По повод скандала с „апартаментите на властта“ журналистът Кеворкян бе прав: „Какво сте ги зяпнали в апартаментите? Вижте другите им дефицити!“.
Като че има скрита логика в застъпващите се един след друг политически скандали в обществото. Поредният скандал сякаш „бърза“ да избухне, за да тушира и пресече овреме разплитането на грозната истина за предходния. Тъй бе и с този за „апартаментите на властта“. По странни причини роден от финансираното от ЦРУ радио „Свободна Европа“!
„Апартаментгейт“ е скандал с особена важност. Овреме дойде, за да пресече разкриването на системна измама към българския народ. Дело не само на днешните управляващи. Измама, скрита под затлаченото с нагли лъжи общество. Скандалът избухна, за да запуши с мръсния си „парцал“ емоционално нагнетения в края на март
ШУМЕН СКАНДАЛ ЗА
НАМЕСАТА НА АНКАРА
в Закона за вероизповеданията. Именно в него е фиксиран дефицитът на дефицитите, намекнат от Кеворкян. Свързан с продължаващия вече 30 години външнополитически слугинаж на политическия лъжеелит.
На „Свободна Европа“ дължим подробности, които централните медии премълчаха. „У нас за изказването на турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу първо съобщи Вилдан Байрямова в OffNews. Думите му са цитирани от няколко турски сайта, които се позовават на информация от Анадолската агенция“. Турският дипломат № 1 каза: „Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи, и нарушаваше правата. Турция бе принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени“.
Речта на Чавушоглу, произнесена на 27 март вечерта, като новина „влиза“ в България на следващия ден в 15:09 ч. Подета от медиите, избухва в скандал.
Касае се за двукратна (7 и 27 март 2019 г.) намеса на Анкара във вътрешните ни работи. Отричана до ден-днешен от управляващите. Първа намеса: натиск на Анкара за опростяване задълженията към държавния фиск на Главното мюфтийство. Плитко прикрит от премиера Борисов с мотив да се опростели задълженията на всички вероизповедания (от 8,2 млн. задължения 8,1 млн. лв. са на мюсюлманското!). Втора намеса: Анкара принуждава София да се откаже от текст в проектозакона, забраняващ финансиране на вероизповеданията от чужбина. Как да не се гордее Чавушоглу в Текирдаг: „Аз лично предприех инициативи и някои контакти, за да се намери приемлив изход от създалата се ситуация“.
Три часа по-късно, след като медиите тиражират хвалбата на Чавушоглу, в 18,03 ч. Външно министерство безочливо заблуждава: „България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана“.
На 29 март към обяд управляващите отричат намеса. Същия ден се саморазобличават, когато парламентът приема решение да продължи чуждото финансиране. В 13,18 ч., след оповестената в парламента позиция, министър Захариева пред журналисти в Министерския съвет притопля лъжата: “България никога не се е подлагала на натиск”. Привиканият следобед посланик Хасан Улусой дипломатично прикрива „колежката“: думите на неговия министър били извадени от контекста и представени погрешно.
Всичко върви по лицемерния план, докато чепат коалиционен съюзник, Валери Симеонов, не обърква сценария. Бившият вицепремиер опровергава Външно: „Това е национално предателство и то ще тежи на съвестта на ГЕРБ, ДПС и „Воля“, с чиито гласове мина този противобългарски, противодържавен текст. Ние отворихме широко вратата за финансиране на всички вероизповедания отвън, от чужди държави, и по този начин допуснахме намеса във вътрешнополитическия живот на България“.
В нощта на 31 март срещу 1 април в Букурещ премиерът Борисов регистрира ново унижение. След петчасова безплодна среща с турския вицепрезидент Фуат Октай последният отказва да се извини на България. И е прав! В Турция постът вицепрезидент е фиктивен: не народът го избира, а го назначава президентът. Унило премиерът казва: „Не се разбрахме“. И потретва лъжовната мантра на външния си министър: „Никой не ни е оказал каквото и да било въздействие, на мен никой не ми се е обаждал“.
