мине и за професионален озеленител, но иначе не желае да се изтъква и да застава „под светлините на прожекторите“.
В инициативата се включват и много приятели на Хари, както и минувачи, останали впечатлени от направеното. Така американец, озовал се случайно на мястото, оставил 10 евро и с тях били купени рози. Сред най- дейните спомоществователи е и благоевградският фотограф Спас Данчов. Още от периода на Ковид пандемията той идва редовно тук, за да си почива, носи цветя, помага. Вчера например бе решил да допълни богатата зеленина на „острова“ с босилек, засят в една от саксите пред фотото. Преди време направил и специална ламинирана табелка с надпис „Градинката на чичо Хари“, която била поставена на обособената беседка, но по-късно изчезнала. От миналата година верен приятел на градинаря е кучето Пиринчо. То се появило незнайно откъде, но явно привлечено от цярящото спокойствие, се самонастанило и „охранява“ градинката. Пиринчо не обича да бъде гален и страни от хората, но всеки ден е на пост и чака стопанина си.
А постоянство и упоритостта на Захари са повече от впечатляващи. Независимо дали е делник, празник, жега… той се качва на колелото и отива да полива цветята, като в продължение на три часа носи вода с кофи, за да напои обилно маргаритките, бегониите, здравеца, хортензиите, зокумите… Наред с това чисти района, освен че е поставил кошове край пейката, в края на „работния си ден” чиннно събира всички боклуци, слага ги в раницата си и хвърля торбичките в контейнерите при моста в началото на алеята, и така до следващия ден.
Възрастният мъж знае и историята на всяко едно от растенията. И макар да не искаше да говори „пред камера и микрофон“, в непринуден разговор той сподели как е намерил край пътя и засял туи, борчета, как е спасил от изсъхване люляци, извадил от реката папрат… Централно място във флоралната композиция заема и дръвче, на което е поставено българското знаме. „Сложих трибагреника, защото съм заклет родолюбец. Не приемам и съм против еврото и всякакви такива работи“, категоричен е Захари. А иначе извън политиката, усвояването на средства и приеманането на еврото, най-големият му проблем е падналото ниво и намаленият дебит на река Благоевградска Бистрица, но пък е категоричен, че въпреки всичко ще продължава да се грижи и да облагородява мястото. Любопитна подробност е, че на места тревата не е окосена. Причината са засетите там див чесън и киселец, които всеки може да си откъсне и хората често берат. На въпроса защо прави всичко това Захари чистосърдечно заяви: „За да избягам от злобата”.
Той призна, че не липсват и „доброжелатели“. Преди време някой отскубал напъпилите два божура и роза, но унищожените растения били заменени с нови. А плановете са районът да продължи да се облагородява, зелената зона да се разраства и да продължи да радва жителите и гостите на Благоевград, стига те да оценят сътвореното и да го пазят.
„Просто може да е само един поглед, но стига да е с добро, то той пак е от помощ“, казва Захари, докато прави поредния си курс с кофите с вода.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
