Ние, българите, осъдихме на забрава и историческа смърт свой сънародник, познат под името Алонсо де Охеда, или Драган Охридски. За него различни документи говорят, че е живял преди около 500 години в Испания. Участвал е активно в 9-годишната война срещу държавата на маврите. Тя е просъществувала от 1236 до 1492 г. на територията на Испания с името Гранадски емират. Във войната сънародникът ни се отличавал с неоспорим героизъм и голяма смелост и станал фаворит на кралската двойка Фердинанд и Изабела. След войната той се включва във второто плаване на Христофор Колумб към Новия свят на 25.IX.1493 г. Българинът открива много острови, извършва подвизи при завладяване на новите земи. По-късно прави 4 самостоятелни плавания през океана, пише Петър Нанев в nabore.bg.
Няколко души са стигнали до извода, че мореплавателят до Колумб е българин и неговото име е Алонсо де Охеда, или Драган Охридски. Сред тях са германският учен д-р Рихард Конетцки, който по време на броженията в испанската гражданска война
Е ПРОНИКНАЛ В АРХИВИТЕ НА МОРСКИЯ МУЗЕЙ В МАДРИД
и през 1941 г. гостува в България, изказвайки теза, че конквистадор с неустановена народност може да се окаже българин. Вероятно тезата на Рихард Конетцки е запалила изследователския дух на тогавашния гимназист Иван Димитров, който твърди, че през 1942 г. за първи път попада на данни за българския произход на мореплавателя и оттогава до 80-те години на м.в. изследва неотстъпно въпроса.
По темата и по повод 1300-годишнината на нашата държава бяха публикувани много статии в тогавашния печат. След това пълна забрава покри темата – не се споменаваха изводите в статиите на Иван Димитров, не се говореше за българска следа в колумбистиката. Твърдението за български произход на мореплавателя Де Охеда бяха отхвърлени в остра статия в сатиричен седмичник през 1987 г. Тази статия се появи в резултат на “декрет”, даден от високо място. Така дискусията, че българин е участвал в откривателските експедиции към Новия свят, заглъхна. Повече не се чу нищо за съдбата на изследователя Иван Димитров – тогава човек на преклонна възраст. Науката ни замълча и продължава упорито да мълчи до днес. В сила ли е изтърканата формула,
ЧЕ МЪЛЧАНИЕТО Е ЗНАК НА СЪГЛАСИЕ
за българския произход на мореплавателя? Мълчанието наистина може да бъде и знак на съгласие, но то е и знак на забрава. Защото заедно с името на Иван Димитров изчезна и разработената теория за българския произход на конквистадора Драган Охридски, приел испанското име Алонсо де Охеда.
И стана тъй, че след 1987 г. името на мореплавателя изчезна съвсем. Само веднъж, преди години, проф. Тянко Йорданов, познат на по-възрастните поколения като водещ на предаването по БНТ “Атлас”, спомена неговото име. По повод 50-годишния юбилей на „Атлас“ тогавашният му водещ Симеон Идакиев бе поканил професора и той смело заяви, че пръв откривател на Венецуела и пръв човек, стъпил на континенталния бряг на Америка, е българин, погребан в Санто Доминго на остров Еспаньола (Хаити). Той допълни, че по негово завещание тленните му останки са зазидани под прага на църквата във францискански манастир в града. Де Охеда е поискал останките му да се зазидат, за да тъпчат костите му богомолците, защото не е могъл да изпълни целта на живота си. А тази цел, според Иван Димитров, потвърдена и от проф. Йорданов, била да помогне за освобождаването на отечеството му от османското иго. Тянков изрече и името на мореплавателя – Драган Охридски,
ПРИЕЛ ИСПАНСКО ИМЕ, ЗА ДА СЛУЖИ НА
ИСПАНИЯ.
В по-нови времена и журналистът Росен Петров говори за заслугите на българина Драган Охридски в откривателството на Новия свят. След тези бегли споменавания на мореплавателя последваха отново дълги години мълчание. И до днес то продължава.