За посветените „истината лъсва“ благодарение на обърканите твърдения на Външно. Изводът: Чавушоглу има два разговора: първо със Захариева, сетне с премиера. След тях София „клеква“ пред Анкара. Дипломатът и експерт Симеон Николов: „След като външното финансиране за вероизповеданията не е нито прекратено, нито ограничено, макар държавата да плаща заплатите на духовниците, значи турският Комитет по религиозните въпроси (Дианет) ще продължи да финансира дейността на свои имами в България, да отпуска средства за ремонт на джамии, да спонсорира училища, а от 2002 г. редовно отпуска по няколко милиона годишно“.
Що е то Дианет? Историческа аналогия ни помага. 1848 г. в Лондон е публикуван програмен документ – „Манифест на комунистическата партия“, оповестяващ ново за онези времена политическо движение – комунистическото. Почва с впечатляващото: „Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма“. 150 години по-късно плъзва ново явление. Един
ПРИЗРАК БРОДИ ИЗ ЕВРОПА – ПРИЗРАКЪТ НА ДИАНЕТА.
Полуизвестната турска Дирекция по въпросите на вероизповеданията (Diyanet Isleri Baskaligi) е мегаминистерство с колосални финанси и дейност. „Всяка година – отбелязва С. Николов – Дианет изпраща и финансира между 500 и 1000 имами в джамиите в Европа. За Анкара Комитетът е това, което са за Москва газът и газопроводите – външнополитически инструмент за влияние. Турската държавна институция, която се занимава с ролята на исляма в страната и в чужбина, където има турско-мюсюлмански малцинства, съвсем не е обикновено институционално звено. За Дианет работят 117 000 души, а бюджетът му е пет пъти по-голям от този на турското разузнаване. На фона на свития с 56% бюджет на Министерството на науката, индустрията и технологиите, държавната издръжка на Дианет бе увеличена с 34,4% за 2019 г. – от $1,3 милиарда на $2,1 милиарда“.
Емилия Милчева: „В изследването „Дианет като инструмент на турската външна политика: Доказателства от Нидерландия и България“, публикувано септември 2018 г., Ахмет Йозтурк от Университета в Страсбург и Семиха Сьозери от Университета в Амстердам, на база интервюта с експерти, духовници и политици, заключават: първо, Дианет е основен инструмент на турската външна политика в страни със значително турско-мюсюлманско малцинство; второ, тази инструментализация дестабилизира проектите за секуларизация както в страната, така и в чужбина. Преобладаващата част от мюсюлманите в България са етнически турци и помаци и влиянието на Дианет сред тях е значимо, предвид факта, че са и свързани с Турция чрез свои близки и роднини. Според изследването „популяризирането на турския ислям е част от мисията на Дианет“. Неслучайно Чавушоглу каза в Текирдаг: „Турция ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това е един от приоритетите на външната политика“.
Нашенските управници проспаха предупреждението на Алекс Алексиев, ексагент на ЦРУ, спец по радикалния ислям. Преди 3 години той каза: „Дианет, което е турското министерство за мюсюлманското вероизповедание, ръководи директно българските мюсюлмани и това е огромен скандал! Ние не можем да се наречем суверенна държава, ако позволяваме на чужденци да ръководят второто по големина вероизповедание в България. Дейността на Дианет е част от проекта на Реджеп Ердоган за ислямизация на Турция и за превръщането й в глобална сила“.
Управляващи и опозиция знаят: чрез Дианета
АНКАРА УПРАВЛЯВА ГЛАВНОТО МЮФТИЙСТВО
и неконтролираната от държавата духовно-религиозна система за обучение. В статия за „24 часа“ по повод намесата на Анкара във вътрешните работи експремиерът Ив. Костов гълчи: „Турският Дианет участва в управлението на българското мюфтийство, подменил е неговия характер на българска институция. Издържа духовни училища и Висшия ислямски институт. Внедрява сред българските мюсюлмани турски политически ислям“.
Прав е. Но и бившият Командир страда от най-масовата политическа болест у нас – морален Алцхаймер. Има проблеми с паметта на съвестта. Именно при него през 1998-ма е подписана спогодба между Дирекцията по вероизповеданията и Дианета, разрешаваща финансиране и пращане от Турция на преподаватели за средните духовни училища в страната, както и имами.
