Надежда Василева е родена през 1963 г. в с. Червен брег, община Дупница. Завършила е ПГ „Христо Ботев” в Сапарева баня. Майка е на един син – Радослав. От 13 години е на гурбет в Италия.
– Надя, от дълги години живееш в Италия. Защо тръгна на гурбет, а не си остана в България?
– Заминах за Италия през 2004 година. Синът ми точно завършваше 7-ми клас и трябваше да кандидатства в средно училище. В България едва свързвахме двата края и аз като човек, който винаги е осигурявал прехраната на семейството, реших да тръгна за Италия. Но животът в чужбина не е лек, особено когато не знаеш езика. Първите 3 месеца отслабнах с 11 кг от стрес и носталгия. След една година работа в Италия реших да се върна в България и започнах работа. Работих цял месец за 220 лв. в италиански цех за обувки. Направих сравнение с Италия, където получавах 1500 лв. (750 евро), реших пак да се върна. И така вече 13 година.
– Какво работиш в Италия?
– От 13 г. живея и работя в Рим. Грижа се 24 часа в денонощието за един дядо, сега е на 98 години и живея в неговия дом. Работата ми е да чистя и готвя. Той е самостоятелен и с него не се занимавам. Всеки ден излизам на пазар и след обяд имам два часа лично време и излизам на разходка. В четвъртък почивам от 14 до 20 часа, а в неделя цял ден. Имам не повече от 2-3 часа работа на ден, но се чувствам като затворник за 850 евро заплата и трудов договор за работа. Храня се при мъжа, за когото се грижа, спането също ми е безплатно. От заплатата си оставям по 100-150 евро за джобни, другите ги пращам в България. Дядото, за когото се грижа, е ветеран от Втората световна война. Германците са му издали смъртна присъда, но е успял да избяга и се е укривал до края на войната. След това е работил в Министерството на транспорта (железниците). Има две дъщери, които не живеят при него.
– Каква е политиката на Италия, свързана с пенсионерите?
– Тук държавата много подпомага пенсионерите, но и пенсиите им са големи, след като могат да си позвоят да си наемат и жени да се грижат за тях. Лекарствата са безплатни, всеки, който има придружител като мен (на италиански баданте), получва по 500 евро от държавата.
В България скоро няма да има пенсионери… дано поне България я има, че искам да приключвам с гурбета и да се прибирам. Мисля максимум до една година да остана в Рим и да се връщам в България. Уморих се от този живот. За всичките 13 години в Италия всички пари, които съм изкарала, са инвестирани в България. Плащах образованието на сина ми Радослав и купих апартамент в Благоевград. Радослав завърши средното си образование в Икономиката в Благоевград, след това завърши висше в ЮЗУ, специалност „Стопанско управление”. В момента работи като барман в Благоевград.
– Какъв е стандартът на живот в Италия? Има ли база за сравнение с живота в България?
– Цените на хранителните продукти са горе долу като в Бългърия, но има огромна разлика в заплатите. Няма база за сравнение – заплата от 230 евро за цял месец работа и моята – 750 евро.
В Италия здравеопазването е безплатно. Единствено се плаща потребителската такса, която е 30-35 евро, ако искаш да бъдеш прегледан от специалист, от там нататък, ако трябва да се лекуваш, всичко е безплатно. Ще дам пример: в България бившият ми съпруг се оперира и се налжи да му се сложи изкуствена става. За ставата платихме 1900 лв., платихме и за операцията, и всичко струваше над 4000 лв. След това от Здравната каса ни върнаха 1200 лв. С една дума, лечението му ни е струвало 2800 лв. В Италия всичко това е безплатно.
В Италия с билет от 1,50 евро мога да пропътувам 100 минути с всякакв вид транспорт в града. Няма база за сравнение на стандарта на живот в Италия и България, нищо че и двете държави са в ЕС, разликата е огромна.
– Обмисляш ли да се върнеш окончателно в България?
– За Коледа ще се върна за няколко дни. Надявам се скоро нещо в България да се промени към по-добро, за да се върнем при семействата си в родината. В чужбина има милиони българи като мен, които също мечтаят да се завърнат при близките си в България. В чужбина се изкарват пари, но нищо не може да замени България.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
