„Когато сродните души се сливат в едно цяло,
тогава противоречията изчезват, става
сливане с Бога, създава се началото
на всеобщия, космичен човек”.
Учителя Дънов
„Разложката Райна княгиня или предизвикателствата на един живот“. Тъй се нарича новата книга на Елена Чалгънова, уредник в Регионалния Исторически музей – Благоевград. Събитието се състоя четвъртък (6 ноември) в залата на Разложката община, почетено от градоначалника Красимир Герчев и от малцината кметове с истинско отношение към историко-културното ни наследство. Събитие запомнящо се благодарение и на отличната организация и атмосфера, създадена от д-р Христина Манова, директор на Историческия музей в Разлог.
КАК СЕ РОДИ ИДЕЯТА ЗА КНИГАТА?
Елена Чалгънова: „Идеята за написване на биографична книга, посветена на Райна Каназирева, привлича вниманието ми от няколко години. Тя се породи, след като през 2016 г. установих контакт със Здравко Денев – наследник на жената, останала в регионалната история с интригуващото име „Разложката Райна княгиня”. Тук е мястото да благодаря на служителите в Община Стара Загора, които ми предоставиха неговия адрес и така направиха осъществимо това на първо време косвено запознанство.
Последваха няколко разговора и накрая – лична среща в Разлог, в родния град на Райна Каназирева. До времето на тази среща бях написала вече статия за разложката героиня, без да подозирам, че ми предстои да се запозная не само с неин наследник, но и с факта, че благодарение на неговите усилия е съхранен един уникален, недокосван, личен архив… Здравко Денев беше поканен като специален гост на конференция по повод 60-годишния юбилей на Исторически музей – Разлог, а на мен, като участник в нея, беше отредена приятната възможност да го представя на местната общественост. Още виждам вълнението и едва сдържаните сълзи в очите на младия човек от аплодисментите и интереса, които предизвика появата му в родния град на неговата прабаба…
Следвайки така очертания и според мен логичен път, поставих си за цел да изградя с максимална подкрепа на фактите действителният, реален образ на тази забележителна жена, интелектуалка, хуманистка, родолюбка, любяща майка. Напреженията, житейските обрати, драмите, легендите, нямаха нужда от кой знае каква словесна интерпретация: те се съдържаха в самия неин живот. Затова приех максимално достъпен и обективен тон на разказа, който – смея да се надявам! – представя в достатъчна пълнота нейният духовен образ, физически чар, изключителен характер и необикновен житейски път.
Да, несъмнено Разложката Райна княгиня трябва да заеме подобаващо място в българския пантеон от героични образи, не само на местно ниво, но и на общонационално!…
РОДНО ОГНИЩЕ, БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ…
Сред жените героини от гр. Мехомия (дн. Разлог) местният историограф Славчо Даскалов поставя на първо място Райна Каназирева. Съществено обстоятелство в неговата категоризация е, че той я прави основно заради участието й в паметните събития на Кръстовден, 1903 г. – неотделим героичен епизод от Илинденско-Преображенското въстание…
Райна Николова Каназирева е родена на 5 март 1882 г. в гр. Мехомия, разположен в живописната, „малка по обем, но редка по плодородие“ долина, обградена от планините Рила, Пирин и Родопите. В миналото местното население е наричало града Меомия вместо Мехомия. Вероятно думата има тракийски произход, т.е. става въпрос за старо тракийско поселение или за наследено от него още по-древно. През града текат водите на Цръна река, Бела река, Изток и Язо, а заедно с околните села той образува Разложка околия – назовавана от турските власти Разлог касабаси, но останала в колективната памет най-вече с широко разпространеното Разлога. През 1925 г. с указ на Народното събрание гр. Мехомия е преименуван на гр. Разлог.
