„Изберете домашното“ – така накратко може да се илюстрира хранителната култура на семейството на ветеринарния лекар от Рила д-р Йордан Кабзималски. Пред репортер на „Струма“ специалистът се съгласи да сподели дългогодишни свои наблюдения върху поведението на домашните си любимци, когато приемат храна домашно и „купечко“ производство.
Дворът на къщата му е пълен с животни. Той отглежда едно прасе, кокошки и крава, има и двама домашни любимци – куче и котка. Цялото семейство се грижи за животните и сами си произвеждат екологично чиста храна. От прасето прави всяка година суджуци, които окачва на провертиво място да съхнат, а и да се дразнят съседите, както сам казва с усмивка.
„Ние, хората, може и да се заблудим за качеството на храната, но животните се ориентират безпогрешно”, убеден е д-р Кабзималски, като се базира на дългогодишни свои системни наблюдения.
„Купувам бракуван хляб, с който храня прасето и кокошките, и го складирам в помещение до къщата. Направи ми впечатление, че котката яде само от типовия хляб, в който най-вероятно има по-малко набухватели, а и типовият хляб е предпочитан от много хора като по-здравословен, отколкото останалите видове. Другото, което ме впечатли, е, че мишките също предпочитат истинскта храна пред натъпканата с консерванти и други вещества. Всяка година като заколим прасето, с част от месото правим суджуци. Тази година една част от суджуците ги прави месопреработвателно предпирятие, като в тях е сложена и нитратна сол, която оцветява месото в червено, и подправки. Тези суджуци, които си ги правихме вкъщи, бяха само с готварска сол и подправки, затова имат по-тъмен цвят. Суджуците ги сложих на проветриво място да се сушат. Установих, че мишки са яли само от суджуците, които са без консерванти, т.е. домашните суджуци. Животинка, но и тя усеща кое е полезно за ядене и кое не. Нали има израз „Тая храна не е качествена и кучето не иска да я яде“ и е правилен. Аз установих по котката и мишките – заяви д-р Й. Кабзималски и продължи: Тази есен масово софиянци изкупуваха готови за клане прасета от Рила, защото са хранени само с хляб и зелена трева. Плащаха луди пари, дори и за клането на животните плащаха. Едно прасе около 100-150 кг се търгуваше за по 600-700 лв. живо тегло. Хващат си двама души колячи, които разфасоват животното за 30 минути, и си тръгват с пълни чанти месо за зимата. Поради голямото търсене тази година много хора в Рила оглеждат прасета за продан. Мой съсед е решил да купи 100 малки прасета, да ги угои до есента и да ги продаде по 6-7 лв. за кг“, каза още Й. Кабзималски.
Той от години работи като ветеринарен лекар в Рилското корито, обслужва животните на едри фермери и на малки стопанства.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
