Как да спечелим доверието на малчуганите, може ли дете да подаде ръка за инжекция, без да плаче, да не пророни дума, докато гипсират крачето му. Може, стига лекарят да владее трите вълшебни похвата – да е спокоен, да разказва занимателни истории, докато те преглежда, и да те предразположи да се разсмееш. Такъв лекар е д-р Юсеин Пашалиев от Клиниката по детска ортопедия и травматология в „Пирогов”, наричан с любов от някои свои пациенти „Д-р Не боли”.
Д-р Юсеин Пашалиев е роден на 12 юни 1991 г. в село Вълкосел, Гоцеделчевско. Шегува се, че е от малкото деца, притеснили майките си и проплакали в здравната служба на село, защото нямало време за пътуване до града.
„Изглежда съм бързал да се родя, че да се наредя по-скоро и аз сред лекарите”, шегува се младият доктор. Завършил е Медицинския университет в София през 2017 година. Още като студент – доброволец в Клиниката по детска ортопедия и травматология в „Пирогов”, се влюбва в специалността и по-късно записва точно детска ортопедия и травматология. И е категоричен „Не съжалявам нито за миг”. Оттогава досега не е сменял работата си и по всичко личи, че я работи с истинско удовлетворение – така, както го правят хората, за които избраната професия е призвание, пише clinica.bg.
Медицината наистина е призовала д-р Пашалиев още от ученическите години, защото той не е от онези млади хора, за които тя е предопределение заради лекарската професия на родителите. Майка му и баща му работят в съвършено друга сфера.
„Много обичам животните. Винаги е имало куче, коте, животинка около мен. Затова дълго време смятах да стана ветеринарен лекар. Дори бях започнал да чета повече за особеностите на четириногите”, казва той. Близките му също намирали това за добър избор, докато един ден той започнал да се колебае. Негов приятел, по-голям от него – уж на майтап, уж наистина – му подметнал, че вместо да учи анатомията, особеностите и лечението на много животни, по-добре да изучи човека и как да лекува него. Тези думи, макар и посрещнати с усмивка, започнали да вършат своето. Осемнадесетгодишният Юсеин все повече започнал да се замисля над тях и решил – ще кандидатства медицина. Приели го, а в началото на шести курс започнал работа като доброволец в „Пирогов”. Впоследствие започнал работа в Клиниката по детска ортопедия и травматология, започнал и специализация. Попаднал на невероятен ментор, д-р Явор Пукалски.
„Изключителен лекар, но и невероятен човек. Той ми даде много. Научил ме е на много неща. Голяма част от това, което съм като лекар, дължа именно на д-р Пукалски. Интересното е, че той не се държи към по-младите лекари началнически, не ги потиска, а съветва така, както се съветват колеги. Това много помага, не подбива самочувствието на младия човек, не го смачква. Напротив, дава му увереност, че ще се справи”, говори с възхищение за своя ментор д-р Юсеин Пашалиев. И държи да подчертае нещо много важно за него.
„В университета ни учат на много неща, но не ни учат как да подхождаме индивуално към всеки пациент, как да го предразположим, как да спечелим доверието му, как да го направим сълечител в терапията”, допълва д-р Пашалиев.
„Когато вече си спокоен от набрания опит, имаш увереността, че можеш да се справяш. Дипломата не ни прави такива. Това е нещо, което се изгражда, понякога с години”, казва д-р Пашалиев.
Някак със смущение продължава да разказва за своя опит, за времето, когато започнал да приема, лекува и носи сам отговорността за своите пациенти. А говори със смущение, защото това е първата му медийна изява.
„Д-р Пукалски ме научи на много неща, но не ме научи как да говоря с журналисти, как да се срещам с медиите, а той има голям опит в това”, смее се със заразителна по детски усмивка д-р Пашалиев. И се вижда, че точно тази откритост и ведрост му помагат в работата с децата.