В този красив град от югозападните български предели израства Райна Каназирева, в семейството на Никола Тодоров Каназирев и Катерина Манушкина от с. Бачево. Тя е предпоследно от общо осем деца, а това многолюдно поколение е съставено по равно – от 4 момчета (Петър, Иван, Владислав и Владимир) и 4 момичета (Мария, Ана, Райна и Елена). Фамилията живее в Илицката махала (сега кв. „Гоце Делчев”), простираща се от Пазаре в южна посока, до турските казарми. Години по-късно Никола Каназирев построява още една къща, която се намира в центъра на града – на Пазаре, където са и неговите дюкяни. Но Райна е живяла само в старата в Илицката махала, тъй като новата още не е била построена…
Най-старият известен член на разложката фамилия Каназиреви – „…роден още през осемнадесети век”, е дядото на Никола – Ерсен Каназирев, за който се знае само, че е бил търговец по професия. Според Славчо Даскалов той е един от не многото на брой грамотни люде по това време в Разлога… Ерсен има син Тодор, роден през 1815 г., също търговец. Именно той е бащата на Никола Каназирев и дядото на Райна. За тях краеведът Мирчо Юруков ще каже думите, които отличават по-издигнатите българи през онази епоха – че „били грамотни хора”.
Н. Каназирев е един от първите будни разложани, които приемат идеите на Апостола на свободата Васил Левски за организирана борба срещу вековния потисник. Бащата на Райна Каназирева участва в образувания от Левски революционен комитет в Мехомия, което се случва в края на юни 1869 г., по време на втората обиколка (започната през май с. г.), която Левски предприема из българските земи с цел образуване на революционни комитети. Пътят на Апостола до Мехомия следва маршрута през Пловдив, Пазарджик, Белово, Разложко и оттам – в Радовишко… Идването на Левски в родния град на Райна Каназирева не е случайно, то следва очертания от него географски ареал на българското землище: „…там дето живее българинът: в България, Тракия и Македония“.
ВМОРО И КЪРВАВИЯТ ИЛИНДЕН, 1903
„Романтичният период [от житието на Р. Каназирева] – изтъква авторката – разказва за свързването й в семейство с дееца на Върховния Македоно-Одрински комитет (ВМОК) капитан Йордан Стоянов, раждането на сина им Иван, продължилото само 6 години щастливо семейно битие…“.
Природните дадености на Разложкия край са отлични за реализация на въстанически действия. Петър Дървингов [военен организатор на четите на Вътрешната организация]: „По своята изолираност Разлог представлява естествена крепост, силна само поради природните препятствия, която я заграждат отвред. Разлог брои: 12 села, 2 влашки колибарски поселения и помашките колиби Бабяк, с едно население от 23 350 д., които по процент се разделят: българи 96, власи 2 и цигани 2… Мехомия е разположена в средата на Разложкото поленце, в подножието на ниския хълм Тепси-Тене. Тя брои: 943 кащи, 1 казарма, 1 поща и телеграф, 1 болница, 1 баня, 20 воденици, 10 фурни, 5 кундуралжии, 10 ковачи, 1 сарач и пр. Поща и телеграф в Разлошко има, още и в с. Якоруда, където има и казарма за 200 д. войници“. (Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговите недра. С., 1904, с. 86-87).
„Така изглежда – изтъква Елена Чалгънова – етнодемографската, географската и донякъде социално-икономическата картина на Разложка околия и родния град на Райна Каназирева – Мехомия, през компетентния поглед на военния стратег. Заветната 1903 г. и тук оставя за историята съзаклятия, подеми и погроми, с които местните революционни дейци се вписват в националната героична летопис. В нейното време се открояват силните черти в характера и на разложката учителка – волята за свобода, действеният патриотизъм”…
В Мехомия революционните настроения се активизират още през 1896 г., когато Гоце Делчев пристига в града и основава комитет на ВМОРО. Както пише Яворов в посветената на Апостола биография: „…за новата учебна година Гоце решава да подири место негде в Разлога: за улесняване съобщенията между вътрешността и България – необходимо беше да се организира по-скоро и тоя край“. Разложани приемат идеите, които Делчев представя пред тях с присъщото му лично обаяние и се присъединяват към освободителното дело в Македония и оглавилата го организация. „Нивга Гоце не срещна невъзможността в онуй, което си поставяше като цел за осъществяване – свидетелства П. Яворов. – Една блага душа предразполагаше всички, които го доближаваха. Една пламенна дума обайваше всички, които го слушаха. Една несъкрушима вера заразяваше всички, които почваха работа с него“.
