Стоилка Попова коментира, че пенсията от 450 лв. й стига
Семейството на бизнесмен от София, което има вила в с. Делян, община Дупница, вдигна на крак екипи на Гражданска защита да ги спасят от гнездо стършели. Собственикът на два магазина в София Румен Миронов пристигнал със съпругата си преди дни в имота им в с. Делян, но на покрива на луксозната им вила жужал рояк стършели. Съпрузите, които са алергични, веднага потърсили помощ от Гражданска защита в Дупница. Съседката им, 88-годишната Йорданка Гаганска разказа:
„Румен и съпругата му идват през лятото във вилата. Сега, като дойдоха и откриха, че на покрива виси гнездо на стършели, се изплашиха много, защото били алергични, и потърсиха помощ. Пристигна линейка на Спешен център и някакви мъже, които опушиха гнездото и животинките избягаха. Румен и жена му обаче си тръгнаха и отидоха на море“, разказа баба Йорданка.
Тя е живяла и работила в София, от 10 г. се е върнала на село, а историята й се оказа много интересна.
„Наближавам 90 години, но все още сама се грижа за себе си. Внукът много ме обича и ми помага във всичко. Засадила съм няколко реда чушки и домати и сама се грижа за тях.
Живях по времето на комунизма, сега живея и в демокрацията. Баща ми е бил стражар по времето на цар Борис. След 9 септември 1944 г. е убит от Народния съд. Ние, децата му и внуците му, бяхме низвергнати. Наричаха ни врагове на народа. Татко е бил квартален на три села в община Дупница. Вършел си е работата, но го са го нарочили за враг на народа и са го убили.
Племенникът ми, който е роден през 1951 г., завърши училище за летци, но не му дадоха да работи като летец на изтребител, защото дядо му бил фашист. Някой беше написал донос срещу него, че е внук на враг на народа. Принуди се да работи като миньор, после успя и го назначиха като летец на селскостопански самолет.
Аз работех в стола на Министерски съвет, миех чинии. Със сестра ми ходихме при Добри Джуров, Тодор Живков и при кого ли не от държавниците да ги молим, но не разрешиха на племенника ми да лети на военен самолет. Той за да се докаже, че може, отиде с отряда за селскостопанска защита в Судан да пръскат масиви с насаждения. Правилото било до всеки българин да лети по един суданец. С племенника са изпратили двама суданци. Излетял и не се върнал, убили са го. След като беше докаран в България, лекарска експертиза доказа, че е бил удушен по време на полет, но всичко се потули.
Брат ми беше висшист, но също не можа да се нареди на добра работа. Добре че се ожени за богата жена от Врачанско, та преживя някак си.
Аз 20 г. работих в стола на Министерски съвет. Една от шефките беше разбрала, че съм дете на враг на народа, но не ме наклевети да ме уволнят, защото работех много. На ден измивах по 800 чинии. В стола се хранеха министри, децата ми и роднините им. Продуктите бяха от най-високо качество. Дневно се готвеха по 8 вида ястия. За готвенето се използваше по един кашон масло. И персоналът ядяхме до насита. Банани и други видове плодове имаше в изобилие. Тогава по магазините нямаше карначета, но в стола на Министерски съвет имаше.
От там се пенсионирах и взех 420 лв. пенсия. Тя ми стига и ми остава даже. В селото имаме магазини и можеш да си купиш каквото си поискаш, но годините си оказват влияние и вече не ми се яде много. Засищам се с малко, а и храната не е като едно време, безвкусна ми е. Пари имам, но това, което съм преживяла, не ме оставя на мира. Имам двама синове и внуци. Те ме крепят“, разказа част от драматичния си живот Йорданка Гаганова.
Съседката й, 80-г Стоилка Попова, получава миньорска пенсия от 450 лв. на месец. Тя се оплака, че в селото нямат лекар и се налага да пътува до Дупница. Пенсията й стига. Със съпруга й, също бивш миньор, живеят сами и се справят.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