От години Анкара контролира избора на главен мюфтия на българските мюсюлмани. Четворният избор на Мустафа Хаджи го потвърждава. Данни от сайта на Главно мюфтийство разкриват чий „агент за влияние“ е. Учи 1993-1997 г. в Йордания (Теологически факултет на университета „Ярмук“). На 23.10.1997 г. е избран за главен мюфтия. 2000 г. мандатът му свършва и е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС). 2002 г. записва докторантура в университета „Мармара“, Истанбул. 2003 г. свършва мандатът във ВМС и е назначен за ректор на Висшия ислямски институт. 2005 г. на извънредна национална конференция пак е избран за главен мюфтия. На 25 януари 2016 г. отново е главен мюфтия. При това открито подкрепя изключения от ДПС Лютви Местан и проекта на Анкара ДОСТ.
За разлика от ДПС, ДОСТ е протурска ислямистка партия. Ключови кадри са фанатици-ислямисти. Като Хюсеин Хафъзов, известен с неоосманистките изцепки в по-предишния парламент. Преди да стане депутат, идва от Главно мюфтийство, където бил главен секретар. Всички 22-ма зам. районни мюфтии са турски служители на уж светския Дианет? Странно! Комитетът по вероизповеданията не си задава простичък въпрос: Щом по конституция Турция е светска държава, как тъй в Дианета работят служители на „светска институция“, а техни колеги са „командировани“ у нас като мюфтии и ходжи?! Отговорът е прост: Дианетът е религиозен тумор, имплантиран в погиващата светска държава.
У нас благодарение на националнихилизма на ред правителства, в нарушение на светските принципи и закони, държавни служители на Дианета на заплата от Анкара работят като мюфтии и преподаватели в трите духовни ислямски училища у нас. Налагат онова, което Анкара определя за цел: реанимация на османските религиозни традиции в трите общности (турска, циганска, българомохамеданска).
Резултат, така и непроумян от управляващите: в България подмолно тече тревожен процес. Под светската образователна система методично се „плете“ ислямистка. Не става дума само за 3-те средни духовни училища в Русе, Шумен и Момчилград, субсидирани от Турция, и ислямистки фондации, а за още дузина нелицензирани (незаконни) училища. Учебният процес в лицензираните училища се ръководи от Анкара чрез служители на Дианета. Фактите показват наличие на перфиден план за увеличаване броя на училищата, чиято кадрова база усилено се разширява чрез масовите летни детски курсове за изучаване на Корана. Допълнителен стимул е приравняването дипломите на религиозното със светското образование. Престъпно дело на претъпканото с кириакстефчовци и соросоиди. Безпросветно министерство, от години управлявано от полуграмотни министри.
Гореизложеното се вписва в разработената в началото на ХХ“ век от проф. Ахмет Давутоглу доктрина на неоосманизма. Действа вече 18 години. Сръбският дипломат и експерт по Балканите Дарко Танаскович има знакова дефиниция:
НЕООСМАНИЗМЪТ УМЕЕ ДА ТЕЧЕ И КАТО ПОДВОДНА РЕКА.
Ако турският президент Тургут Йозал (1989-1993) е баща на неоосманизма, то Давутоглу е блестящият теоретик. А като външен министър и премиер – практически реализатор. 2001 г. в книгата “Стратегическа дълбочина” (Strategic Derinlik) блестящо обоснова неоосманизма. В издадения 2015-а на български 670-страничен труд развива тезата: османските времена са период на разцвет за Балканите и допринасят за добруването на хората по тези земи. 2009-а в Сараево заяви: “Османските векове на Балканите бяха една успешна приказка. Сега трябва отново да сътворим тази приказка. Турция се върна. Ние сме неоосманисти. Ние сме принудени да се занимаваме със съседните страни“.
Израснала като мощна регионална икономическа и военна сила, Турция хвърля алчен поглед към бившите османски провинции. Планира и действа да завладее с други методи: икономически, културни и демографски. Думи на Давутоглу разкриват дълбоко таена историческа болка: „Балканите имат особено значение във връзка със заличаването от картата на Европа на Османската държава“. В стратегически аспект за него „мюсюлманските малцинства, останали в наследство от Османската държава, са фундаментът на политическото влияние на Турция на Балканите“.