Тъй като семейство Каназиреви е тясно обвързано с основаването на местния комитет на ВМОРО, ще насочим повече внимание към този важен за историята на региона акт. През споменатата 1896 г. Екзархията назначава за главен учител в Банско Гоце Делчев. Независимо че пребивава в Разлога кратко време – само няколко месеца (до 8 декември 1896 г. според Яворов), той намира благоприятна почва и за около два-три месеца създава мрежа от комитети във всички околни селища: Белица, Годлево, Баня, Бачево, Добринище, Елешница и Якоруда, урежда няколко канала за доставки на оръжие, литература и др. През октомври пристига и в Мехомия, и избира
БАЩИНАТА КЪЩА НА РАЙНА КАНАЗИРЕВА
в нея да основе местния комитет. Ето как участникът в събитието Лазар Томов, по това време учител в местната прогимназия, описва случилото се: „Гоце всеки понеделник идваше от Банско в Разлог (това беше пазарният ден в Разлог), за да се срещне с местни младежи. След 2-3 срещи с него, на които разменихме мисли, една вечер той остана да нощува в Разлог. Нощувахме в малката стаичка на Иван Каназирев, закрита откъм улицата и обърната към двора. Там бяхме: Гоце, Иван М. Бележков, Иван Каназирев и аз – всичко четирима“.
Гоце Делчев учредява ръководното тяло на организацията в Мехомия в състав от посочените от Лазар Томов лица, като за председател е избран директорът на класното училище Иван Бележков, родом от с. Годлево, а братът на Райна – Иван Каназирев, е определен за секретар-касиер. След като полагат установената клетва пред кръста, камата и револвера, комитетските дейци, „…чувствайки се горди, че носят духа на бъдещата свобода в себе си”, развиват усилена агитационно-просветна дейност сред населението в града, провеждат събрания в частни къщи, набират парични средства за закупуване на оръжие, обучават се на стрелба с него, постоянно поддържат връзка със свободна България през Рилския манастир…
И до днес в родния й град Р. Каназирева се свързва преди всичко с ушиването на въстаническото знаме през 1903 г., затова я назовават и с легендарното име Разложката Райна княгиня. Но познанието за тази забележителна жена не трябва да се ограничава само с участието й в Кръстовденския бунт и със знамето…
По повод 80-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание БАН публикува сборник, в който двама от авторите споменават Райна Каназирева и ушиването на знамето. Това са музейният уредник Георги Стоянов и архивистът Спасина Хисарлъшка. Двадесет години по-късно, по повод вековния юбилей от паметната 1903 година, в списание „Македонски преглед“ е поместена статията на д-р Георги Тренчев „Участието на учителите от Разложко в Илинденско-Преображенското въстание“. В нея също се споменава учителката Райна Каназирева и ушиването на въстаническото знаме…
На 5 септември 1903 г. в с. Банско, в къщата на Петър Ушев и под председателството на Димитър Тодев (Мингьо), се провежда околийската конференция на Разлога. На продължилата цяла седмица конференция присъстват и двама от братята на Райна Каназирева – Владислав, като председател на Мехомийския революционен комитет, и подпоручик Владимир Каназирев, в качеството си на комитетски делегат на ВМОК. Тук се утвърждава датата за начало на въстанието – 14 септември, Кръстовден и оперативният план: овладяването на Мехомия, движението на въстаническите сили – съсредоточените вътре и дошлите отвън, разпределянето им в чети с войводи, извършване на подривна дейност и избор на общо ръководство – Горско началство в състав: Д. Лазаров, К. Молеров и капитан А. Шипков.
