Води тук лее Струма – в песен полетели;
край нея село пък – видение завидно.
И хора, бялото си бъдеще прозрели,
по път ослънчен между минало и идно.
Рождението на с. Долна Градешница.
„Като изминахме Беличкото поле /полето на турското село Белица, днес Илинденци/, прехвърлихме една брежинка и се озовахме в долината на р. Градешничка. Тя иде от Пирин планина. На левия й бряг е разположено село Градешница /не е реч за Долна Градешница, а за старото турско село Градешница, обезнаселено при Балканската война 1912 година/. Тук има останки от много старини /ще дойде реч и за тях по-нататък/. Малко по на север от реката стои Градешкият хан. Тук има скеле на Струма за товарене на дъски, които на салове се пускат по течението на реката…”.
Това е видял Васил Кънчов – правечния тракоримски и турски път, един хан и никакво село. Тук обаче ще се намеся и аз като автор, и то главно за споменатия хан. Широка информация имам от Васил Стоянов-Контрата от село Сливница /сега покойник/, изкарал до края на Втората световна война 20 години в емиграция. Имал е възможност да влиза в този хан, даже да открадне пушки от турската му охрана. Ханът се казвал Тахтанли хан /Дъсчен хан/, което му идвало от товаряните тук на салове дъски, добивани от 12 чарка из Пирин планина. Саловете водели товара си по пазарите на юг из Егейско. Тук ще намеся и името на възрожденеца, участник в Кресненско-Разложкото въстание като секретар на главния войвода Стоян Карастоилов – даскал Стефан Карчев, който впоследствие е учител в село Славовица и ученик му е бъдещият министър-председател на България.
Александър Стамболийски. Той пише също за дървената търговия, като в ръкописната си книга „Кресненската сбирка“ пише и за „Кресненско водно Струмско пристанище“, като има предвид мястото, където сега е жп гара „Пейо Яворов“ в Кресненския пролом, където са правени саловете, и отбелязва, че Струма е била плавателна.
Стари градежи дават името на р. Градешничка, турското село Градешница и на новото село Долна Градешница.
Оставките от старини, за които споменава Васил Кънчов, са от селище-град, което потвърждават и открити антични надписи. От останките на старите градежи идват имената на новите поселения. Известно е и името на града. Казвал се е Нейне.
Как се стига до това откритие? По времето на кооперативното земеделие в м. Хилядница и възвишението Рукалото, намиращи се югоизточно от сегашното село Долна Градешница, са открити оброчни и други каменни плочи и останки от строителна и съдова керамика. В Кресна се решава да се прави малък музеен кът и започва събирането им. От тези останки се заинтересуват и учените Велизар Велков, Борис Геров, Александър Фол. Аз по това време като служител в кооператива се включих в събирането на всичко намерено. Открити са и два много любопитни паметника. Връзка е установена с професор Василка Герасимова, директор тогава на Архелогическия музей в София, която се заема с разчитане на надписите.
Надписът на единия паметник (строителна стела) потвърждава, че селището е било с градска уредба. Той сочи, че десетчленна комисия е утвърдена да строи храм, избрана от „нейнеските жители“, което ще рече от „жителите на град Нейне“. Любопитно още повече е, че храмът е бил построен на мястото, дето е бил Акрополът – възвишението Рукалото, но впоследствие разрушен, както и градът някъде към 4-5 век при варварски нашествия. Любопитен е и вторият каменен паметник, на който пък има две боси ходила – мъжко и женско, и те са на египетската богиня Изида /съдба/ и нейния съпруг Серапис, което потвърждават и два систрона от двете им страни, които, както се знае, са сред атрибутите на богинята. Да не гадаем как и по каква причина египетски божества са чествани в долината на Струма, но този паметник с подобно изображение засега е единствен в България. Подобни стъпки, но от бронз, засега са пренесени от Египет и са собственост на Бритиш музеум в Лондон и Лувъра в Париж.
Природна характеристика.
Младен Георгиев е фермер, възкресител на земеделието в с. Долна Градешница след ликвидирането на кооперативното земеделие с масивни блокове от лозя, череши и други овошки. Според него земята е тази, която е създала Долна Градешница. Землището в сегашен вид се простира от леглото на Струма до висотите на Пирин планина. Общата му площ се отчита на 19 088 дка, от които 10 420 дка са горски площи, 8108 дка земеделски, от тях 5506 са обработваеми, а останалите са урбанизирани територии. Релефът на землището е усложнен от късноплиоценски и ранноквартернарни подножни ерозиоционни денудационни нива. Климатът е преходносредиземноморски, почвите спадат най-вече към канелено горските, а край Струма и алуливално-наносни. Целият район е подходящ за земеделие и земеделието е било в основата на сегашното съществуване на селото.
От колиби със слама и шафар към благоустроено село.