На 23 март 2013 г. правителственият в. „Миллиет“
ПУБЛИКУВА ГЕОГРАФСКА КАРТА НА „НОВА ТУРЦИЯ“ –
наследник на Османската империя. В обозримо бъдеще трябва да включи територии на България, Гърция, Кипър, части от Северен Ирак, Сирия, Грузия и Армения. Карта-провокация, „измерваща“ реакциите на съседите. Външно министерство при служебния кабинет на Марин Райков я неглижира и обяви конфуза за „техническа грешка“, уж премахната от сайта на вестника.
На 15 октомври 2013 г. в реч в град Риза (Североизточна Турция) Ердоган каза: „Някои историци считат, че границите, установени от Националното съглашение, прието на 28.01.1920 г., включват Кипър, Алепо, Мосул, Ербил, Батуми, Салоники, Кърджали, Варна и островите на Егейско море“.
Погледнете тук публикуваната карта! Включва Добруджа, Варненско и Бургаско, Тракия с Пловдив и Стара Загора. От Благоевградска област: Чеча (Сатовчанска община); Гоцеделчевска, Гърменска и Хаджидимовска община. Докато Атина остро реагира на скандалната карта, от София – ни хък, ни мък!
Политиката на Ердоган след оттегляне през май 2016 г. от политиката на Давутоглу представлява особен, втвърден вариант на т.нар. „мека сила“. Терминът иде от САЩ. Автор на soft power („мека сила“) е Джоузеф Най. Според него това е форма на политическа власт, предполагаща способност да се постигат резултати на основата на доброволно участие, симпатии и привлекателност. За разлика от hard power („твърда сила“), подразбираща принуда.
В четири основни направления прониква „меката сила“ на Анкара в бившите османски провинции: 1) Чрез турското кино: исторически (като „Великолепният век“) и съвременни сериали, имащи висока популярност не само в мюсюлманските страни. Изпипани, на високо професионално ниво, спонсорирани от държавата, продавани на ниски цени, те създават погрешна представа, прикривайки напредналите процеси на пълзяща ислямизация на Турция. 2) Високоразвита туристическа индустрия, подкрепена с впечатляваща реклама, по-скоро ориентирана не към конкретни курорти, а създаваща благоприятен образ на страната. Тук важна е ролята на една от най-мощните авиокомпании в света – Turkish Airlines. 3) Икономическо проникване в смесените райони. 4) Образователни програми, увеличаващи влиянието и престижа на турското образование чрез международна мрежа лицеи, разпространяваща т.нар. „Турски ислям“. В религиозните школи, назовани с името на Имам Хатипа, се преподават религиозни и някои фундаментални светски науки.
Според турските закони джамия се изгражда, ако в населено място живеят минимум 30 хил. души мюсюлмани. Втора джамия се издига, ако са над 60 хил. мюсюлмани. Цифрите за България обаче не тревожат властта: на 2700 християни се пада една църква, а на 2700 мюсюлмани – три джамии. Прости сметки показват: гъстотата на джамиите у нас е три пъти по-голяма от тази на църквите и 30 пъти по-голяма, отколкото на джамиите в южната съседка! Ако приложим турския закон, Анкара „няма очи“ да протестира. Следваме нейния пример! Тогава не само Гоце Делчев, Кюстендил, Карлово, Самоков, Ихтиман, Стара Загора и др. селища ще си отдъхнат от съдебния напън на Главно мюфтийство да превърне в действащи джамии обекти на историко-културното наследство.
Втората линия на намеса на Анкара във вътрешните работи на България е разработена от Давутоглу. Метод за сондиране реакцията на българската държава: „Колкото е възможно по-активно да се действа превантивно спрямо България и нейното двустранно и многостранно обвързване с Турция“, като се установи механизъм на периодично „опипване пулса“ на държавата. По амплитудата на реакцията Анкара преценява дълбочината на своето проникване в България. Става дума за реакция след намеса от Анкара. По правило дискретна.