Във времето на въстаническата подготовка, в предилинденския период, Райна Каназирева обединява усилията си с тези на нейните братя и на цяло Разложко в стремежа им за постигане на жадуваната свобода. Дейна, решителна, самоотвержена, тя се включва в изпълнението на въстаническия план, а нейният, млад тогава, живот върви към своя първи връх. Тя участва в стрелковите обучения, които местният комитет на ВМОРО организира за посветените в организационните работи дейци. Според Сл. Даскалов, съвместно с останалите учители и учителки от града, Райна е „… ходила нощно време през Баюва борика в Пирина, местността Суходол, да се упражнява в стрелба с пушка и револвер”. Не само тя, но и „цялата учителска колегия тогава е работила по-малко за просветата на учениците, отколкото за подготовката за предстоящото въстание. В училището и дори в църквата се държат речи и беседи, в които се призовава народът към организиране на чети и към подготовка на въстание“. Съзаклятниците пеят бунтовната песен „Ден денувам” и тези по стихове на Христо Ботев.
Райна използва ораторските си качества, за да печели сърцата на жените в града, с което допринася за разрастване на комитетската мрежа. През тези години (около 1901-а), с нейно съдействие жените в Мехомия, също и в околията, се организират в групи, начело с „десетарки” и „стотарки”…
През тези напрегнати дни Райна Каназирева се движи въоръжена с револвер дори през деня, което всъщност се налага и от обстоятелствата. Отивайки към училището, всеки ден тя преминава неголямото, но рисково разстояние от дома на своя баща в Илицката махала, през пазара и турската махала. Като млада и привлекателна българка, наследила красотата на своята майка Катерина, тя често е обект на закачки и подмятания от турска страна. Един такъв инцидент описва Славчо Даскалов: „Като хубава мома и при това българска учителка, турските ергени намислили да я грабнат. Но тя носила под жилетката си револвер. Една сутрин, минавайки през турската махала за училището, няколко турски ергени застанали във верига на улицата и й препречили пътя. Тази сутрин тя била забравила да си вземе револвера. Но като видяла пред себе си веригата, тя бръкнала с дясната ръка под жилетката, уж че ще вади оръжие. Турчетата, стреснати от този й маниер, се изплашили, дръпнали се от улицата и й освободили пътя. Минавайки между тях те й извикали: „Па фного си сербес, мари!”. Отговорила им: „Само да бехте ме закачили, щехте да видите каква съм!”…
Въстанието в Мехомия избухва преждевременно след неволно извършено предателство. Сутринта на 14 септември турските власти случайно откриват въстаници, укрили се в къщата на Исидор Копанарски в Крапата махала… Инцидентът възниква след битов спор на Цона Копанарска с Ахмед Чипларски. Жената проявява непредпазливост и заплашва турчина със скритите в къщата й четници. Пристигналият за проверка началник на полицията Омер Хаджисюлейман е убит и така въстанието в Мехомия започва. За Разложко, както и за целия Серски революционен окръг, това се случва месец по-късно, но представлява важна част от общите въстанически действия през славната и страшна 1903 г.
Блокадата, претърсващите части, които изолират отделните въстанически групи, разположени из махалите, избухналите пожари в Крапата, Дългата и в Сръбската махали, последвалото клане на 15 септември по градските дворове и улици – всичко това парализира Мехомия и тя не успява да окаже ефективна съпротива. Така въстанието е потушено. Както пише Лазар Томов, „турците удариха на сеч и опожариха 95 къщи и толкова плевни“. Избити и изклани в града са около 45 души мъже, жени и деца.