Малко хронология във времето. Първата статия, изтъкваща българския произход на Де Охеда, излезе на 18 юни 1981 г. За нея сигурно спомогна и честването на 1300-годишнината на България. После за това писаха няколко наши вестника. След това темата премина границите на страната ни. Тук-там по света се заговори, че народността на един от близките съратници на Колумб е българска. Печатът тогава писа, че проф. Салватор Буено от университета в Хавана е казал при посещение в България, че в своя бъдеща книга
ЩЕ ЗАСЕГНЕ ИСТОРИЧЕСКИТЕ ВРЪЗКИ
между България и испанско говорящия свят. Буено заявява, че се интересува от тезата за българския произход на испанския конквистадор Алонсо де Охеда. Не е известно дали книгата е излязла в Куба. В онези години наши медии съобщиха, че чужди журналисти са публикували материали за произхода на испанския мореплавател. Така канадският вестник “Хоризонт” („Horizon“) през април 1982 г. е препечатал няколко статии от нашата преса, говорещи за българския корен на Колумбовия сподвижник.
Защо е днешното мълчание? Сега зад портите на Европа се откри зелено поле за историци и географи. Те могат да проникнат в архивите, да изтръгнат от забрава всичко, което ни прави близки със Запада. А това, че един откривател на Америка е българин, би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и със страни в Латинска Америка.
ЗАЩО ДА НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ИМА ИСПАНСКИ КОНКВИСТАДОР,
ПРОИЗЛЯЗЪЛ ОТ
НАШИЯ НАРОД?
Разобличителна статия от 1987 г. срещу тезата, че Алонсо де Охеда е българин, набива идеята, че не е възможно нашенец да постигне такъв успех в мореплаването. Нека не забравяме, че българинът преди робството е живял в цивилизована държава. В началните години на робството той все още е бил учен и способен на всякакви дела.
Век преди Великите географски открития (с идването на селджуците на Балканите) е започнало преселение на българи, които създават цели колонии в страни на запад и север.
ВЪВ ФРАНЦИЯ ИМА СЕЛА И МЕСТНОСТИ, КОИТО ДО ДНЕС НОСЯТ ИМЕТО БУЛГАРИ, БУГРИ И Т.Н.
В Италия изобилстват фамилии с корен Булгар, Булгарели, Булгаро. Някои са още от времето на прабългарския водител Алцек, но други са от по-късните векове. Спомнете си например за известния италиански футболист Булгарели, за когото тогава никой не спомена, че е с български корен, въпреки че игра за Италия срещу националите ни.
Ще прескочим няколко века от началото на игото и ще спрем при Петър Берон, който през XIX в., когато след около 400 г. уж бездуховност, издава десетки томове на френски език в Париж. Сигурно интернационализмът ни щеше да забрани да казваме, че е българин, ако не беше написал и Рибния буквар. Няма нищо изненадващо да е имало и един забележителен наш мореплавател в екипажите на Христофор Колумб.
Знам и че
БЪЛГАРИНЪТ НЕ СМЯТА СЕБЕ СИ ЗА МОРСКИ ЧОВЕК.
Но знам и това, че днес е търсен моряк навсякъде по континентите и че плава под знамената на безброй чужди флотилии. Нищо странно преди 500 години българин да е бил сред първите европейци в Новия свят.
Книгата на немския морски изследовател Хакне Нойкирхен “Пиратите” дава пълно основание да смятаме, че българите са имали свой пират адмирал, далеч преди Френсис Дрейк. Там се описва нападение над папски кораби: „Мавританският пиратски водач, нанесъл този дързък удар, се казвал Хорук (Арудж). Заради червената му брада го наричали Барбароса. Той бил син на грънчар-християнин Яков, нейде от Южните Балкани, който се преселил на остров Лесбос. След като турците завладели острова, грънчарят и семейството му приели исляма. Той притежавал лодка, с която карал стоката си по пазарите. Когато четиримата му синове пораснали, заедно с тях той ще да е опитвал от време на време и по малко пиратство. След смъртта на бащата синовете Хорук, Елиас, Ицхак и Азор продължили занаята и плаванията по море. По време на един пиратски набег Хорук (Арудж) бил пленен от монаси-йоанити, а Елиас бил убит. По всяка вероятност Ицхак сам се справял със скромното бащино наследство, защото тогава започнал светкавичният възход на Азор. Скоро той станал
НАЙ-ПРОЧУТИЯТ ЗА ВРЕМЕТО СИ МОРСКИ РАЗБОЙНИК
и получил от турския султан почетната титла „Хайредин” (закрилник на вярващите)“.
