Мира със сина си
Мира Шунтова е дългогодишна медицинска сестра. Произлиза по майчина линия от стария дупнишки род Кацарски, а дядо й по бащина линия Костадин Шунтов е дошъл от Гърция в България. Мира Шунтова е завършила Медицинския институт в Дупница. Кариерата й стартира в детска ясла в Бобов дол, след това работи в родилно и хирургично отделение на общинската болница в Дупница. От 1989 до 1992 г. работи като медицинска сестра в Триполи, Либия, и един месец в Кипър. Има един син, Юлиян.
– Г-жо Шунтова, Вашият дядо по бащина линия Костадин Шунтов е дошъл от Гърция. Разкажете за рода си?
– Дядо ми Костадин Шунтов идва от Гърция в България по политически причини. Баща ми Димитър е бил на 8 години, когато идват в Дупница. Големият брат на баща ми, Георги, се е заселил в Петрич. Произлизам по майчина линия от стария дупнишки род Кацарски. Дядо ми Георги Кацарски е бил кацар – правил е каци. Баба ми Султана е била много трудолюбива жена. Баща ми е работил като бръснар във Военната болница в Дупница, а майка ми Надежда е била работничка.
С много любов и лишения ни отгледаха. Четири деца сме. Големият ми брат Костадин се занимаваше с обществена дейност, другият, Георги, се пенсионира като началник склад в ХФК – Дупница. Сестра ми Султана е дългогодишна медицинска сестра. Аз съм най-малката, когато съм се родила, баща ми е избрал сам името Мира. Благодарение на баща ми опознах Рила и Пирин планина, от 3-годишна ме водеше на Мальовица.
Завърших основното си образование в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ в Дупница. След това завърших СПТУ по индустриална химия. Обичах много математиката и като завърших средното си образование, кандидатствах математика в СУ „Св. Климент Охридски“. По препоръка на един познат изтеглих документите си и се записах да уча в Медицинския институт в Дупница. След като завърших, по разпределение започнах работа в детската ясла в Бобов дол, а през 1975 г. в родилно отделение в Дупница. Работила съм и в хирургичното отделение на болницата. През 1976 г. започнах работа във Военно-почивния дом в курорта Боровец, но баща ми се разболя и се наложи да се върна в Дупница, за да се грижа за родителите си. Работила съм с изключителни професионалисти като д-р Китов, д-р Папукчиев, д-р Исак Исаков и др.
– Работили сте в детска стая в родилното отделение. На каква възраст бяха тогава родилките и имаше ли изоставени новородени?
– Родилки имаше на различна възраст, но повечето бяха пълнолетни. Да, и тогава имаше такива, които изоставяха децата си.
– Работили сте в Либия като медицинска сестра. Какви бяха условията на труд и как се отнасяха с вас местните хора?
– През 1989 г. реших да замина в Либия. Започнах работа в една поликлиника в Триполи. Условията бяха много добри, либийците се отнасяха с мен много добре, но заплащането беше малко – 105 динара на месец. Налагаше се да работя и в частна поликлиника, за да се издържам. Тогава там имаше много места в магазините, които ние в България нямахме.
Синът ми дойде при мен през лятото на 1991 г., беше прекарал двустранна пневмония. През септември месец, когато трябваше да тръгне на училище, започнаха пристъпите му и да се задушава. В Либия въздухът е много влажен и това повлия на Юлиян, не можеше да диша и се наложи през 1992 г. да се върнем в България.
Освен в Либия бях за един месец в Кипър. Там работех със сина ми Юлиян. Гледах в една къща възрастни хора. Условията бяха добри и хората се отнасяха много добре с нас, но заплащането беше минимално.
– В разговора ни споменахте, че харесвате кадаифа в Либия. Вие използвате ли либийска кухня и кое е любимото ястие, което приготвяте у дома?
– Приготвяла съм кус-кус и кадаиф по арабска рецепта. Тяхната кухня се доближава до нашата. Те не ядат свинско месо. Приготвяла съм невероятно камилско месо, което е много вкусно. Имат много вкусна лютивка, която се приготвя от червени люти чушки.
– Във Вашата медицинска практика ставали ли сте жертва на насилие от страна на пациенти и според Вас на какво се дължи това отношение между пациент и лекар?
– Нямам спомен в моята медицинска практика на насилие от страна на пациенти. Според мен това насилие се дължи на това, че в момента няма никаква култура на поведение в голяма част не само на младото поколение, но и от страна и на възрастните. Ако имах права, бих наредила да се изучава още в първи клас предметът култура на поведение, но за съжаление не съм аз човекът, който може да нареди това нещо.
– Според Вас има ли нужда от реформи здравната система в България?
– Според мен първо трябва да се възвърне Медицинският институт в Дупница, който обучаваше качествени медицински кадри. Второ, да се увеличи заплащането на медиците – лекари, медицински сестри… Да имат достойно заплащане.
– Какви качества трябва да има един човек, за да избере тази професия за своя съдба?
– Първо, за да станеш медицинска сестра, трябва да обичаш хората. Да бъдеш честен човек, да си разбираш от работата, защото тази професия е трудна и отговорна. Отговаряш за човешки живот.
– Ако се върнете назад във времето, ще изберете ли отново тази професия?
– Може би пак ще я избера. Аз имах желание да продължа висшето си образование, да следвам медицина, но бях с дете, а специалността медицина няма задочно обучение. Но аз съм щастлива, защото днес имам голям и прекрасен син Юлиян.
– Какво ще посъветвате младите медици, които имат желание да заминат да работят в чужбина?
– Младите нека отидат в чужбина, но след това да се върнат в България. Хубаво е да се реализират в родината си, защото ние, старите кадри, не сме вечни.
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