Георги Атанасов-Горския, когато се ражда в 1935 година, е на 12 години от създаването на Долна Градешница, а баща му Атанас, който поотмина в житейството си 100 години, е бил на 10 години, когато тук са се заселили неговите родители като бежанци, прогонени от гръцките власти от родното им село Хаджибеглик /сега Гърция). Това, което е слушал от баща си, дядо си и баба си, сред тукашните заселници е имало и други бежанци от Хаджибеглик, като сред тях са и семействата на Никола Груйчев, Никола Чобанов, Христо Панайотов, Никола Стоев, Димитър Атанасов, Никола Попов.
Побягнали от гръцките власти и намерили тук място за заселване има и от село Крушево, сред които са семействата на Димитър Димитров, на братята Кирил и Георги Пръцкови. Новото селище се разраства и с бежанци от Мертатово, а по-късно и с преселници от Влахи, Ощава и други пирински села.
Никак не е била лесна одисеята на преселниците от Гърция. По разказ на Георги Атанасов, разказан от баща му дядо Атанас. От Хаджибеглик бежанците поели с волски коли и в тях натоварили каквото могат, като оставили къщи и имоти. Дядо му Димитър и другите бежанци, като стигнали Градешки реки, огледали района. На дядо му харесали околностите – поле край Струма, хълмове с поляни и пасища. Той си падал малко ловец и казал: „Тук има живот и зайци ке тепаме, но и стока ке пасе”. Съгласили се с доводите му и другите бежанци, и началото на заселването направили общо 18 семейства. Временно се устроили в колиби, покрити с шафар от блатата край Струма. Скоро се стигнало и до оземляване, тъй като мястото било като ничие и някой си инженер Георгиев оземлявал с до 40 декара земя. Този Георгиев като оземлявал, казвал: „Аз вас, бежанците, ве уважавам и ще ви дам и по-близичко до Крива ливада” /сега град Кресна/, но един от бежанците чул и казал, че е по-добре да ги оземли по на юг, та да са по-близо до границата, че може и да се случи да се върнат по родните си места /уви, 100 години оттогава това не се случило/.
Шафарът и дървенията започват да изчезват, идват грижи и за училище.
Смилен Лисичков, бивш директор на училище „Васил Левски“, разказва: „Изминават 6 години от първите заселвания, шафарът и дървенията във вид на колиби започват да изчезват, появяват се къщи, градени с тухли, бетон, керемиди, деца растат и насъщна нужда става откриването на местно просветно огнище. И това се случва с откриването на училище „Васил Левски“. Първоначално то се помещава в паянтова постройка и разполага със стая за учениците и малка стая за учителя, а в 1930 година се настанява в частната къща на Евтим Калъчов. Честта на първи учител при учение общо за учениците от първи до четвърти клас е на учителя Георги Гълъбов. Чак към Втората световна война училището се сдобива с по-просторна сграда. Пътят от сламената колиба, използвана за училище, до новата сграда не бил лек, липсвали учебни пособия, децата са учели да пишат и на пясък.
Но новото село се разраствало, раждали се деца, към 1950 година учениците вече са 75 и това наложило търсене на възможности за изграждане на нова училищна сграда, като главен инициатор на това става учителят Иван Кестебеков, баща на известния поет Емил Кестебеков-Рупел.
Училището вече е с нова сграда, към 1962 година разполага с построен двор, широки и добре обзаведени учебни стаи и от 1971 година е прогимназия, като учителският колектив нараства до 15 души, а учениците до 150. С принос в учебното дело вписват имената си десетки учители, и най-вече служителите и директори като Благой Станчев, Валентин Бойков. Двадесет и първи век, уви, не само че не води до развитие на учебното дело, но се стига и до закриване на училището поради малък брой ученици, което пък идва и от миграция на голяма част от местното население.
Долна градешница – земя за фермерство
„В началото на 60-те години на миналия век Долна Градешница е в голям растеж и това води до бързо развитие на местното земеделие и животновъдството като основен поминък на хората. Стига се и до кооперативната форма на стопанисване чрез тютюнева, лозарска, градинарска и животновъдна бригада към кооператива в Кресна. Започва създаване на лозови блокове в м. Хилядница и местността добива вид на промишлено производство – обработват се по над 1000 тона винено и значимо количество десертно грозде.
Приоритетна култура стават и ранните полски домати. За такова производство се организират парници за добив на разсад, обособяват се специални площи и се стига до годишно производство от по над 300 тона, които се извозват до жп гара Кресна и там, натоварени във вагони, се отправят за пазарите в Чехословакия, Германия и други страни. Широко се застъпва и добив на пипер и други зеленчуци. Нова форма на отглеждане добива и животновъдството. Обособява се специална бригада с 4 стада овце с направление добив на мляко и вълна и на агнетата за пазар. Млякото се преработва в сирене”, разказва Борис Монев, бивш кмет на селото и бригаден ръководител по време на кооперативното земеделие.
„Много доходна култура се оказва тютюнът. Започва се с висококачествени сортове и на семеен акорд годишно се произвеждат по над 120 тона тютюн, който осигурява повече от половината от доходите на местното население.