Факти, доказващи как Анкара системно и методично „опипва пулса“ на българската държава чрез намеса във вътрешните работи. За последните 5 години те са 9. За последните два научихме от предизборната реч на 27.03.2019 г. на външния министър Чавушоглу в Текирдаг.
Ето хронология на първите
СЕДЕМ ФАКТА ЗА НАМЕСА НА АНКАРА.
12 септември 2014 г. – в резиденция „Чанкая“ край Анкара се провежда тайна среща на тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан и още 4 депутати с Ердоган, току-що встъпил (28 август) на поста президент. От София никаква реакция.
24 април 2015 г. – събитие, довело до натиск на Анкара, свързано с гласуваната от Народното събрание декларация за 100-годишнината от геноцида над арменците. Изненадващо, в последния момент в Народното събрание идва премиерът Борисов и налага на депутатите семантична промяна: терминът „геноцид“ е заменен с „масово изтребление“. Десислав Чуколов от „Атака” смята, че Борисов панически бягал от предложението на националистите за декларация, осъждаща геноцида над арменците. Затова и дошъл в НС, за да наложи успокояващо Анкара решение по темата. Очакванията на сторилия метан на Анкара премиер не се оправдават. На 28 април турското Външно министерство остро реагира: „Турция отхвърля тази клевета срещу своята история”.
15 декември 2015 г. – неогласена среща „на четири очи“ между турския премиер Давутоглу и лидера на ДПС Лютви Местан в резиденция „Бояна“. За нея знаят, но мълчат премиерът Борисов и президентът Плевнелиев. Реагира само почетният председател Ахмед Доган. На 17 декември спешно свиква елита на ДПС в Сараите. Към 22,00 ч. изненадващо държи остра критична реч към лидера Местан. Който припада, свестен от съпругата Ширин с чаша студена вода.
22 декември 2015 г. – на сайта на ДПС изненадващо се явява текстът на критичната реч на Доган. Местан решава да бяга в турското посолство. Освобождава охраната на НСО, звъни на посланик Сюлейман Гьокче да прати автомобил и с жена си Ширин привечер влизат в посолството. Акт скандален, саморазобличаващ ход на „агента за влияние“ на Анкара. От „Дондуков“ 1 и 2, от Външно – никаква реакция! Дрямка дреме и инак медийно словоохотливият главен прокурор.
23 декември 2015 г. – посланик Гьокче урежда телефонен разговор между българския премиер и турския му колега. Давутоглу в опит да убеди Борисов да подкрепи Местан в конфликта му с Доган. Българският премиер отказва да вземе страна. Единствен случай, когато властта признава за намеса. Премиерът „разкрива“, че казал на Давутоглу: „Няма нужда българските турци да страдат допълнително от отношенията Доган-Местан“. Дали това са точните думи, оставаме на разтегливата човешка съвест. Доган пък, виждайки, че държавата пасува, „взема нещата“ в свои ръце. На 24 декември Централният съвет на ДПС снема от лидерския пост Местан и го изключва. Предотвратен е опит Анкара да подчини ДПС, партията-балансьор на прехода. Последиците за посланик Гьокче, организатор на заговора, са фатални. Пратен е в „трета глуха“ – посланик в Гватемала.
10 април 2016 г. – учредителна конференция на ДОСТ. Присъстват от Турция: министърът на социалните въпроси Фатма Саян Кая, като зам. председател на управляващата Турция Партия на справедливостта и развитието; Семир Ялчън, зам. председател на крайнодясната Партия на националистическото действие, и посланик Гьокче (виж фотоса). Ялчън произнася скандални думи, а залата „се тресе“ от аплодисменти: „Където и да се говори турски език, за нас това място е част от нашата родина“. От трибуната Фатма Кая предава поздравите на премиера Давутоглу: „ДОСТ ще е един от най-здравите мостове за развитието на отношенията между България и Турция“. Същата персона, с „грейнал“ в зелено хиджаб, хвали горещо Местан, че защитавал малцинствата в България.