„С тях е по-трудно да се работи, отколкото с възрастните. Детето, особено по-малкото, трудно може да обясни дори на майка си какво му е. То само казва, че го боли, но често пъти не може дори да локализира мястото, да определи самото усещане. Тогава на помощ идват родителите – когато те са разбрани, не изпадат в паника, нещата се получават много по-добре”, казва детският травматолог.
Колкото до малките пациенти, той винаги ще намери подходящия тон, подходящата закачка, смешна история, с която да ги разсмее и разсее от страха. А после идва доверието – сълечителят в терапията.
„Изглежда съм запазил нещо от детето в себе си щом така добре се разбирам с тях. Децата са най-чистосърдечните създания. Те са искрени, няма да ме излъжат, че ги боли или не ги боли. Те винаги казват истината. Благодат е човек да работи за тях, да им помага”, казва лекарят.
За д-р Юсеин Пашалиев най-ценната награда е усмивката и радостта на пациентите му – да ги види отново усмихнати, когато ги изписват от болницата и на контролните прегледи.
Неотдавна обаче той получи невероятна награда, за която казва, че го е разтърсила от дън душа. Случило се в Монтана. Там заедно с колеги, детски лекари от „Пирогов”, провеждали профилактични прегледи на деца по програма на спешната болница.
„По някое време си дадох малко почивка и излязох пред входа да вдишам чист въздух. Тогава към мен пристъпи едно момченце и ми поднесе картина, нарисувана специално за мен. Семейството беше научило от местните медии, че ще преглеждам в техния град. Момченцето – мой бивш пациент, решило, че трябва да ми направи подарък. Рисувало картината си часове наред, за да ме зарадва и да ми благодари”, разказва развълнувано д-р Пашалиев. Колкото до благодарния пациент, той бил един от сложните случаи, докарани специално от Монтана в „Пирогов” преди време.
„После, в колата на път за София, поставих картината на седалката до мен. Преди да потегля, дълго време я гледах. Усещането, че това чисто създание е рисувало за мен, че ме помни като добрия, а не като страшния доктор, е разтърстващо”, споделят лекарят.
Сега картината на момченцето краси клиниката, както и десетки други картини в рамки, дарени на лекарите от излекувани деца. Колегите му се шегуват, че скоро могат да организират изложба от творби на пациенти на Клиниката по детска ортопедия и травматология.
Д-р Юсеин Пашалиев не крие, че в нашето здравеопазване има и плюсове, и минуси.
„Медицината в България наистина е на европейско, та дори на световно ниво. Лекарите ни са отлично подготвени. Имаме обаче пробойни в самата система”, казва той и допълва, че няма да продължи с коментари за негативизмите в нея. Тях всички ги усещат на гърба си – и лекарите, и пациентите. Като плюс за хората той определя все още лесния достъп до медицинска помощ. Напоследък доста размишлява върху проблемите на младите лекари, на специализантите.
„Те не се борят само за по-високи заплати, но и за по-добри условия на труд. Проблемът е, че всички искат да бъдат в София и останалите университетски градове. Тази диспропорция създава напрежение”, казва д-р Пашалиев и не крие, че е имал възможност да замине за Германия, където баща му заработва добре. Въпреки изкушението, той се е отказал, защото смята, че в България младият лекар също може да постигне много.
Съпругата му Ния е студентка в Медицинския университет – София. Отсега е убедена, че след като се дипломира, ще запише специалност, свързана с педиатрията. За нея д-р Пашалиев казва, че децата я боготворят. Младото семейство няма много време за дълги пътешествия – единият заради дежурства, другият заради четенето предвид предстоящите изпити. И двамата обичат да са вкъщи на изключен телевизор.
„Това е времето, когато най-добре си почиваме, разговаряйки и споделяйки. Това е само нашето време”, заключава д-р Юсеин Пашалиев и бърза да се приготви за предстоящото дежурство в „Пирогов”.