Бързо развилите се събития попречват да бъде развято и въстаническото знаме. То е ушито от Райна Каназирева, наричана по-късно заради това й дело Разложката Райна княгиня. Сравнението с героичната Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, извезала бойната реликва на IV Панагюрски революционен окръг през драматичната 1876 г., не е преувеличено и лишено от логика. И двете българки са млади учителки, високоинтелигентни, с развито патриотично чувство, и двете рискуват живота си за своя поробен и измъчен народ. А той – българският народ, не забравя своите героини и се прекланя пред тях – през 1876 г., 1903 г., днес и за вечни времена…
Вдъхновена от примера на своята велика предшественичка и съименничка Райна княгиня и подпомагана от Елена Калайджиева, Райна Каназирева съвестно и с ентусиазъм изпълнява възложената й задача да ушие поръчаното знаме. По описание на Сл. Даскалов, чийто баща също участва в подготовката и последвалото въстание в града, то е от „вишневочервен“ плат с размери 150/75 см и бял надпис „Свобода или смърт”, избродиран в полукръг с копринени конци. В централната част на платното е изобразена девойка, окована във вериги, а над главата й е извезан кръст от бял ширит…
СЪДБОВНА СРЕЩА: УЧИТЕЛКА И КАПИТАН
След въстанието, както вече споменахме, тя пристига в с. Рила. Тук се среща за първи път със своя бъдещ съпруг – поручик Йордан Стоянов, който е ангажиран от ВМОК с организацията по посрещането и разпределянето на бежанците, идващи от засегнатите от погромите селища. Пресичащите границата, в това число и от Мехомия, Бачево, Белица, пристигат в с. Рила и в Рилския манастир… От Светата обител идващите от Разложко хора се насочват и установяват в София, Самоков, Берковица, Кюстендил, Дупница, Радомир и др.
След кратък престой в с. Рила Райна Каназирева заминава за София, където се установява при по-големите си братя – фабрикантите Петър и Иван Каназиреви. Поради неотминалата заплаха, тя не може да се върне и не успява да се включи във възстановяването на града, пострадал стопански и още – в църковното и в училищното дело, дълбоко разтърсен от терора и издевателствата. Посоките на нейната житейска съдба сочат трайно и за дълго далеч от родния й град…
В личния живот на Райна Каназирева настъпва решаващо събитие: тя свързва живота си с поручик Йордан Стоянов, който е един от уважаваните и авторитетни дейци на ВМОК и Офицерските братства, близък приятел на нейния брат Владимир. Този избор не е случаен: не само чувствата, но и самото сурово време слага отпечатък върху него. Те и двамата са истински свързани с неговите изпитания и борби, те са негов продукт. Райна току-що е излязла от мехомийските пожарища, а комитетският деец Стоянов има зад гърба си достойна и офицерска, и поборническа биография из планините на поробена Македония. Йордан Трифонов Стоянов, известен в писани спомени и в революционния печат като „Юрдан Стоянов”, е роден на 15 септември 1869 г. в с. Долно Вереница, Монтанско. Семейството му е родолюбиво, с традиции в революционните борби. Той е правнук на стария, прославен войвода Цеко Петков (1807-1881), [съратник на Левски в Първата и Втората легия], който участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. начело на доброволческа чета…
През коя година се случва радостното за двамата събитие – женитбата? Според местния краевед Георги Попов това става през 1906 г., а Мария К. Каназирева твърди, че то се е случило непосредствено след въстанието – през 1904 г. новооткрита информация потвърждава казаното от племенницата на Райна. В нейна подкрепа се вземат предвид поздравителни картички за сватбата до Йордан Стоянов, изпратени от негови приятели-офицери и родственици. Сред тях се откроява изпратената от Петър Х. Станчев от Париж на 13 октомври тъкмо през 1904 г., от Т. Семерджиев от Кюстендил – на 1 ноември, също 1904 г. За разложката учителка това е първи брак, а за 35-годишния български офицер – втори. Сл. Даскалов описва този важен момент в живота на Райна Каназирева: „Тук [София] капитан Юрдан Стоянов й направил предложение тя да му стане съпруга. Това за нея било дълг и гордост. Преди сватбата приятели на капитана поискали от нея съгласието й тя да пуска капитан Стоянов да ходи с чета в Македония, когато това се налага. Тя не само дала съгласието си, но изявила готовност и тя да участва в четата му, когато ще отива в Македония”…