16 юли 2016 г. – събитията след опита за военен преврат в Турция (нощта на 15-16.07.2016) сочат недопустимо поведение на София. В нарушение на международното частно право арестува редица турски граждани, обвинени, че били гюленисти заговорници, и ги предава на Анкара. Днес семействата на тези граждани съдят българската държава в Международния съд. До ден-днешен точния брой на арестуваните „заговорници“ властта крие от българската общественост. Атина се държи достойно: отказва да върне на Анкара избягалите с хеликоптер осмина офицери, обвинени за участие в преврата. Външният министър Чавушоглу остро критикува Атина за отказа да ги екстрадира. Не само военни, но и около стотина турски граждани получават политическо убежище в Гърция. София не дава убежище на нито един! Несъмнена е секретна договореност между Анкара и София. Тя ще струва на българските данъкоплатци стотици хиляди евро обезщетения на незаконно предадените турски граждани.
Да се върнем на скандалното изказване на Чавушоглу. Не просто предизборен трик, а изява на неоосманисткото разбиране за „мека сила“. След оттеглянето на Давутоглу Анкара е по-агресивна, в синхрон с нарасналите амбиции на Турция. Другото обяснение е персонално. В лицето на Чавушоглу Ердоган получи „близнак“, идеално пасващ на неговата стилистика – предупреждения, заплахи. По психологически профил Чавушоглу прилича на архитекта на Дейтънското споразумение (1995 г.) за Босна и Херцеговина US топдипломат Ричард Холбрук, наричан „Булдозера“. Вижте фотоса: с какво имперско високомерие Чавушоглу подава ръка на държавния секретар на САЩ Майк Помпео.
След оттеглянето на Давутоглу надделя
ТВЪРДИЯТ ПОДХОД НА ЕРДОГАН КЪМ ЕВРОСЪЮЗА.
Поведението на Анкара след оттеглянето на Давутоглу сочи втвърдено прилагане на „мека сила“ в отношенията й с Европа. За ислямисткото начало все по-важно значение придобиват гласовете на турската диаспора в Европа. Това доведе до рязко изостряне отношенията на Турция с Германия, Холандия и Австрия, страни с най-солидни в процентно отношение турски общности. От 2016 г. насам се забелязва повишено напрежение между Анкара с Берлин, Хага и Виена. По повод публикувани карикатури на Ердоган, арест на немски журналист от турски произход в Истанбул, забрана на турски държавници да водят предизборна агитация в Холандия, затворени джамии и изгонени турски имами от Австрия.
Швейцарски вестник подробно описа публикуваната на 25.04.2016 г. в немския в. „De Telegraaf“ карикатура на Ердоган. Изобразява маймуна с главата на Ердоган, тъпчеща свободната преса. Над карикатурата (виж фотоса) четем: „De Lange Arm van Erdogan“ (Дългата ръка на Ердоган).
През 2017 г. във връзка с референдума за промяна конституцията на страната в посока президентско управление избухна скандал между Анкара и Хага. Холандските власти попречиха на министър Фатма Кая да участва в кампанията по референдума в Ротердам. Това е същата Фатма, която бе официален гост на учредителната конференция на протурската партия ДОСТ (10.04.2016 г.).
На 29.03.2019 г. София „клекна“ на Анкара, законово уреждайки финансирането на Главно мюфтийство, докато още 2015-а Австрия прекрати тази вредна и опасна за националната сигурност практика. “Искаме австрийски вид ислям, а не такъв, който е доминиран от други държави”, коментира февр. 2015 г. Себастиан Курц, 28-годишен външен министър. „Детето-чудо“ на австрийската политика е най-популярният политик в страната. „Промените в закона целят да изграждат „ислям с европейско лице“, заяви той.
Юни 2018 г., вече канцлер, младият консерватор обяви: „Австрия ще експулсира финансирани от чужбина имами и ще затвори седем джамии, като мярка за борба с “политическия ислям”. И се обоснова: “Паралелните общества, политическият ислям и радикализацията нямат място в нашата страна“.
Рестриктивните (ограничителни) и наказателни мерки на Виена лято 2018-а доведоха до затваряне на джамии и изгонване на 60 финансирани от Турция имами и техните семейства, като част от борбата с “политическия ислям”. В една от затворените джамии юни 2018 г. деца във войнишки униформи правили възстановка на битката при Галиполи (25.04.2015-9.01.1916 г.) от Първата световна война. Снимки от възстановката, на които деца развяват турски знамена, разтревожиха австрийската политическа класа.