Азор-Хайредин бил назначен от султана за адмирал на Османската флота в Средиземно море. Нойкирхен продължава разказа си: „Хайредин бил сега на върха на своята мощ. Славата му била тъй голяма, че всеки реиз по северноафриканския бряг, който разполагал с мореходен съд, се присъединявал към победоносния пиратски адмирал. Великият адмирал на турската империя Хайредин умрял през 1546 г.“.
Хайнц Нойкирхен го характеризира като високо почитан морски герой, едно изключително явление на флотоводец и пират, но можем да добавим и това, че той е почти съвременник на Драган – Алонсо, да добавим и това, че е син на славяни от Южните Балкани. Но това не е всичко. Немският изследовател дава други интересни факти.
„След смъртта на Хайредин Барбароса султанът назначил за адмирал и главнокомандуващ турската флота в Западното Средиземноморие неговия ученик Драгут – пише Хайнц Нойкирхен (обърнете внимание на името Драгут, което се среща наред с Драгота и Драган в списъка на старите наши имена). Също като Хайредин, и Драгут бил 3 години прикован за греблата на една християнска галера –
ОСВОБОДИЛИ ГО СРЕЩУ ОТКУП.
В боевете с Дориа, чийто пленник бил, той си възвърнал множество бази в Северна Африка и завоювал Триполи за султана, който го провъзгласил за бей на града“.
И какво? Не се ли оказва, че тук, на Балканите, може би българите са забравили други свои почитани в минали времена – не само свои мореплаватели, а и други заслужили хора от поробеното си отечество, също преминали на служба към други народи. Става все по-ясно, че интернационализмът ни граничи с безродие. Кои са тези флотоводци – деца на християни от Балканите с нашенски имена? Вече е време да повторим името на испанския мореплавател, което преди 30 години стъпкахме жестоко.
ТОВА Е ЖЕЛЕЗНИЯТ РИЦАР НА МАДОНАТА
- Алонсо де Охеда, който според други запазени документи е Драхан да Лихнида (Драган от Охрид), или Драган Охридски. Името му трябва да се възроди в историографията ни – смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е с български корени.
НИКОЯ НАЦИЯ НЕ
ПРЕТЕНДИРА, ЧЕ
МОРЕПЛАВАТЕЛЯТ Е
НЕИН ПРЕДСТАВИТЕЛ
И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение. Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.
И така, кой е Алонсо де Охеда? Той испанец ли е, или не е?
В търсене отговор на тези въпроси изследователят Иван Димитров е посветил 40 години от своя живот. Той пише: „Изследователите на хронистите от XV век още недоумяват – що за човек е Алонсо де Охеда? Дори учените испанци не могат да обяснят отделните епизоди от живота му.
ТЕ НЕ СА УСТАНОВИЛИ ОЩЕ РОДНОТО МУ МЯСТО,
някои от тях казват, че е живял в гр. Куенка, но това не означава нещо съществено. Нямат данни за родителите му, не обясняват неиспанското му име и презиме. За повечето от изследователите Алонсо де Охеда си остава парадокс, мистерия, загадка… Испанската енциклопедия (1972 г.) представя Охеда отгоре-отгоре, като заобикаля някои страни от живота му. Монахът Бартоломе Касас, който участва в първото самостоятелно плаване на Де Охеда – Да Лахнида, го обрисува като „малък на ръст, но доста добре сложен и силен“. Христофор Колумб пише за него, че бил „много находчив младеж и с много голяма смелост“. Според свидетелските твърдения на неговите съвременници се знае, че бил експерт по военните дисциплини, ловък при употребата на сила и че обича да се бие с меч и шпага“.
В енциклопедията – тълкува Димитров – е премълчано, че „Алонсо де Охеда е централна фигура в откриването на Новия свят, че е бил
ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ГЕРОИ ПРЕЗ ГРАНАДСКАТА ВОЙНА,
монах от религиозните бойни ордени, непобедим ездач и боец с меч, най-добрият бегач на Испания, отличен плувец, най-смелият, най-дръзкият младеж на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, любимец на кралица Изабела и нейно доверено лице. Премълчано е, че Алонсо де Охеда е най-сериозният съперник на Христофор Колумб в географските открития. Премълчано е, че той е първият европеец, стъпил на континента с европейска и християнска мисия – първият цивилизатор, основател на първото и второто европейско континентално селище, ктитор на църква, извършил първите християнски покръствания на континента Америка и на остров Куба“.
Да започнем да търсим какво казват и други енциклопедии за мореплавателя Алонсо де Охеда.