В личен план животът на Райна и Йордан Стоянови се развива спокойно, щастливо и хармонично. От брака им на 1 октомври 1906 г. се ражда тяхното единствено дете – синът Иван. По това време младото семейство живее в Плевен, където кап. Стоянов служи в 4-ти Плевенски полк… След това младото семейство се завръща в Самоков, но тук престоят му е кратък, тъй като няколко месеца по-късно (през януари 1909 г.) Йордан Стоянов е върнат на служба в 4-ти пехотен Плевенски полк. По този повод капитанът е поздравен от роднини и от офицери-приятели. Така в писмо от 1 януари 1909 г. капитан Любомир [Стоенчев] ще поздрави своя дългогодишен приятел и колега с думите: „Честито производство”. От 15 януари с.г. е и поздравителното писмо, изпратено от Пловдив, от „кумци” Марийка и Атанас. Междувременно Йордан Стоянов съдейства пред министъра на външните работи ген. Стефан Паприков да изпрати брата на Райна Владимир Каназирев на служба в българската легация в Париж…
Пожеланията за здрава и успешна година обаче се разминават със суровата действителност… Два месеца по-късно, на 18 март 1910 г., Йордан Стоянов внезапно почива. Родственици на Райна смятат, че раните, получени при сраженията из Македония, са причина за преждевременната смърт на българския офицер. Някои изследователи посочват за тъжното събитие заболяване – рак на кръвта, а други твърдят, че скоро след назначението той заболява от силна простуда…
Ситуацията, в която се оказва Райна Каназирева-Стоянова, коментира правнукът й Здравко Денев, по разкази на негови роднини: „Внезапната смърт на обичния съпруг и приятел е наистина тежък удар за прабаба ми. Тя остава млада вдовица, загубила своята безценна опора в живота“.
Семейното съжителство с капитан Стоянов продължава само 6 години, но остава красив и неувяхващ спомен за Райна Каназирева. Лишена от неговата безрезервна обич и мъжка подкрепа, през следващите години тя е изправена пред много премеждия, семейни драми и лични трагедии. В неизбежно съчетание с последвалите войни и национални катастрофи, те трансформират характера, поведението, самата душевна същност на Разложката Райна княгиня…“.
„Старозагорският период. Жената – добротворец“ – така е наречен следващият, неизмеримо по-тежък период от живота на Райна Каназирева.
„Хронологичната рамка на третия параграф – отбелязва Елена Чалгънова –
„ДА НОСИШ ИСТИНАТА В СЕБЕ СИ…”,
започва от началото на 30-те години на миналия век и продължава линията от предходните години на добротворство и хуманност, които така видимо отличават необикновената личност на Райна Каназирева. Тук се разкриват отношенията й в семейната среда с отрасналите вече деца Иван, Живка и Здравка, с техните семейства. Този период е интригуващ и наситен с обрати. Става дума за последните десетилетия от житейската биография на разложката героиня, за нейното потомство, което се разраства и допълва родовата картина. Отделено е внимание на живота – битово-личен и най-вече професионален, на нейния син – високоерудираният български офицер Иван Стоянов. Установени са много детайли от неговия кратък, но бурен живот, завършил с вериги, затвор и екзекуция. На този фон се разглеждат и значими събития от регионалната – за Разлог и Стара Загора, и националната ни история. Важно е и трябва да се спомене отново, че във всички етапи от живота на Райна Каназирева – от Балканските войни насетне, присъства
УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ.
Осезаемо и отчетливо то се превръща в начин на съществуване, а самата тя става една от най-изявените и уважавани представители на Братството в Стара Загора.
От старозагорския период в живота на Райна Каназирева също се откриват много интересни спомени, повечето неизвестни за обществеността. До тях авторът достигна благодарение съдействието на Снежана Маринова. Заслужават внимание тези, разказани на 17 септември 2025 г. в града от живия още старозагорец Николай Чорчопов. 80-годишният възрастен мъж, живеещ през няколко къщи от Райна Каназирева, я е познавал, разговарял е с нея, в този смисъл има преки впечатления. Той, както и другият местен източник – Денка Митева – подчертава, че „Райна е била интелигентна и умна жена”.