В местното фермерство в кооперативните години се вписват до 90 процента от жените в трудоспособна възраст и половината от мъжете. Осигурените възможности на труд водят и до разрастване на селото. И така е до ликвидацията на кооперативното стопанство към 1992 година. Последвалият упадък довежда до миграция предимно на млади хора, до намаляване на раждаемостта, до закриване на училището. Връщането на земята разпокъсва лозовите масиви, стига се и до това от по 120 тона тютюн някога в ново време да му се забрави листото, а доматите се отглеждат само в домашни градинки. Общо в земеделието и животновъдното фермерство в кооперативната му форма са намирали своя поминък над 400 души. Сегашните градински оранжерии, разпокъсаните лозови блокчета не могат да ги доближат даже и наполовина от каквото е било. И нещо още по-важно: по време на кооператива се изграждат напоителни канали, водоеми, прокарват се пътища, създава се специализиран стопански двор със складова, оборска и друга база. Но това е вече минало, наложено от настъпилите промени, както в миналото са превръщали при кооперирането и отглеждането на памук, сусам, мак, царевица, пшеница, просо, главно за домашни нужди”, допълва Монев.
Историческо развитие, самоуправление и култура
Стоян Акареев, кмет на с. Долна Градешница, надниква в историческите и други летописи на селото. „Първото официално преброяване на населението в Долна Градешница е през 1934 година, когато тук живеят 122-ма души и повечето от тях обитават все още първоизградените си кирпичепи колиби. Преброявания от 1946 година сочат вече жители 235; в 1956 г. вече са 366; 1965 г. – 896, 1975 г. – 1108. И оттук започва линията да пада надолу, като в сегашната 2023 година по отчет на ГРАО в селото се числят не повече от 500 души, но и от този брой има живеещи, неотчлислили се като местни жители, пребиваващи в чужбина.
Хубавото на Долна Градешница е, че селото все пак е хубаво. Причислява се към крупните. Жилищният му фонд в над 60 процента е нов. Канализирано е, добре водоснабдено, има улици с асфалтова настилка, благоустроен централен площад, укрепени, пресичащи го водни течения.
Като самоуправляваща се общност, селото първоначално е населена местност към общината във Влахи, а когато в 1934 година Кресна се обособява в община, вече административно се числи към нея. В различни години като кметове, пълномощници, кметски наместници са служили над 20 души. И всеки с нещо е допринасял за растежа и промяната на селото. Така се стига до изграждане на кооперативен дом, строи се многофункционална сграда на кметството. Както солта е нужна на ястията, така и животът на всяко селище е непълен без духовни възможности за преживявания. Тази грижа от 1960 година е поета от читалище „Христо Смирненски” и оттогава до сега то е като стожер на местния бит и култура, който е облъхнат с опазен дух от Беломорието.
Кметството е в основата на живота на селото. Не е без негово съдействие и развитието на съвременна търговия, която придава добър облик на селото. Край шосето се редят множество малки ресторантчета и други заведения, предпочитани не само от местното население, но и от пътуващите.
Долна Градешница отдавна е село, забравило сламените и шафарови колиби и последвалите ги кирпичени къщурки. Сега почти няма неизмазана къща, край улици и площади има градински кътове за отдих. Промишлен вид пък придават цеховете и офисите на големи предприятия. Забелязва се и ново строителство, предимно от предприемчиви градешничани, работили и в чужбина. Така село Долна Градешница, родило се преди 100 години от нищото, от хора, прогонени от гръцките власти, че не са искали да се погърчват, започва пак лека-по-лека да възкръсва”.
Долна Градешница и вярата Христова
Костадин Танчев, няколко десетилетия църковен настоятел и църкововодител, баща на архиерейския наместник на Санданска духовна околия Георги Танчев, разказва: „Вярата Христова в този край, когато селото едва прохожда, е защитавана с едно оброчище над м. Хилядница, известно с името „Свети Георги “. Селото е без свой молитвен дом до 1995 година и за кръщенета, сватби и всичко друго богослужно е ставало в Кресна. Още в първите години на демократичните промени става възможно да си изгради селото своя църква и в 1991 година се полагат основите на храм „Св. Георги Победоносец“, със завършване и освещаване през 1995 година. Храмът сега е сред най-величествените сгради в селото. Разполага с добре озеленена паркова площ, с магерница, очертани пътеки и красива ограда. Гергьовден, който е патронен на храма, се чества като общоселски празник. В изграждането на храма участват много дарители – кой с каквото е могъл, а и с доброволен труд от цялото население. От 2008 година селото е с общи една религиозна придобивка. Край шосето в парка е изграден храм „Рождество на Пресвета Богородица“. Той пък е творение на семейство Искра и Васил Георгиеви. Първата копка е направена през 2009 година, а строежът е завършен през 2014 година и осветен от митрополита на Неврокопска епархия Серафим. Храмът има честта да съхранява костици от свети Пантелеймон”.
БОРИС САНДАНСКИ