БРИТАНСКАТА
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ОТ
1997 Г. РАЗКАЗВА,
че Де Охеда през 1499 г. в самостоятелно плаване се насочва към на континенталния бряг на Южна Америка. Съпровождан от флорентинеца Америко Веспучи, Де Охеда достигнал до устието на Ориноко и изследвал брега, като дал име на днешна Венецуела (умалителна форма на думата “Венеция”). Не се казва каква е народността на мореплавателя. Кой ли народ би могъл да забрави откривател на Новия свят? Навярно народ, загубил за дълго своята независимост и култура. Драган Охридски – Алонсо де Охеда, сякаш е прокълнат от съдбата. За негови велики постижения се споменава само с по две думи. А този човек също има майка и баща, които са били с определена народност. Всички известни факти за мореплавателя могат да водят към нашите земи.
А ИМЕТО ДРАГАН,
СЛАВА БОГУ, Е
СЪВСЕМ БЪЛГАРСКО.
По традиция твърдението, че Де Охеда (De Hojeda) e българин, може да бъде оспорено категорично само от „някогашните“ ни братя от Северна Македония, които се обаждат засега плахо, че е македонец. Но нищо чудно да му издигнат внушителен паметник в центъра на Скопие до паметника на Александър Македонски. В интервю Иван Димитров разказва, че като ученик чул да се говори за дневника на Мари-Мадлен сен Жозеф, племенница на бретонския херцог Ди Вилар. Дневникът е воден от 1491 до 1509 г. В него тя пише, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида. В друга статия Димитров казва, че имената „Алонсо де Охеда – Драхан да Лихнида“, се срещат в писма и доклади на испанската инквизиция до папата в Рим. Мисля, че дори само името Драхан да Лихнида е достатъчно свидетелство за българския произход на мореплавателя и да ни даде право да го приемем като свой и докажем, че е наш сънародник. В минали времена в Охрид е имало квартал, наричан Лихнида, в който са живеели католици. Ако семейството на Драхан да Лихнида е било католическо,
ТОГАВА МНОГО НЕЩА СИ ИДВАТ НА МЯСТОТО.
И най-вече за приема му в католическа Кастилия.
Димитров задава въпроса: Защо няма градове и нации, които да смятат Алонсо де Охеда за свой гражданин? Изследователят твърди, че като герой от войната с маврите, Охеда е влязъл в Шпаньолския епос под името Алонсо Черния (Alonso Negro). Мореплавателят Америго Веспучи в записките си отбелязва името Алонсо Негро – именно Алонсо Черния.
ВЕКОВЕ НАРЕД КАРТАТА „МАПА МУНДИ“ Е
ФАЛШИФИЦИРАНА И ТОВА ИЗПРАЩА ДЕЛОТО НА ДРАГАН ОХРИДСКИ В ЗАБРАВА.
Нека се върнем пак към Алонсо – Драган… Учен от Испания съобщава на изследователя Иван Димитров, че за последните 50 години за Де Охеда има написани едва 5 статии, от които не е научил нищо ново.
„От Испания получих един доклад, който много ме заинтригува. След съобщението на барон фон Крамер, че в дневника на своята далечна прапрапрабаба Мари-Мадлен сен Жозеф е открил, че Алонсо де Охеда е известен още като Драган да Лахнида, в испанската академия е съставена комисия, която да разследва кой е Алонсо де Охеда. Комисията дълго време проучва родовете Охеда, търси родното му място. И заключава в своя доклад, че в Испания не е открила нито рода му, нито родното му място“, разказва Димитров.
Журналистът Георги Тамбуев интервюира Димитров и развива тезата, че с откритията си мореплавателят от Охрид
ИСКА ДА НАПРАВИ
ИСПАНИЯ ПО-БОГАТА
И ПО-СИЛНА,
за да започне тя евентуална война с поробителите на родината му. Алонсо (Драган) е роден около 1470 г. Това означава, че той е дошъл на света 26 години след последния кръстоносен поход и 22 години преди първото плаване на Колумб. Охрид е паднал под турско робство през 1375 г. Вероятно родителите на Драган са се изселили в Европа именно от Охрид, след умирането на надеждата във Владислав Варненчик през 1444 г. Ако тогава част от рода на неродения още Драган е живял в Охрид, след разгрома неговите родители вероятно са избягали на Запад, по-късно са стигнали в Испания. По-късно се ражда Драган. Но може би и съобщението в испанската енциклопедия, че Охеда е роден в гр. Куенка, е вярно, след като българският клон на рода му вече се е заселил тук. През детството си Драган е носел името, дадено му от родителите и записано в дневника на Мари-Мадлен сен Жозеф като “Драхан”. Да припомним – тя пише, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида (в буквален превод Драган от Охрид).