Споменът на Денка Митева е може би един от най-ценните и впечатляващи. Изключителната му стойност се състои в това, че тя е очевидец, живяла е няколко години в къщата на Райна. Независимо че е била на квартира, тя се е чувствала като част от семейството, особено много време е прекарвала с дъщерята Живка. Разказът й, продължил в няколко срещи, беше изключително подробен и включваше описание на физическия образ на разложката героиня, на характера, поведението, каква храна е харесвала (след като приема дъновизма тя става вегетарианка) и за… специалната зеленчукова супа, която е приготвяла. Допълнен беше и от много детайли за домашната, социалната и приятелската й среда, за децата, внуците и правнукът Здравко, за адвоката Милан Грашев.
В този „старозагорски” разказ [на г-жа Митева] е и мястото на кратките споменавания и коментари за Райна Каназирева, направени от последователи на Петър Дънов. Наталия Чакова например ще посочи „Кака Райна” сред нейните „обичани приятели в Стара Загора”. Милка Симеонова, която е живяла като ученичка на квартира в къщата й, ще каже: „Тя беше умна, интелигентна и с дар слово жена”. Мария Тодорова ще коментира женитбата на Райна с адвоката М. Грашев като нарицателна за неподходящо обвързване. Влад Пашов, в съставен от него списък на членовете на Старозагорското братство, ще посочи под №11 Райна Каназирева с кратък коментар за нея – че е участвала (както се изразява той) в борбата за освобождението на Македония, за книжарница „Слово” и че мнозина членове на Старозагорското братство са приели учението благодарение на нея“.
Тук ще си позволим важна
ВМЕТКА ЗА ЖИВОТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
в Стара Загора, съдбовно свързано с героинята от Разлога.
Влад Пашов в книгата „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов“: „Тя, сестра Райна Каназирева, беше някогашната македонска Райна Княгиня, надарена с красота, мъдрост, смелост, всеотдайност и доброта. Нейният житейски път беше много драматичен. Скоро след като се омъжва много млада за известния македонски революционер Каназирев, тя остава вдовица с едно дете. По-късно се омъжва втори път за един от най-известните и богати адвокати в града ни Грашев. Става част от блестящото Старозагорско аристократично общество. Но поради болезнената ревност на съпруга си, нейният живот се превръща в ад. От него я избавя запознаването й с Учителя. Тя прегръща Неговото учение, като единствено спасение и става една от най-ревностните Му последователи. Разделя се със съпруга си и остава сама с три деца да се бори геройски по трудния път с бедността си. Тя е единствената от нашето братство, която е водела оживена кореспонденция с Учителя. Дълбоко уважавана и от градската ни общественост заради нейната природна интелигентност и благородство, някога тя беше поканена от самия Старозагорски митрополит, за да освети пред него учението на Учителя.
Леля Райна беше известна и като природолечителка. Нейната състрадателност към болните беше пословична. С лечебните си способности беше помогнала на много страдащи и то съвсем безкористно. Веднъж под балкона си тя чула да плаче една майка с момченцето си. Била дошла от далечно село с болното си дете да търси помощ от лекарите за него, но изпуснала и последното превозно средство, останала без покрив. Леля Райна подслонила майката с детето не само за една нощ, но поискала да лекува детето за по-дълго време, тъй като прогнозата на лекарите за неговата болест била много страшна. За да се спаси живота му, трябвало да му се отреже крачето. Като по чудо лечебните процедури на леля Райна помогнали и здравето на детето се подобрило, без да се налага ампутация.
Райна Каназирева – най-възрастната сестра и най-авторитетната личност в братството ни, в ранните си години взела живо участие в освобождението на Македония. Имала е книжарница. Много наши братя и сестри са намерили пътя към Учителя с нейната помощ. Да носиш Истината в себе си, да я виждаш по-ясно от другите, това е дар от Небето. Леля Райна беше майката на братството ни. С любовта на голямото си сърце тя го обединяваше. Затова и беше толкова обичана от всички ни“.
Съставил: НИКОЛА СТОЯНОВ