Подобно явление, свързано със злодеянията на „Ислямска държава“, бе документирано от ДАНС в джамията в циганския квартал в Пазарджик. У нас обаче властите се побояха да затворят джамията. Нито премиер, нито президент се осмелиха да последват примера на Виена.
Макар причината за безпардонните заплахи, отправяни от Анкара към Запада, да бе бежанската криза 2015-2016 г., на фона на все по-затъващия в моралнополитическа криза Евросъюз, пред българите стои въпрос с тежест на Дамоклев меч – МОЖЕМ ЛИ ДА СЕ ДЪРЖИМ ДОСТОЙНО“
Явно сегашната ерзац (непълноценна) политическа класа няма умствен и професионален капацитет, воля и визия да се държи достойно на международната арена. Затънала в продажнически слугинаж към Вашингтон и Брюксел, срещу й е изправена отлично образована, модерно мислеща и професионално действаща турска политическа класа. Ключ на ключовете на външната политика на Анкара е защитата и грижата за мюсюлманските малцинства навсякъде по света, най-вече на Балканите. За себе си е права. А какво ние направихме за българската диаспора“ Нищо! Е, ако изключим покрития от съдебната власт скандал с продажбата на паспорти за българи и лъжебългари, мащабен бизнес на узурпаторите на историческата марка „ВМРО“, лъжевойводите от „Пиротска“ 5.
Скандалът около намеса на Анкара в Закона за вероизповеданията оголиха истината. Победители са Ердоган и Чавушоглу, а пораженци – премиерът и странно „немеещият“ президент Радев. Ако няма намеса в Закона за вероизповеданията, както твърдят управляващите, защо финансирането на Главно мюфтийство продължава“! Прав е Георги Димов, бивш консул в Одрин: „Османската империя продължава да съществува и отношенията между Турция и България са като между господар и слуга“.
Колкото до Турция, ислямисткият тренд (посока на движение) във външната политика се задълбочава. Най-пресен пример: гневната реакция на Ердоган на терористичния акт в Нова Зеландия (15.03.2019 г.), илюстрираща амбициите Турция да възглави ислямския свят. От няколко години това, което става с Турция, е тема за дебати в американския Конгрес. Ето откъс от доклад пред Конгреса. Автор: специалистът по международни отношения Michael Rubin, стратегически анализатор в Пентагона и ключов член на Council on Foreigh Relations (Съвет по външни отношения), геостратегически център на Вашингтон. Майкъл Рубин: „През последните години Партията на справедливостта и развитието начело с Ердоган промениха страната и се съюзиха с най-радикалните елементи в Близкия изток. Налице са неопровержими доказателства, че Ердоган действа по предварително изработен план, чиято крайна цел е да промени фундаментално вътрешния ред и външната политика на Турция. Партията му вече напълно разруши светската образователна система на всички нива, срина независимостта на съдебната система, службите подслушват всеки дисидент, особено журналисти и интелектуалци. През 1979 година Иранската ислямска революция шокира света със своята внезапност. За разлика от нея, Турската ислямска революция протече толкова бавно и постепенно, че остана почти незабелязана. Но Ислямска република Турция е реалност. И заплаха. Разказът за нея е разказ за лидер с методичен план за демонтажа на една система. За циничен политик, който ловко употребява демокрацията, за да постигне автокрация. За политическата коректност, заслепила западните правителства дотолкова, че те не видяха дневния ред на исляма. За Реджеп Ердоган това е осъществена мечта, за следващото поколение американски президенти, дипломати и генерали това е катастрофа“…
Анулирането изборите за кмет на Истанбул, оповестено от Централната избирателна комисия – избори, спечелени от кандидата на опозиционната Републиканска народна партия Екрем Имамоглу, е най-прясно доказателство за ислямисткия тренд в развитието на Турция. Тренд, перфидно методично ликвидиращ светската държава на Мустафа Кемал Ататюрк.
НИКОЛА СТОЯНОВ
Докато неоосманизмът действа подмолно, управляващите крият от българския народ истината за намесата на Анкара
loading...