Смяната на името му в Алонсо е разбираема, думата “драг, мил” е преведена на староиспански в Алонсо. Това е обяснимо – като младеж той иска да се интегрира в страната, в която живее. С подвизи, сочат източниците, успява да стори това. Разказва се за героизма на младежа, покорил цяла Севиля, преди да тръгне да плава. Пред кралица Изабела - АЛОНСО СЕ ИЗКАЧИЛ НА ВЪРХА НА ВИСОКО ДЪРВО,
от което бързо се прехвърлил на хиралда (висока църковна камбанария). Вероятно младежът е сменил името си по свое желание или заради закон, изискваш хората, които са в кралския двор на Кастилия, да носят чисто испански имена.
Иван Димитров поставя въпроса: Защо се укриват документите за третото откривателско плаване на Алонсо де Охеда? Ето какво пише той: „Една карта на плаванията на Охеда чертае маршрутите на първото, второто и четвъртото му плаване. А третото е пропуснато. Защо? Има целенасочен стремеж да са внуши, че всичко, свързано с третото плаване на Алонсо де Охеда, се е загубило, че няма данни, че не може да се възстанови нито по аналогия, нито дори и като хипотеза. Та нали тъкмо това плаване доказва, че не друг, а Алонсо де Охеда е първият европеец, излязъл на брега на Тихия океан, като е прекосил тясната ивица земя на Панама. А това значи да се объркат „истините” на традиционно приетата колумбистика?“.
Картата на Хуан де ла Коса, съставена в резултат на плаването на Алонсо де Охеда в 1499 г., когато той открива голяма част от бреговете на Южна Америка, се нарича “Мапа Мунди”. Завършена е в края на експедицията на Де Охеда, след пристигането му в пристанището Санта Мария до гр. Кадис през юни 1500 г. В публикация от 1986 г. се казва, че на „Мапа Мунди“ има надпис, който гласи, че откривателят на Южна Америка е БУРНТИАНС. Според статията това е испанската транскрипция на арабската дума БУРДЖАН, която пък означава БЪЛГАРИН. Освен това като пряко доказателство за българския произход на Драган Охридски има и друго. Върху флагманския кораб на Охеда в “Мапа Мунди” е нарисувано и личното знаме на мореплавателя – цялото зелено, в средата с голям червен щит,
А ПРЕД НЕГО – БЯЛ БОЕН (БЪЛГАРСКИ?) КРЪСТ.
Това говори, че Охридски или сам помни, или по традиция от дедите си пази спомен за България. „Цели 11 години древното българско знаме се развява по бреговете на Южна и Средна Америка, над редица острови като Куба, Ямайка, Доминика и др. Всичко е известно на испанската наука, но…“ – слага многоточие статията. Допуска се, че популяризираните по-късно факсимилета на “Мапа Мунди” са подправени. От тази статия научаваме, че има забрана за преснимането на картата „Мапа Мунди“. Векове наред тя се разпространява не в оригинала си, изготвен от Хуан де ла Коса, а в преправени варианти. В тази стара публикация се казва конкретно: „Един от най-сериозните фалшификати на „Мапа Мунди“ е отпечатан във френския „Атлас женерал”, издаден през 1909 г. Там е заличена топонимията, доказваща маршрута на Алонсо де Охеда по бреговете на Южна Америка, за да не се види,
ЧЕ ИМЕННО ТОЙ Е
ОТКРИВАТЕЛЯТ НА
БРАЗИЛИЯ.
Изтрито е мястото, където Хуан де ла Коса завършва картата в 1500 г., все едно че Охеда пристига втори след Пинсон. Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изменен, като думата БУРДЖАН – българин, е заменена с испанската – ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета. присадени в картата на Хуан де ла Коса, заливат науката“.
Старинна карта за плаванията на Алонсо де Охеда 
Портрет на Алонсо де Охеда 
Картата “Мапа Мунди” 
Върху мемориала за Охеда във Венецуела е разположена фигурата на плачеща жена 
Пощенски марки за Алонсо де Охеда 
Алонсо де Охеда (Драган Охридски)
